Търсене в текстове за 'Психически свят'

28. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят.
СЪЩНОСТ НА ДУХОВНАТА НАУКА И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ Берлин, 20. 10. 1910 г. Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука. И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота.
към текста >>

В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване.
Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително.
към текста >>

Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува.
Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително. През всички времена великите, мощни напредъци са упражнявали голямо внушително въздействие върху човечеството по отношения на всяко мислене, чувствуване и усещане. И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се гордее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще.
към текста >>

И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука.
И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки. Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време. И така стана, че това внушително въздействие се прояви и на една друга страна. Ако то беше се упражнило само в едно такова направление, че човешката душа да изпитва преди всичко нещо като един миров култ по отношение на мощния напредък, кой би могъл да каже и най-малкото нещо против това? Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки. И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука. При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест. Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание. Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване. Духовната наука не може да постави направо тези изисквания.
към текста >>

И привидно съвършено безразличното какви предпоставки пристъпва човек към това, което се предлага на полето на неговия поглед в окръжаващия го свят.
Духовната наука не може да постави направо тези изисквания. За онзи, който бързо си съставя едно съждение за общовалидността на това изискване, ще има достатъчно основание да отхвърли просто Духовната наука, тъй като не можела да задоволи това изискване. Защо това е така? Естествената наука има предметите на своето изследване, за които говори, около човека. Тя изхожда от това, което може да бъде поставено пред всеки човек, върху което всеки човек може да размишлява с методите но естествената наука, когато е поставен пред нещата. И привидно съвършено безразличното какви предпоставки пристъпва човек към това, което се предлага на полето на неговия поглед в окръжаващия го свят. Това е именно, което се изказва във всеобщото изискване на естествено-научното познание: естествено-научното познание трябва да може да бъде проверено от всеки човек и във всяко време. Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности.
към текста >>

Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности.
И привидно съвършено безразличното какви предпоставки пристъпва човек към това, което се предлага на полето на неговия поглед в окръжаващия го свят. Това е именно, което се изказва във всеобщото изискване на естествено-научното познание: естествено-научното познание трябва да може да бъде проверено от всеки човек и във всяко време. Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око. Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си. Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука. Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора.
към текста >>

По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка.
Това е именно, което се изказва във всеобщото изискване на естествено-научното познание: естествено-научното познание трябва да може да бъде проверено от всеки човек и във всяко време. Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око. Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си. Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука. Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора. Това е именно важното при всеки научен въпрос, че то е валидно не само за този, пред очите на когото застават предметите на науката, но когато предметите са изследвани, това може да доведе до познания, които могат да бъдат валидни за всички хора.
към текста >>

Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука.
Когато разглеждаме човешкия живот такъв, какъвто той се разиграва във вътрешността на човешката душа, ние имаме първо нещо изцяло лично, което за един протича така, за друг, по друг начин. Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен характер, че това е така и ще разбере както става. Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета. Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили. За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука. И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка!
към текста >>

И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука.
Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен характер, че това е така и ще разбере както става. Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета. Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили. За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука. И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение.
към текста >>

И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености.
Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета. Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили. За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука. И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно.
към текста >>

Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно.
И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава.
към текста >>

Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие.
Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение.
към текста >>

Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност.
По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва.
към текста >>

От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него.
Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения.
към текста >>

Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят.
Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията?
към текста >>

И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията?
към текста >>

За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него? Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира? Така може да бъде и с много неща на Духовната наука. За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
към текста >>

Вие отдавна знаете, че идеи, които са лишени от една здрава основа в сетивния свят, въпреки тяхната стойност не могат да ми доставят никакво убеждение, защото по отношение на природата аз искам ДА ЗНАЯ, а не само да предполагам и да вярвам.
Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това. И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие. " . . . Вие отдавна знаете, че идеи, които са лишени от една здрава основа в сетивния свят, въпреки тяхната стойност не могат да ми доставят никакво убеждение, защото по отношение на природата аз искам ДА ЗНАЯ, а не само да предполагам и да вярвам. Що се отнася за личното просъществуване на нашата душа след смъртта, за мене то се състои в следното: то никак не се намира в противоречие с моите дългогодишни наблюдения, които съм правил върху устройството на нашата природа и на всички същества в природата, напротив то произтича от тези наблюдения с една нова доказателна сила. Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога. Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц! Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни.
към текста >>

Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън.
Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц! Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души. От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество. Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . "
към текста >>

И той отбелязва, че според всичко, което си е съставил сам като възглед върху човешкия свят, животинския свят и т.н., такъв един възглед не противоречи на това, което си е изградил като наука.
От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество. Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . " Следователно в онова време Гьоте говори в известен смисъл за това, за което тук често ще говорим в тези сказки: върху превъплъщението на човешката душа. И той отбелязва, че според всичко, което си е съставил сам като възглед върху човешкия свят, животинския свят и т.н., такъв един възглед не противоречи на това, което си е изградил като наука. Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека. И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм.
към текста >>

Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи.
В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека. И той успя действително да докаже, че разликата между човека и животното не се състои в подобно външно нещо. От тази изходна точка Гьоте навлезе във всички области на естествената наука и следователно беше добре запознат с научния начин на мислене от неговото време. Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение. Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда". Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година?
към текста >>

Бих могъл да посоча стотици и стотици такива неща, които са подействували революционно не върху света на фактите, а върху представите на хората, така щото трябваше да се роди убеждението, че спрямо, това, което методът на естествената наука предлага, нямаме никакво право да говорим по друг начин освен както следва: Изчакайте това, което изследването на естествената наука има да ви каже върху основите на живота, върху възникването на духовния живот от дейността на мозъка, и не говорете по фантастичен начин за един духовен свят, който уж стои на основата на всичко това!
Трябва да се помисли, че след смъртта на Гьоте Шлайден и ШВАН са открили човешката и животинската клетка и че едва тогава се е представил по един сетивен начин един елементарен организъм. Защо е необходимо да се говори за един "живот на други небесни тела" и т.н., когато може да се види, как при едно животно или при едно растение телата се изграждат чрез задружното действие на чисто материални сетивни клетки! След това идват другите големи постижения. Достатъчно е само да помислим, какво впечатление можа да направи върху човешкото размишление, когато Кирххоф и Бунсен донесоха спектралната анализа, която разшири погледа на човека върху далечни светове, от което трябваше да се направи извод, че материалното съществуване, което намираме на Земята, е същото и върху най-далечните небесни тела, така щото можеше да се говори за едно единство на материята в цялото мирово съществуване. И днес всеки ден умножава това, което можем да срещнем в тази област. Бих могъл да посоча стотици и стотици такива неща, които са подействували революционно не върху света на фактите, а върху представите на хората, така щото трябваше да се роди убеждението, че спрямо, това, което методът на естествената наука предлага, нямаме никакво право да говорим по друг начин освен както следва: Изчакайте това, което изследването на естествената наука има да ви каже върху основите на живота, върху възникването на духовния живот от дейността на мозъка, и не говорете по фантастичен начин за един духовен свят, който уж стои на основата на всичко това! Всичко това може твърде лесно да се разбере. Така за човешката убедителна сила изгледът на естествената наука се е изменил. В това отношение Гьоте е действително един предтеча на Дарвин. Въпреки това съобразно с духа на своето време той се издигна от своите естествено-научни изследвания, от развитието на живите същества от несъвършеното до съвършеното, до духовния светоглед, който зад всичко сетивно търси свръхсетивното, духовното. Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че резултатите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези резултати трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа.
към текста >>

Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука.
Всичко това може твърде лесно да се разбере. Така за човешката убедителна сила изгледът на естествената наука се е изменил. В това отношение Гьоте е действително един предтеча на Дарвин. Въпреки това съобразно с духа на своето време той се издигна от своите естествено-научни изследвания, от развитието на живите същества от несъвършеното до съвършеното, до духовния светоглед, който зад всичко сетивно търси свръхсетивното, духовното. Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че резултатите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези резултати трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа. Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука. Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези резултати. И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек. Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва.
към текста >>

Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката.
Хората, които в наше време постъпват по същия начин, вярват, че резултатите на естествената наука ни заставят да спрем пред това, което тези резултати трябва да бъдат, и че всичко, което е област на духа, един вид извира от сетивната основа. Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука. Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези резултати. И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек. Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката.
към текста >>

Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва.
Днес човек не би могъл да каже както преди едно столетие че това, което знае чрез своето лично убеждение на вярата или което вярва да знае или пък е добил върху свръхсетивния свят, не е в противоречие с резултатите на естествената наука. Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези резултати. И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек. Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят.
към текста >>

Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят.
Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй.
към текста >>

И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове.
Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание. Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса.
към текста >>

Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят.
Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание. Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса. Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия.
към текста >>

Това говори силно за факта, че даже в главите на математиците е царувал един копнеж да се издигнат над това, което съществува в непосредствено заобикалящия ни свят.
Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание. Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса. Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия. Измислени са били геометрии, съгласно които през една точка могат да се теглят безкрайно много успоредни към определена линия. А това значи: Имало е духове, които са изпитали нуждата не само да мечтаят за други светове, а даже да измислят геометрии! Това говори силно за факта, че даже в главите на математиците е царувал един копнеж да се издигнат над това, което съществува в непосредствено заобикалящия ни свят. Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука. Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята. Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за животинското царство. Че следователно човешката душа се е развила минавайки през въплъщения, които е изживяла през далечните минали времена, които още има да изживее в далечните бъдещи времена. Няма съмнение, че именно срещу такива неща ще се обърне особено силно изкуството на отричането в нашето съвремие.
към текста >>

Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят.
Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука. Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята. Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за животинското царство. Че следователно човешката душа се е развила минавайки през въплъщения, които е изживяла през далечните минали времена, които още има да изживее в далечните бъдещи времена. Няма съмнение, че именно срещу такива неща ще се обърне особено силно изкуството на отричането в нашето съвремие. Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят. Човекът е започнал едва неотдавна да се поставя правилно като историческо същество в развитието на света. Това е станало благодарение на външните образователни средства. Помислете само, колко ограничен е бил кръгозорът на човечеството през 14-ия, 15-ия векове, преди печатното изкуство да разпространи средствата на образованието. Чрез това пред човешкото сърце още не възникваха въпроси като този: Как може нашата душа да застане задоволена пред това, което познаваме като исторически напредък? Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето.
към текста >>

Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа.
Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята.
към текста >>

Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят.
Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята. В съединяването на духа и материята в нашата душа имаме истинската, изпълнено с дух и материя духовна действителност.
към текста >>

Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа.
Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята. В съединяването на духа и материята в нашата душа имаме истинската, изпълнено с дух и материя духовна действителност. Сега можем до резюмираме казаното в думите, които предават в поетическа форма същото нещо, което са чувствували във всички времена онези, които са се стремили да добият един възглед за духа и материята. По отношение на Естествената наука Духовната наука ни учи да познаем истинността на думите:
към текста >>

29. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но щом в животинското царство всяко същество, което се стреми към видовосъобразното, повтаря вида на прадедите и може да се роди само на основата на семенните заложби на прадеда, на физическата заложба в зародиша, тогава индивидуалното в човека не може да се роди от нещо, което се намира тук във физическия свят, а само от нещо, което е духовно-душевно.
Тогава при човешкия род бихме могли да говорим само за един вид. Тогава също бихме могли да говорим за едно развитие, но не за една история и за едно развитие на културата. Ето защо естествената наука ще говори за едно родово или видово развитие на коня, но не за една история. Ето защо в развитието на всеки човек трябва да виждаме една духовно-душевна ядка, която има точно същото значение, какво има при животното видовият характер. Видовото в животинското царство отговаря на индивидуалното в човека. Но щом в животинското царство всяко същество, което се стреми към видовосъобразното, повтаря вида на прадедите и може да се роди само на основата на семенните заложби на прадеда, на физическата заложба в зародиша, тогава индивидуалното в човека не може да се роди от нещо, което се намира тук във физическия свят, а само от нещо, което е духовно-душевно. Това значи: една духовно-душевна ядка, която влиза в съществуването с раждането на човека, ни сочи не просто към вида човек, доколкото човекът произхожда от прадеди, от родители и прародители, а към един такъв прадед, който е от духовно-душевен вид, сочи ни към едно същество, което е предхождало, което индивидуално не принадлежи на вида човек, не принадлежи въобще на никакъв вид, а принадлежи на самата тази човешка индивидуалност. Следователно, когато се ражда един човек, тогава с него се ражда една индивидуална ядка, която не е заложена на нищо друго освен пак на тази индивидуална човешка ядка. Както животното търси своя вид, така човекът търси своето индивидуално-човешко. Това значи: Както тази индивидуална ядка се явява с раждането, тя е съществувала по-рано, също както за животното е съществувал един видов зародиш. И ние трябва да търсим в предишното време нещо действително духовно-душевно, което съставлява духовно-душевния зародиш, а не физическия зародиш на този индивидуално развиващ духовно-душевен човек.
към текста >>

И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание.
могат да се родят от речната тиня. Но когато проследим тези индивидуална ядка на човешкото същество, която така да се каже можем да видим, че се явява в съществуването с раждането, когато я проследим по-нататък в течение на живота, тя се показва някакси в двояко отношение, преди всичко в подрастващия човек, в младостта. Тя се показва там като нещо, което обуславя едно възходящо развитие на целия човек. И който действително може да наблюдава интимно живота на младостта, което е научил да наблюдава детето не само външно, но изцяло интимно, който сам си спомня това, което е изживял в това отношение, ще се съгласи, че това, което се намира в него, не е било още там в определен момент, че то се е явило едва по-късно като чувство на една сила, като чувство на живота, като съдържание на живота, което действува силно повдигащо. Това, което човек носи в себе си като индивидуална ядка на своето същество, действува не само във външното оформяне на живота, а простира своите действия чак до най-елементарните форми на живота и Функции на живота. И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание. Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота. Ако разпрострем това наблюдение върху дървото, ще можем да кажем: когато в растителното царство дървото се вдървява, и там постоянно се отнема живот. За целта определени части от дървото се превръщат в мъртви, неживи продукти; дървото е обгърнато от една кора, която постепенно става неорганична. По същия начин, когато разглеждаме по-точно същността на човешкия живот, ние виждаме не само едно възходящо развитие, но едно такова възходящо развитие, което прави духовно-душевната ядка на човешкото същество да се издигне, да израсне, да се включи във външния свят; и като расте все повече и повече, ние виждаме как тя идва в конфликт със старата заложба, т.е. със самата себе си.
към текста >>

По същия начин, когато разглеждаме по-точно същността на човешкия живот, ние виждаме не само едно възходящо развитие, но едно такова възходящо развитие, което прави духовно-душевната ядка на човешкото същество да се издигне, да израсне, да се включи във външния свят; и като расте все повече и повече, ние виждаме как тя идва в конфликт със старата заложба, т.е.
Това, което човек носи в себе си като индивидуална ядка на своето същество, действува не само във външното оформяне на живота, а простира своите действия чак до най-елементарните форми на живота и Функции на живота. И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание. Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота. Ако разпрострем това наблюдение върху дървото, ще можем да кажем: когато в растителното царство дървото се вдървява, и там постоянно се отнема живот. За целта определени части от дървото се превръщат в мъртви, неживи продукти; дървото е обгърнато от една кора, която постепенно става неорганична. По същия начин, когато разглеждаме по-точно същността на човешкия живот, ние виждаме не само едно възходящо развитие, но едно такова възходящо развитие, което прави духовно-душевната ядка на човешкото същество да се издигне, да израсне, да се включи във външния свят; и като расте все повече и повече, ние виждаме как тя идва в конфликт със старата заложба, т.е. със самата себе си. Това става благодарение на факта, че през младостта тя можа да си изгради органи, да си разработи органи според старата заложба, докато сега по-нататък в течение на живота този процес не е вече възможен и тя трябва да съществува сега по-нататък във вдървяващия се живот. Така ние виждаме, че когато именно се развиваме когато в течение на времето, когато приемаме в себе си нови неща и чрез това обогатяваме нашата индивидуална ядка, ние идваме в конфликт с това, което е обвивка на тази ядка на нашето същество, което сме изградили и което се намираше в растеж. Докато растем и доколкото растем, ние не приемаме в себе си никакъв духовно-душевен процес на смъртта. Едва когато приемаме нещо външно, ние приемаме в себе си един духовно-душевен процес на смъртта.
към текста >>

Когато една работа се подбужда не от организма, нито от жизнения процес, а от външния свят, т.е.
Защото представете си, ако действително мускулите биха могли да се уморят, какво би се случило тогава с мускула на сърцето? Както знаем този мускул въобще не се уморява, работи непрестанно ден и нощ. Така е и с други области на мускулите на човешкото и животинското тяло. Това ви дава едно понятие, че не е правилно да се казва: в отношението между работа и мускул може да се съдържа нещо, което обяснява умората. Кога животното или човекът се уморяват? Когато една работа се подбужда не от организма, нито от жизнения процес, а от външния свят, т.е. от света, с който едно живо същество може да влезе в отношение чрез своите органи. Следователно когато едно същество произвежда работа на основата на своето съзнание, съответният орган се уморява. По себе си в жизнения процес не се намира нищо, което би могло да бъде причина за едно уморяване. Така жизненият процес, всичките жизнени органи трябва да дойдат в контакт с нещо, което никак не им принадлежи, когато трябва да се уморят. Аз мога само да обърна вниманието върху този важен факт.
към текста >>

Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване.
Така ние можем да кажем, че онова смущение на жизнения процес, което настъпва чрез умората, ни показва още на една по-ниска степен, че това, което имаме в душевния живот, не се ражда направо от физическия живот, а се намира в пълно противоречие със законите на този живот. Противоречието между законите на съзнателния живот и законите на живота и на жизнените процеси единствено обяснява това, което ни е дадено в умората, за което сами можете да се убедите, ако размислите по-точно върху това. Ето защо можем да кажем, че умората е един израз на това, че всичко, което се прибавя към един жизнен процес, трябва да му бъде чуждо и затова то може само да го смущава. Но по същество жизненият процес може до изправи това, което е изхабено чрез умората, чрез съня и чрез почивката. Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към стария жизнен процес се прибавя нещо ново. Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново. Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам. Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта.
към текста >>

Това, което изживяваме тук към вътрешността в нашия сетивен живот, то бива въплътено в нашия Аз при всяко външно сетивно впечатление, при всичко, което можем да приемем от външния свят.
Външното изживяване може да се яви много пъти: ако не изпита вътрешното отпечатване на представата, то не може да бъде въплътено в паметта. Когато напротив се казва, че представата не е нищо друго, освен това, което се предлага във възприятието, достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, че представата за едно колкото и щете нажежено парче желязо със сигурност не ще изгори никого, обаче сетивното изживяване ще причини изгаряне. Тук имате разликата между представа и сетивно възприятие. Ето защо можем да кажем: представата е едно обърнато изживяване. Обаче при това обръщане навътре, при това външно сблъскване на предмета във взаимоотношение с човешката вътрешност, при което е предизвикано вътрешното отпечатване, влиза в действие и нещо друго. Това, което изживяваме тук към вътрешността в нашия сетивен живот, то бива въплътено в нашия Аз при всяко външно сетивно впечатление, при всичко, което можем да приемем от външния свят. Едно сетивно възприятие може да е налице, без то да бъде въплътено в Аза. За външния свят е невъзможно една представа да бъде запазена в паметта, ако тя не е била приета вътре в областта на Аза. Така стои въпросът с всяка представа, която си образуваме от едно сетивно изживяване и която може да бъда запазена в паметта: на нейната изходна точка стои Азът. Една представа, която идва в нашия душевен живот отвън, не може да бъде отделена от нашия Аз. Зная много добре, че говоря образно.
към текста >>

За външния свят е невъзможно една представа да бъде запазена в паметта, ако тя не е била приета вътре в областта на Аза.
Тук имате разликата между представа и сетивно възприятие. Ето защо можем да кажем: представата е едно обърнато изживяване. Обаче при това обръщане навътре, при това външно сблъскване на предмета във взаимоотношение с човешката вътрешност, при което е предизвикано вътрешното отпечатване, влиза в действие и нещо друго. Това, което изживяваме тук към вътрешността в нашия сетивен живот, то бива въплътено в нашия Аз при всяко външно сетивно впечатление, при всичко, което можем да приемем от външния свят. Едно сетивно възприятие може да е налице, без то да бъде въплътено в Аза. За външния свят е невъзможно една представа да бъде запазена в паметта, ако тя не е била приета вътре в областта на Аза. Така стои въпросът с всяка представа, която си образуваме от едно сетивно изживяване и която може да бъда запазена в паметта: на нейната изходна точка стои Азът. Една представа, която идва в нашия душевен живот отвън, не може да бъде отделена от нашия Аз. Зная много добре, че говоря образно. Но въпреки това тези неща означават една действителност, както ще видим в течение на следващите сказки. Можем да си представим, че изживяването на Аза представлява нещо като вътрешна повърхност на сфера, гледана отвън, че след това идват сетивните изживявания и че отразяването на изживяванията във вътрешността дава представата.
към текста >>

Това ни обяснява следния факт: Докато детето не приема възприятията на понятията така, че те да станат представи, а тези възприятия се явяват при детето само външно като сетивни възприятия и биват изживявани само външно между аза и външния свят, но не биват превърнати във вътрешно изживяване на Аза, докато детето няма още представата за Аза, никакво огледало на Аза не му покрива така да се каже това, което е около него.
Но въпреки това тези неща означават една действителност, както ще видим в течение на следващите сказки. Можем да си представим, че изживяването на Аза представлява нещо като вътрешна повърхност на сфера, гледана отвън, че след това идват сетивните изживявания и че отразяването на изживяванията във вътрешността дава представата. Но за целта при всяко сетивно възприятие трябва да бъде налице Азът. Така фактически изживяването на Аза при всичко, което може да бъде въплътено в спомена, е като едно огледало, което отразява за нас изживяванията навътре. Този Аз трябва да бъде налице. Това ни обяснява следния факт: Докато детето не приема възприятията на понятията така, че те да станат представи, а тези възприятия се явяват при детето само външно като сетивни възприятия и биват изживявани само външно между аза и външния свят, но не биват превърнати във вътрешно изживяване на Аза, докато детето няма още представата за Аза, никакво огледало на Аза не му покрива така да се каже това, което е около него. Но докато това е така, ние ще забележим, че детето си измисля в своята фантазия най-различни неща в окръжаващия го свят, които възрастните не разбират. Обаче при спомена за миналото може да изплува в съзнанието само това, което Азът вече е приел, така щото благодарение на това то е преминало в спомена. Там, където се е явило вече възприятието на Аза, този Аз застава пред представата като едно огледало. Тогава това, което е било преди първото явяване на възприятието на Аза, не може да се яви в спомена. Ето защо винаги човек идва в допир с външния свят така, че неговият Аз съизживява всички изживявания, той е винаги налице, винаги присъствува там.
към текста >>

Но докато това е така, ние ще забележим, че детето си измисля в своята фантазия най-различни неща в окръжаващия го свят, които възрастните не разбират.
Можем да си представим, че изживяването на Аза представлява нещо като вътрешна повърхност на сфера, гледана отвън, че след това идват сетивните изживявания и че отразяването на изживяванията във вътрешността дава представата. Но за целта при всяко сетивно възприятие трябва да бъде налице Азът. Така фактически изживяването на Аза при всичко, което може да бъде въплътено в спомена, е като едно огледало, което отразява за нас изживяванията навътре. Този Аз трябва да бъде налице. Това ни обяснява следния факт: Докато детето не приема възприятията на понятията така, че те да станат представи, а тези възприятия се явяват при детето само външно като сетивни възприятия и биват изживявани само външно между аза и външния свят, но не биват превърнати във вътрешно изживяване на Аза, докато детето няма още представата за Аза, никакво огледало на Аза не му покрива така да се каже това, което е около него. Но докато това е така, ние ще забележим, че детето си измисля в своята фантазия най-различни неща в окръжаващия го свят, които възрастните не разбират. Обаче при спомена за миналото може да изплува в съзнанието само това, което Азът вече е приел, така щото благодарение на това то е преминало в спомена. Там, където се е явило вече възприятието на Аза, този Аз застава пред представата като едно огледало. Тогава това, което е било преди първото явяване на възприятието на Аза, не може да се яви в спомена. Ето защо винаги човек идва в допир с външния свят така, че неговият Аз съизживява всички изживявания, той е винаги налице, винаги присъствува там. С това не искам да кажа, че всичко трябва обезателно да бъде осъзнато, а само това, че изживяванията не остават само като сетивни възприятия, а се превръщат в представи.
към текста >>

Ето защо винаги човек идва в допир с външния свят така, че неговият Аз съизживява всички изживявания, той е винаги налице, винаги присъствува там.
Това ни обяснява следния факт: Докато детето не приема възприятията на понятията така, че те да станат представи, а тези възприятия се явяват при детето само външно като сетивни възприятия и биват изживявани само външно между аза и външния свят, но не биват превърнати във вътрешно изживяване на Аза, докато детето няма още представата за Аза, никакво огледало на Аза не му покрива така да се каже това, което е около него. Но докато това е така, ние ще забележим, че детето си измисля в своята фантазия най-различни неща в окръжаващия го свят, които възрастните не разбират. Обаче при спомена за миналото може да изплува в съзнанието само това, което Азът вече е приел, така щото благодарение на това то е преминало в спомена. Там, където се е явило вече възприятието на Аза, този Аз застава пред представата като едно огледало. Тогава това, което е било преди първото явяване на възприятието на Аза, не може да се яви в спомена. Ето защо винаги човек идва в допир с външния свят така, че неговият Аз съизживява всички изживявания, той е винаги налице, винаги присъствува там. С това не искам да кажа, че всичко трябва обезателно да бъде осъзнато, а само това, че изживяванията не остават само като сетивни възприятия, а се превръщат в представи. Така сега ние можем да кажем: Най-вътрешната ядка на човешкото същество, от центъра на която се развива това, което бе описано сега като нещо преминаващо от едно въплъщение в друго, бива покрита именно от азовата представа, каквато тя съществува обикновено. Човекът сам застава пред своята памет със своето днешно развитие на Аза. Ето защо напълно обяснимо е, че неговата памет може да се разпростре само върху сетивния свят. Но самият опит може ли да ни достави доказателството, че това може да бъде и по друг начин?
към текста >>

Ето защо напълно обяснимо е, че неговата памет може да се разпростре само върху сетивния свят.
Тогава това, което е било преди първото явяване на възприятието на Аза, не може да се яви в спомена. Ето защо винаги човек идва в допир с външния свят така, че неговият Аз съизживява всички изживявания, той е винаги налице, винаги присъствува там. С това не искам да кажа, че всичко трябва обезателно да бъде осъзнато, а само това, че изживяванията не остават само като сетивни възприятия, а се превръщат в представи. Така сега ние можем да кажем: Най-вътрешната ядка на човешкото същество, от центъра на която се развива това, което бе описано сега като нещо преминаващо от едно въплъщение в друго, бива покрита именно от азовата представа, каквато тя съществува обикновено. Човекът сам застава пред своята памет със своето днешно развитие на Аза. Ето защо напълно обяснимо е, че неговата памет може да се разпростре само върху сетивния свят. Но самият опит може ли да ни достави доказателството, че това може да бъде и по друг начин? Може ли да се говори за разширение на паметта до минали въплъщения на Земята. Това се разбира от само себе си от самото определение, когато човек може да обхване това, което се намира зад собствената точка на Аза, която той сам си закрива. Започне ли да го обхваща, той трябва да познае също и своята най-вътрешна природа и същност. Той трябва да познае тогава и това, което един човек прави в човешкия живот и не само въобще, но в собствения индивидуален живот.
към текста >>

Ето защо онези вътрешни психически упражнения, които човек предприема, трябва да бъдат устроени по съвсем определен начин.
Без съмнение такава възможност съществува. И тя може да бъде доставена именно от онзи вътрешен душевен живот, за който аз говорих вече във встъпителната сказка. Когато човек действително се залови да развие чрез едно строго методическо обучение своята душа така, че да покълнат дремещите в нея сили и способности, душата да се издигне над себе си, той може да постигне това, като с известно вътрешно самоотричане си усвои представи, които не са като обикновените при които азовото изживяване присъствува непосредствено. При всичко, където азовото изживяване присъствува, това азово изживяване застава пред ядката на човешкото същество. Следователно за психическото обучение човек трябва да си избере такива представи, при които азовото изживяване не присъствува. Ето защо онези вътрешни психически упражнения, които човек предприема, трябва да бъдат устроени по съвсем определен начин. Същественото, което трябва да бъде внедрено в душевния живот, е съдържанието на размишлението. И човек трябва да внедри в своя душевен живот нещо, което наистина се равнява на вътрешния душевен живот, но не се отнася към нещо външно. Кое не се отнася към външното? Само размишлението. Но размишлението се простира обикновено върху външния свят.
към текста >>

Но размишлението се простира обикновено върху външния свят.
Ето защо онези вътрешни психически упражнения, които човек предприема, трябва да бъдат устроени по съвсем определен начин. Същественото, което трябва да бъде внедрено в душевния живот, е съдържанието на размишлението. И човек трябва да внедри в своя душевен живот нещо, което наистина се равнява на вътрешния душевен живот, но не се отнася към нещо външно. Кое не се отнася към външното? Само размишлението. Но размишлението се простира обикновено върху външния свят. Ето защо то не е използваемо за този, който иска да се издигне във висшите светове. Ето защо трябва да бъде развит един такъв мислителен живот, който работи с образи, със символи. Тези образи, тези символи трябва постоянно и постоянно да се поставят пред душата, така щото един такъв мислителен живот предизвиква в Аза една особена дейност. Никога Азът не би си съставил една такава представа, когато той би искал да добие истините на обикновения сетивен свят. Следователно душата трябва да внедри в себе си образи и символи, които не се явяват, когато човек придружава всичко външно със своето азово изживяване.
към текста >>

Никога Азът не би си съставил една такава представа, когато той би искал да добие истините на обикновения сетивен свят.
Само размишлението. Но размишлението се простира обикновено върху външния свят. Ето защо то не е използваемо за този, който иска да се издигне във висшите светове. Ето защо трябва да бъде развит един такъв мислителен живот, който работи с образи, със символи. Тези образи, тези символи трябва постоянно и постоянно да се поставят пред душата, така щото един такъв мислителен живот предизвиква в Аза една особена дейност. Никога Азът не би си съставил една такава представа, когато той би искал да добие истините на обикновения сетивен свят. Следователно душата трябва да внедри в себе си образи и символи, които не се явяват, когато човек придружава всичко външно със своето азово изживяване. Когато човек съблюдава това, тогава той добива една опитност, за която може да каже нещо само тогава, когато загатва за онова състояние, в което той постоянно изпада в своя живот, а именно състоянието на сън. Със заспиването всички представи, всички страдания и скърби и т.н. които човек изпитва през деня, потъват в една неопределена тъмнина. Целият съзнателен живот на човек потъва в една неопределена тъмнина.
към текста >>

Сега той може да каже: Аз погледнах зад духовния свят, който Азът не закрива, и плодът на това виждане е, че в живота на моето съзнание се е включило нещо, което не съм добил от сетивния свят, защото съм го донесъл от света на съня.
Сравнете съзнателния живот при събуждането и при заспиването. Докато човек получава само съзнателни впечатления от външния сетивен живот, той донася отново сутринта със себе си само това, което е имал вечерта в съзнанието. Той се събужда отново със същото съдържание на съзнанието, спомня си за същите неща, може да мисли за същото, и т.н. Но когато започва да се упражнява по посочения начин, така че Азът да не присъствува, тогава нещата се представят различно. При такова упражнение човек познава своя напредък по това, че при събуждането той се чувствува обогатен чрез съня, че онова, което е приел преди заспиването, се връща обратно в него с едно по-богато съдържание. Сега той може да каже: Аз погледнах зад духовния свят, който Азът не закрива, и плодът на това виждане е, че в живота на моето съзнание се е включило нещо, което не съм добил от сетивния свят, защото съм го донесъл от света на съня. Такива са първите стъпки на онзи, който минава през един душевно-духовен живот. По-нататък настъпва възможността човек да усвоява едно такова съдържание и през време на деня, съдържание, което не е проникнато от азовото изживяване, въпреки че през деня Азът присъствува. Азовото изживяване трябва да застане наред с това съдържание така, както то застава във всяко сетивно съдържание. Когато вземем под внимание това, ние трябва да кажем: В едно душевно-духовно съдържание на човешкото битие може да погледне онзи, който е в състояние да вижда зад Аза. Който минава по един такъв път, той изпитва нужда да развие определени чувства.
към текста >>

Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности.
Той трябва да се научи да казва хладнокръвно: Каквото и да дойде, нека дойде. И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство. За целта не е необходимо човек да стане фаталист, защото той сам трябва да проявява инициатива в живота. Човек е фаталист, когато мисли, че всичко става от само себе си. Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание. Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности. Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната. Човек трябва първо да види тази ядка такава, каквато тя е, каквато тя е и работи непосредствено в настоящето. Как може човек да си спомня за нещо, към което още никога не е обърнал своя поглед? Както детето няма още в своето съзнание това, което е станало преди развитието на неговото възприятие на Аза, така също човек не може да приеме в своята памет онези изживявания на предишните раждания, които не са изградени върху едно познание на вътрешната ядка на човешкото същество, върху чувства и усещания на духовната и душевна ядка, която се намира във всеки човек. Който действително минава през едно такова развитие, който преди всичко се научава да изкупи виждането в миналото на своите предишни съществувания с това, че гледа бъдещето с хладнокръвие и спокойствие, без да проявява желания, той ще види, че миналите земни съществувания не са само едно логическо умозаключение, а са една действителност, която той може да си спомня благодарение на една новородена, действително породена памет.
към текста >>

30. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

КАК СЕ ДОБИВА ПОЗНАНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ?
КАК СЕ ДОБИВА ПОЗНАНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ? Берлин, 15 декември 1910 г. Преди да започна разглеждането на днешната тема, бих искал да обърна вниманието на това, че тези днешни обяснения ще бъдат началото на една цяла редица от такива обяснения и че всъщност всички следващи теми за тази зима биха могли да носят точно същото заглавие както днешната тема. Във връзка с най-различните явления на човешкия живот и на научния живот, с най-различните културни личности на човечеството въобще в следващите сказки ще бъде обяснен пътят, по който човек може да върви, когато иска да стигне до познанието на духовния свят. Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното. Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път.
към текста >>

Във връзка с най-различните явления на човешкия живот и на научния живот, с най-различните културни личности на човечеството въобще в следващите сказки ще бъде обяснен пътят, по който човек може да върви, когато иска да стигне до познанието на духовния свят.
КАК СЕ ДОБИВА ПОЗНАНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ? Берлин, 15 декември 1910 г. Преди да започна разглеждането на днешната тема, бих искал да обърна вниманието на това, че тези днешни обяснения ще бъдат началото на една цяла редица от такива обяснения и че всъщност всички следващи теми за тази зима биха могли да носят точно същото заглавие както днешната тема. Във връзка с най-различните явления на човешкия живот и на научния живот, с най-различните културни личности на човечеството въобще в следващите сказки ще бъде обяснен пътят, по който човек може да върви, когато иска да стигне до познанието на духовния свят. Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното. Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път. По този начин ние добиваме и възможността да насочим вниманието върху някои важни неща именно благодарение на това, че изхождаме от по-интимното непосредствено изживяване. За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения.
към текста >>

Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното.
КАК СЕ ДОБИВА ПОЗНАНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ? Берлин, 15 декември 1910 г. Преди да започна разглеждането на днешната тема, бих искал да обърна вниманието на това, че тези днешни обяснения ще бъдат началото на една цяла редица от такива обяснения и че всъщност всички следващи теми за тази зима биха могли да носят точно същото заглавие както днешната тема. Във връзка с най-различните явления на човешкия живот и на научния живот, с най-различните културни личности на човечеството въобще в следващите сказки ще бъде обяснен пътят, по който човек може да върви, когато иска да стигне до познанието на духовния свят. Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното. Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път. По този начин ние добиваме и възможността да насочим вниманието върху някои важни неща именно благодарение на това, че изхождаме от по-интимното непосредствено изживяване. За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения. И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека.
към текста >>

За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед.
Преди да започна разглеждането на днешната тема, бих искал да обърна вниманието на това, че тези днешни обяснения ще бъдат началото на една цяла редица от такива обяснения и че всъщност всички следващи теми за тази зима биха могли да носят точно същото заглавие както днешната тема. Във връзка с най-различните явления на човешкия живот и на научния живот, с най-различните културни личности на човечеството въобще в следващите сказки ще бъде обяснен пътят, по който човек може да върви, когато иска да стигне до познанието на духовния свят. Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното. Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път. По този начин ние добиваме и възможността да насочим вниманието върху някои важни неща именно благодарение на това, че изхождаме от по-интимното непосредствено изживяване. За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения. И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека. Веднъж седях в уютното жилище на Херман Грим. Онези от вас, които са до известна степен запознати с германския духовен живот, ще свържат нещо с името на Херман Грим. Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим.
към текста >>

И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека.
Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното. Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път. По този начин ние добиваме и възможността да насочим вниманието върху някои важни неща именно благодарение на това, че изхождаме от по-интимното непосредствено изживяване. За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения. И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека. Веднъж седях в уютното жилище на Херман Грим. Онези от вас, които са до известна степен запознати с германския духовен живот, ще свържат нещо с името на Херман Грим. Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим. При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот. При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка.
към текста >>

При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка.
И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека. Веднъж седях в уютното жилище на Херман Грим. Онези от вас, които са до известна степен запознати с германския духовен живот, ще свържат нещо с името на Херман Грим. Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим. При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот. При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка. Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство.
към текста >>

Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят.
Онези от вас, които са до известна степен запознати с германския духовен живот, ще свържат нещо с името на Херман Грим. Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим. При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот. При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка. Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте.
към текста >>

Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят.
Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим. При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот. При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка. Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път.
към текста >>

Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин.
При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот. При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка. Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него.
към текста >>

Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство.
При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка. Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят.
към текста >>

И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път.
Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък.
към текста >>

Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят.
Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи: Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят.
към текста >>

Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят.
Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи: Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие.
към текста >>

Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия.
Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи: Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност.
към текста >>

С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят.
Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи: Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение.
към текста >>

Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие.
Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо.
към текста >>

Да, ние виждаме днес много хора, които имат най-дълбок копнеж да хвърлят мост между душата на човека и духовния свят.
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката. Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие. Аз трябваше да обърна вниманието ви върху един такъв цитат, защото такива изказвания се срещат твърде малко днес. Днес, когато представите на споменатия светоглед действуват така омайващо, представи, които привидно стоят здраво на почвата на естествената наука, малко се споменава за това, че винаги съществуват духове, които са свързани дълбоко с културния живот на нашето време и въпреки това с цялата изразност на своята душа се отнасят по такъв начин към това, за което сега безброй хора казват: Самопонятно е, че нещата са така, и всеки, който не би допуснал, че нещата са така, той е един глупак! Да, ние виждаме днес много хора, които имат най-дълбок копнеж да хвърлят мост между душата на човека и духовния свят. Обаче от друга страна, вън от кръговете, които се занимават по-дълбоко с това, което наричаме Духовна наука, ние виждаме само малцина, които се занимават със средствата които биха могли да доведат тази човешка душа до това, което постоянно бихме могли да наречем страна на копнежа. Ето защо, когато днес говорим за пътища, които трябва да доведат човека в духовния свят, и говорим един вид така, че казаното не трябва да важи за един тесен кръг, а то е отправено към всички, които имат днешното образование, ние се натъкваме в известно отношение на голяма съпротива. И може да се случи не само това, че изнесеното от нас да се счита за мечтателство и фантазия, а може много лесно да се случи то да дразни много съвременни хора, да бъде за тях нещо дразнещо, защото то се отклонява така много от това, което днес важи за най-широките кръгове, каквито са внушителните и обайващи представи на онези, които считат себе си за най-образованите хора. Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на мислите и чувствата. А именно днес ученият е веднага готов да постави изискването: Това, което трябва да важи за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време и за всеки човек.
към текста >>

Ето защо, когато днес говорим за пътища, които трябва да доведат човека в духовния свят, и говорим един вид така, че казаното не трябва да важи за един тесен кръг, а то е отправено към всички, които имат днешното образование, ние се натъкваме в известно отношение на голяма съпротива.
Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие. Аз трябваше да обърна вниманието ви върху един такъв цитат, защото такива изказвания се срещат твърде малко днес. Днес, когато представите на споменатия светоглед действуват така омайващо, представи, които привидно стоят здраво на почвата на естествената наука, малко се споменава за това, че винаги съществуват духове, които са свързани дълбоко с културния живот на нашето време и въпреки това с цялата изразност на своята душа се отнасят по такъв начин към това, за което сега безброй хора казват: Самопонятно е, че нещата са така, и всеки, който не би допуснал, че нещата са така, той е един глупак! Да, ние виждаме днес много хора, които имат най-дълбок копнеж да хвърлят мост между душата на човека и духовния свят. Обаче от друга страна, вън от кръговете, които се занимават по-дълбоко с това, което наричаме Духовна наука, ние виждаме само малцина, които се занимават със средствата които биха могли да доведат тази човешка душа до това, което постоянно бихме могли да наречем страна на копнежа. Ето защо, когато днес говорим за пътища, които трябва да доведат човека в духовния свят, и говорим един вид така, че казаното не трябва да важи за един тесен кръг, а то е отправено към всички, които имат днешното образование, ние се натъкваме в известно отношение на голяма съпротива. И може да се случи не само това, че изнесеното от нас да се счита за мечтателство и фантазия, а може много лесно да се случи то да дразни много съвременни хора, да бъде за тях нещо дразнещо, защото то се отклонява така много от това, което днес важи за най-широките кръгове, каквито са внушителните и обайващи представи на онези, които считат себе си за най-образованите хора. Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на мислите и чувствата. А именно днес ученият е веднага готов да постави изискването: Това, което трябва да важи за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време и за всеки човек. И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек. Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване.
към текста >>

Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на мислите и чувствата.
Днес, когато представите на споменатия светоглед действуват така омайващо, представи, които привидно стоят здраво на почвата на естествената наука, малко се споменава за това, че винаги съществуват духове, които са свързани дълбоко с културния живот на нашето време и въпреки това с цялата изразност на своята душа се отнасят по такъв начин към това, за което сега безброй хора казват: Самопонятно е, че нещата са така, и всеки, който не би допуснал, че нещата са така, той е един глупак! Да, ние виждаме днес много хора, които имат най-дълбок копнеж да хвърлят мост между душата на човека и духовния свят. Обаче от друга страна, вън от кръговете, които се занимават по-дълбоко с това, което наричаме Духовна наука, ние виждаме само малцина, които се занимават със средствата които биха могли да доведат тази човешка душа до това, което постоянно бихме могли да наречем страна на копнежа. Ето защо, когато днес говорим за пътища, които трябва да доведат човека в духовния свят, и говорим един вид така, че казаното не трябва да важи за един тесен кръг, а то е отправено към всички, които имат днешното образование, ние се натъкваме в известно отношение на голяма съпротива. И може да се случи не само това, че изнесеното от нас да се счита за мечтателство и фантазия, а може много лесно да се случи то да дразни много съвременни хора, да бъде за тях нещо дразнещо, защото то се отклонява така много от това, което днес важи за най-широките кръгове, каквито са внушителните и обайващи представи на онези, които считат себе си за най-образованите хора. Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на мислите и чувствата. А именно днес ученият е веднага готов да постави изискването: Това, което трябва да важи за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време и за всеки човек. И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек. Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е.
към текста >>

В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин.
И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек. Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят.
към текста >>

И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално.
Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее.
към текста >>

Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят.
Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят.
към текста >>

Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят.
онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава.
към текста >>

Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят.
В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко.
към текста >>

А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят.
Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго.
към текста >>

Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят.
Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго. За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието?
към текста >>

Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа.
Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго. За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието? Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще като човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света. Тогава според възможностите, с които разполага в момента той се опитва да си състави един образ на света и да го постави пред себе си. Тогава обикновено той ще каже: За другото ние не можем да знаем, то се намира отвъд границите на човешкото познание!
към текста >>

Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго.
А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго. За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието? Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще като човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света. Тогава според възможностите, с които разполага в момента той се опитва да си състави един образ на света и да го постави пред себе си. Тогава обикновено той ще каже: За другото ние не можем да знаем, то се намира отвъд границите на човешкото познание! Това е общо взето най-разпространеният начин да се говори, който може да се срещне в днешната литература: Това ние не можем да знаем!
към текста >>

Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще като човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света.
Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго. За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието? Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще като човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света. Тогава според възможностите, с които разполага в момента той се опитва да си състави един образ на света и да го постави пред себе си. Тогава обикновено той ще каже: За другото ние не можем да знаем, то се намира отвъд границите на човешкото познание! Това е общо взето най-разпространеният начин да се говори, който може да се срещне в днешната литература: Това ние не можем да знаем! Но съществува едно друго гледище, при което се постъпва по съвършено различен начин от горепосочения. Казва се именно: Без съмнение, със силите, със способностите, които сега имам в своята душа, които може би сега могат да бъдат нормалните човешки сили, аз мога да позная това или онова, но тук в душата съществува една същност, която е способна да се развие.
към текста >>

Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас.
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи. Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция. Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят. Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост. Но нима това е един критерий? Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост.
към текста >>

Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят.
Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят. Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост. Но нима това е един критерий? Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост. Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин.
към текста >>

Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина.
Но нима това е един критерий? Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост. Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа. Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество. Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят.
към текста >>

Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество.
Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост. Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа. Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество. Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот.
към текста >>

Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си.
Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа. Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество. Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
към текста >>

Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния.
Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа. Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество. Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания.
към текста >>

Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят.
Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа. Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество. Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят.
към текста >>

След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят.
Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество. Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
към текста >>

Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят.
Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това.
към текста >>

В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това. Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане.
към текста >>

Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това.
Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това. Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане. Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва никаква възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня. През време на съня душевният живот е така понижен, че човек не е в състояние да запали и да пробуди онова, което самата душа изживява вътрешно. Когато човек се събужда отново, отвън проникват изживяванията и понеже по този начин му се дарява едно съдържание на душата, той осъзнава и себе си при това душевно съдържание. Той не може да осъзнае себе си, ако не бъде възбуден отвън.
към текста >>

Следователно издигането в духовния свят означава разпалването на такива сили в нашата душа, които правят душата способна да живее някакси действително съзнателно в самата себе си, когато изпада по отношение на външния свят в такова положение, в каквото човек се намира иначе през време на съня.
Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва никаква възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня. През време на съня душевният живот е така понижен, че човек не е в състояние да запали и да пробуди онова, което самата душа изживява вътрешно. Когато човек се събужда отново, отвън проникват изживяванията и понеже по този начин му се дарява едно съдържание на душата, той осъзнава и себе си при това душевно съдържание. Той не може да осъзнае себе си, ако не бъде възбуден отвън. Иначе силата на човека е още твърде слаба, когато през време на съня е изоставен на самия себе си, за да има едно съзнание. Следователно издигането в духовния свят означава разпалването на такива сили в нашата душа, които правят душата способна да живее някакси действително съзнателно в самата себе си, когато изпада по отношение на външния свят в такова положение, в каквото човек се намира иначе през време на съня. Следователно всъщност издигането в духовните светове изисква първо едно разпалване на вътрешните енергии, извличането на сили, които иначе спят, парализирани са един вид в душата, така щото човек не може да работи с тях. Всички онези интимни изживявания, през които трябва да мине духовният изследовател в своята душа, са насочени първо към целта, която току що посочихме. Днес бих искал да ви разкажа нещо накратко за пътя в духовния свят. Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за висшите светове? ". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят.
към текста >>

Днес бих искал да ви разкажа нещо накратко за пътя в духовния свят.
Той не може да осъзнае себе си, ако не бъде възбуден отвън. Иначе силата на човека е още твърде слаба, когато през време на съня е изоставен на самия себе си, за да има едно съзнание. Следователно издигането в духовния свят означава разпалването на такива сили в нашата душа, които правят душата способна да живее някакси действително съзнателно в самата себе си, когато изпада по отношение на външния свят в такова положение, в каквото човек се намира иначе през време на съня. Следователно всъщност издигането в духовните светове изисква първо едно разпалване на вътрешните енергии, извличането на сили, които иначе спят, парализирани са един вид в душата, така щото човек не може да работи с тях. Всички онези интимни изживявания, през които трябва да мине духовният изследовател в своята душа, са насочени първо към целта, която току що посочихме. Днес бих искал да ви разкажа нещо накратко за пътя в духовния свят. Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за висшите светове? ". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят. Който се интересува по-дълбоко за това, може да прочете подробностите в споменатата книга. Само никой не трябва да вярва, че това, което там бе казано подробно, може да бъде изложено тук така, ако искаме да го предадем в съкратена форма, че можем да употребим същите думи и изречения. Следователно онези, които познават книгата, не ще намерят казаното тук така, че то да представлява едно резюме на писаното там, а нещата ще бъдат охарактеризирани от една друга страна.
към текста >>

". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят.
Следователно издигането в духовния свят означава разпалването на такива сили в нашата душа, които правят душата способна да живее някакси действително съзнателно в самата себе си, когато изпада по отношение на външния свят в такова положение, в каквото човек се намира иначе през време на съня. Следователно всъщност издигането в духовните светове изисква първо едно разпалване на вътрешните енергии, извличането на сили, които иначе спят, парализирани са един вид в душата, така щото човек не може да работи с тях. Всички онези интимни изживявания, през които трябва да мине духовният изследовател в своята душа, са насочени първо към целта, която току що посочихме. Днес бих искал да ви разкажа нещо накратко за пътя в духовния свят. Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за висшите светове? ". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят. Който се интересува по-дълбоко за това, може да прочете подробностите в споменатата книга. Само никой не трябва да вярва, че това, което там бе казано подробно, може да бъде изложено тук така, ако искаме да го предадем в съкратена форма, че можем да употребим същите думи и изречения. Следователно онези, които познават книгата, не ще намерят казаното тук така, че то да представлява едно резюме на писаното там, а нещата ще бъдат охарактеризирани от една друга страна. Извънредно важно е, че за духовния изследовател, който иска да насочи своите стъпки в духовния свят, много от това, което за другите хора води направо до едно познание и до една цел, става средство за възпитание, едно интимно средство за възпитание на душата. Позволете ми да изразя това с един пример.
към текста >>

Извънредно важно е, че за духовния изследовател, който иска да насочи своите стъпки в духовния свят, много от това, което за другите хора води направо до едно познание и до една цел, става средство за възпитание, едно интимно средство за възпитание на душата.
Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за висшите светове? ". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят. Който се интересува по-дълбоко за това, може да прочете подробностите в споменатата книга. Само никой не трябва да вярва, че това, което там бе казано подробно, може да бъде изложено тук така, ако искаме да го предадем в съкратена форма, че можем да употребим същите думи и изречения. Следователно онези, които познават книгата, не ще намерят казаното тук така, че то да представлява едно резюме на писаното там, а нещата ще бъдат охарактеризирани от една друга страна. Извънредно важно е, че за духовния изследовател, който иска да насочи своите стъпки в духовния свят, много от това, което за другите хора води направо до едно познание и до една цел, става средство за възпитание, едно интимно средство за възпитание на душата. Позволете ми да изразя това с един пример. Преди много години аз написах една книга: "Философия на Свободата". Сега тя не може да се достави, защото е изчерпана преди години, но се надяваме че скоро ще излезе във второ издание. Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора. Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите.
към текста >>

И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят.
Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците. Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен. Така е и в моята книга "Истина и наука". И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
към текста >>

Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата. А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата. Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем.
към текста >>

Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят.
Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата. А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата. Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем. Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят.
към текста >>

Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят.
Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата. А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата. Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем. Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят. Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие. Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда. Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят.
към текста >>

Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят.
А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата. Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем. Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят. Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие. Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда. Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят. Този символ на кръста с розите се състои в това, че си представяме един черен кръст, а на мястото, където се пресичат неговите греди седем червени рози. Какво трябва да ни каже този символ?
към текста >>

Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда.
Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят. Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие. Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда. Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят. Този символ на кръста с розите се състои в това, че си представяме един черен кръст, а на мястото, където се пресичат неговите греди седем червени рози. Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои.
към текста >>

Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят.
Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят. Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие. Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда. Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят. Този символ на кръста с розите се състои в това, че си представяме един черен кръст, а на мястото, където се пресичат неговите греди седем червени рози. Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено.
към текста >>

Тогава в нас оживяват цял един свят от чувства и усещания; ние долавяме в нас едно развитие от едно несъвършено към едно по-съвършено състояние.
Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека. Когато човек не оставя току-що описаното да бъде само една отвлечена представа, то се превръща в една живо чувствувана идея на развитието. Тогава в нас оживяват цял един свят от чувства и усещания; ние долавяме в нас едно развитие от едно несъвършено към едно по-съвършено състояние. Под развитие ние долавяме нещо съвършено различно от онова отвлечено нещо, което външната наука ни дава в смисъла на един повърхностен дарвинизъм. Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа. Само чрез такива вътрешни изживявания душата може да развие мощни сили, така че тя може да се озари със съзнание в своето най-вътрешно същество в онова същество, което иначе е лишено от съзнание. Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено. Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ!
към текста >>

Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа. Само чрез такива вътрешни изживявания душата може да развие мощни сили, така че тя може да се озари със съзнание в своето най-вътрешно същество в онова същество, което иначе е лишено от съзнание. Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено. Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ! Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея. Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят. Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин. Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо.
към текста >>

То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят.
Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено. Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ! Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея. Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят. Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин. Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо. Така за всеки, който иска да се издигне в духовния свят, съществува едно междинно състояние, при което човек е изложен на опасността да може да внесе в духовния свят това, което е само субективно, което важи само за него. Но човек трябва да мине през това междинно състояние и тогава той стига до степента, при която това, което душата изживява, е също така обективно, което е доказуемо за всеки, който има способността за това, както всички неща на външната, физическа действителност.
към текста >>

Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин.
Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ! Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея. Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят. Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин. Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо. Така за всеки, който иска да се издигне в духовния свят, съществува едно междинно състояние, при което човек е изложен на опасността да може да внесе в духовния свят това, което е само субективно, което важи само за него. Но човек трябва да мине през това междинно състояние и тогава той стига до степента, при която това, което душата изживява, е също така обективно, което е доказуемо за всеки, който има способността за това, както всички неща на външната, физическа действителност. Защото в крайна сметка за официалната наука важи принципът: Това, което трябва да се счита за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време за всекиго, разбира се за онзи, които е достатъчно подготвен за това.
към текста >>

Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо.
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят. Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин. Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо. Така за всеки, който иска да се издигне в духовния свят, съществува едно междинно състояние, при което човек е изложен на опасността да може да внесе в духовния свят това, което е само субективно, което важи само за него. Но човек трябва да мине през това междинно състояние и тогава той стига до степента, при която това, което душата изживява, е също така обективно, което е доказуемо за всеки, който има способността за това, както всички неща на външната, физическа действителност. Защото в крайна сметка за официалната наука важи принципът: Това, което трябва да се счита за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време за всекиго, разбира се за онзи, които е достатъчно подготвен за това. Нима мислите, че можете да докажете закона на "съответствуващите температури на кипенето" на едно осемгодишно дете? Съмнявай се.
към текста >>

Така за всеки, който иска да се издигне в духовния свят, съществува едно междинно състояние, при което човек е изложен на опасността да може да внесе в духовния свят това, което е само субективно, което важи само за него.
Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин. Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо. Така за всеки, който иска да се издигне в духовния свят, съществува едно междинно състояние, при което човек е изложен на опасността да може да внесе в духовния свят това, което е само субективно, което важи само за него. Но човек трябва да мине през това междинно състояние и тогава той стига до степента, при която това, което душата изживява, е също така обективно, което е доказуемо за всеки, който има способността за това, както всички неща на външната, физическа действителност. Защото в крайна сметка за официалната наука важи принципът: Това, което трябва да се счита за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време за всекиго, разбира се за онзи, които е достатъчно подготвен за това. Нима мислите, че можете да докажете закона на "съответствуващите температури на кипенето" на едно осемгодишно дете? Съмнявай се. Вие не можете също така да му докажете теоремата на Питагор.
към текста >>

И както човек трябва да бъде подготвен, за да може да разбере теоремата на Питагор въпреки че това е възможно за всеки човек -, така той трябва да бъде подготвен чрез едно обучение на душата, ако иска да изпита или да познае това или онова в духовния свят.
Защото в крайна сметка за официалната наука важи принципът: Това, което трябва да се счита за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време за всекиго, разбира се за онзи, които е достатъчно подготвен за това. Нима мислите, че можете да докажете закона на "съответствуващите температури на кипенето" на едно осемгодишно дете? Съмнявай се. Вие не можете също така да му докажете теоремата на Питагор. Следователно още с този принцип е свързано условието, че човешката душа трябва да бъде подготвена по съответен начин, когато искаме да и докажем нещо. И както човек трябва да бъде подготвен, за да може да разбере теоремата на Питагор въпреки че това е възможно за всеки човек -, така той трябва да бъде подготвен чрез едно обучение на душата, ако иска да изпита или да познае това или онова в духовния свят. Обаче тогава това, което може да бъде познато, може да бъде изпитано и наблюдавано от всеки човек, който е подготвен за целта по необходимия начин. Или когато последователите на Духовната наука, които са подготвили съответно своята душа, съобщават изхождайки от своите наблюдения, че един такъв човек може да погледне назад към повтарящи се земни съществувания, така че тези съобщения стават за него един факт, тогава идват хората и казват: Този човек отново ни поднася догми и изисква ние да вярваме в тях! Но духовният изследовател не излиза пред своите себеподобни по такъв начин със своите познания, че да иска те да вярват в тях. Когато хората считат, че това, което се казва, са догми, тогава нека се запитаме: Нима фактът, че съществува кит, е една догма за този, който никога не е виждал кит? Без съмнение, нещата могат да се обяснят, като се казва: това е една догма за онзи, който никога не е видял кит.
към текста >>

Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа.
И когато изследваме все по-нататък, колкото и много неща да ни са се разкрили, под покривката, която сме изследвали може би отгоре, има още повече. Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно. Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи". Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше. Нашата личност е доведена до мълчание. Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа. Това чувствува човек от определен момент нататък. Но тогава човек трябва само сам да разбира себе си, трябва да разбере, че за признаването на това, което живее в света, е необходимо да се счита като единствено решаващо нещо определена степен на душевния живот. Така фактически това, което човек добива в горещия стремеж на душата, става решаващо за истината. В самата душа трябва да бъде решено, дали нещо е истинно или не. Не нещо външно може да реши, а решението може да дойде тогава, когато човек се издигне над себе си, тогава той трябва да намери в себе си авторитета, за да вижда или да намери истината.
към текста >>

В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества.
Следователно той върши обратното. Щом нещата стоят така, тогава някой би могъл може би да каже привидно: Зле е, когато последователите на Духовната наука в техните погрешни представи искат да поставят света с главата надолу. Защото в действителност природоизследователите и философите не вършат нищо друго освен това, което вършат и духовните изследователи, само че те не знаят, че го вършат. Искам да ви дам едно доказателство за това, което е взето от непосредственото съвремие. На последното събрание на природоизпитателите Освалд Кюлпе държа една сказка върху отношението на естествената наука към философията. В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества. Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа". Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н. -, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване. Аз не искам да разглеждам тук по-нататък критиката, която бе направена срещу това изказване, а искам да се спра само на този начин на мислене. За днешния теоретикопознавател това наглежда извънредно лесно за доказване: понеже без очи не бихме могли да виждаме, светлината би била нещо, което е произведено чрез нашите очи.
към текста >>

Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там.
Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа". Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н. -, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване. Аз не искам да разглеждам тук по-нататък критиката, която бе направена срещу това изказване, а искам да се спра само на този начин на мислене. За днешния теоретикопознавател това наглежда извънредно лесно за доказване: понеже без очи не бихме могли да виждаме, светлината би била нещо, което е произведено чрез нашите очи. Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там. Защо хората мислят това? Освалд Кюлпе се издава много ясно на определено място, където говори за усещанията на сетивата. Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите. Защо казва той това за усещанията на сетивата? Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива.
към текста >>

Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение.
Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите. Защо казва той това за усещанията на сетивата? Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива. Сега бих искал да ви представя една проста мисъл, която показва, че образността не изменя нищо от нещата, съвсем нищо. Нещата се сблъскват и се привличат. Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така? Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата. Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата!
към текста >>

Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят.
Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат. Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие. Когато е постигнато вече това, че нашите чувства са станали в известен смисъл обективни, едва тогава настъпва истински това, което аз също вече посочих, което обаче е една необходима предпоставка при напредването в духовните светове. Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят. В обикновения живот човекът е твърде далече от един такъв начин на мислене. Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно. Това е напълно понятно, защото трудно може да се постигне едно друго становище. Това друго становище се състои в това, човек да каже: Ние идваме от един предишен живот, сами сме се поставили в положенията, в които се намираме в настоящия живот, сами сме се насочили към това, което иде срещу нас от лоното на бъдещето. Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност.
към текста >>

Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид.
Тогава след степента на имагинативното познание за човека настъпва това, което в истинския и същинския смисъл може да бъде наречено ИНСПИРАЦИЯ /ВДЪХНОВЕНИЕ/, изпълване на душата с духовни факти. Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него. Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове. В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове. Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове. Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид. Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят. Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността.
към текста >>

Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят.
Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него. Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове. В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове. Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове. Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид. Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят. Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност.
към текста >>

Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност.
Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят. Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
към текста >>

Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят.
Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят. Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек.
към текста >>

Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят.
Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност. Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език. На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят. Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни.
към текста >>

Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще.
към текста >>

Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора.
Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще. Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора. Това, което искаме да резюмираме по този начин, не трябва да бъде едно теоретично разглеждане на живота, а едно разглеждане, едно съзерцание на лекуващи средства, на средства даващи сила и крепкост в живота: Светът духовен за теб остава той затворен, Щом в самия тебе не познаеш Духа, който в душата свети И носещ светлина да стане може
към текста >>

31. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят.
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход? Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет. То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея. Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят. Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда. Разказват се пътувания и други външни изживявания, които трябва да вземем просто като такива. Но след това се продължава така, че първо съвсем не забелязваме, че по-нататък в живота се намираме сред едно описание от съвършено друг род, като че едно пътуване става от едно място на друго, като че по-нататъшните изживявания трябва да се вземат също така като външни физически изживявания както и предшествуващите ги. И след това се намираме сред едно описание на душевния живот на съответната личност, в едно описание, което съвсем не се отнася за външни събития, а за вътрешни душевни борби, за душевни преодолявания, за душевни изживявания, чрез което тогава съответната личност се издига на една по-висока степен на душевното развитие, на познанието, на една по-висока степен на енергичността или до една мисия в развитието на света. Описанията на външните събития се вливат така да се каже непосредствено в символични изложения, които са държани напълно в стила на предишните външни събития, но които съвсем не искат да говорят за външни изживявания, а за вътрешни душевни изживявания.
към текста >>

Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда.
Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет. То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея. Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят. Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда. Разказват се пътувания и други външни изживявания, които трябва да вземем просто като такива. Но след това се продължава така, че първо съвсем не забелязваме, че по-нататък в живота се намираме сред едно описание от съвършено друг род, като че едно пътуване става от едно място на друго, като че по-нататъшните изживявания трябва да се вземат също така като външни физически изживявания както и предшествуващите ги. И след това се намираме сред едно описание на душевния живот на съответната личност, в едно описание, което съвсем не се отнася за външни събития, а за вътрешни душевни борби, за душевни преодолявания, за душевни изживявания, чрез което тогава съответната личност се издига на една по-висока степен на душевното развитие, на познанието, на една по-висока степен на енергичността или до една мисия в развитието на света. Описанията на външните събития се вливат така да се каже непосредствено в символични изложения, които са държани напълно в стила на предишните външни събития, но които съвсем не искат да говорят за външни изживявания, а за вътрешни душевни изживявания. Трябва да кажем, че това твърдение ще остане за всеки едно твърдение само до тогава, докато той не се вживее все повече и повече в особеността на библейските описания с помощта на изложенията на Духовната наука, особено по отношение на онези части, които говорят за Мойсея.
към текста >>

Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена.
Фило е отишъл така далече затова, защото му е липсвал тактът, който Духовната наука дава, благодарение на който човек знае, къде външните изживявания преминават в душевни изживявания. С Мойсея ще докажем сега, как в живия ход на развитието на човечеството се намесва една личност, която трябваше да донесе на човечеството нещо от най-висше естество, от най-голямо значение. Когато чувствуваме по отношение на това значение, че постоянно имаме нещо сродно с него в нашата душа, тогава пълното разбиране на импулса на Мойсей се превръща за нас в една твърде особена необходимост. Ето защо така да се каже без да излагаме по-нататъшни обстоятелства ние можем да навлезем в мисията на Мойсея. Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука? , той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание. Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област.
към текста >>

Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи.
Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние.
към текста >>

В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние. Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини. Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия. Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи.
към текста >>

От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа.
Защото това, което Мойсей е извлякъл от египетския народ, което след това е прибавил като дела действувайки от висините на духовното развитие, то продължава да действува и в нашите души. Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия. След това в развитието на Мойсея ни се описват външни изживявания.
към текста >>

А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
Ето защо Мойсей бе чувствуван като една личност, която така да се каже не трябваше да вземе това, което имаше да даде на човечеството, непосредствено от някоя епоха, от някоя специална мисия, а той бе схващан като една личност, която трябваше да бъде засегната в нейната душа от вълните на Вечното, което постоянно и постоянно се потопява чрез различни канали и се влива в развитието на човечеството, за да го оплоди. Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят. Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия. С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия. След това в развитието на Мойсея ни се описват външни изживявания. Тук ние отново виждаме, как Библията дава своето описание по такъв начин, че с това тя разбира външни изживявания.
към текста >>

Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на старото ясновидство.
издига се по особен начин до своята мисия. Така ние виждаме как това, което древните египтяни нямаха: това вдъхновяваше на Мойсея с човешката сила не Аза, с центъра на човешките душевни сили, беше меродавно именно за него. Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на старото ясновидство. Всичко, което египетската култура ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали. Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство. Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на старото ясновидство. Обаче аз вече споменах, че в бъдещите двете форми ще се съединят: ясновидската сила с интелектуалното съзнание, така щото човечеството отива към едно такова бъдеще, когато в хората ще бъде обща една интелектуалност протъкана от ясновидска форма. Следователно, това, което днес считаме като най-важен елемент на културния живот, е получило своя първи импулс чрез Мойсей. От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея. На него то беше още дадено по един съвършено особен начин. Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена.
към текста >>

И образът, който така величествено ни е показан от Библията в "горящата къпина", този образ познава всеки един, който се издига до едно духовно познание, той го познава отново като нещо, чрез което вижда в духовния свят.
Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство. На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец. Такъв е примерът с неговото изживяване пред "горящата къпина", която обаче гореше в такъв огън, че не изгаряше от него. Тогава мировият Дух се изяви пред Мойсея по нов начин, както не би могъл да се открие на познанието на египтяните в тяхното ясновидство. Който е запознат с фактите, знае, как в течение на развитие на човешката душа стига до там, постепенно да вижда изменени външните предмети, така щото на заден план те се явяват протъкани от първообразите, от които са възниквали. И образът, който така величествено ни е показан от Библията в "горящата къпина", този образ познава всеки един, който се издига до едно духовно познание, той го познава отново като нещо, чрез което вижда в духовния свят. Така ние разбираме, как това, което трябваше да бъде дадено на Мойсея по ясновидски начин то трябваше да бъде едно ново съзнание за мировия Дух, който протъкава и изпълва със своя живот света. Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център. Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея. Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее.
към текста >>

Когато човекът се оттегля в този свят той чувствува, че в чудесните думи "Аз съм" този център на неговия душевен живот звучи мощно и интензивно, но с малко словесно съдържание.
Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността. Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато. Когато човекът се оттегля в този свят той чувствува, че в чудесните думи "Аз съм" този център на неговия душевен живот звучи мощно и интензивно, но с малко словесно съдържание. Чак в тази скрита светая-светих действува онзи миров Дух, който е ясен за Мойсея като единен миров Дух. Нищо чудно, че когато този миров Дух се изяви на Мойсея, той си каза: Щом получавам задачата да застана пред народа, за да сложа началото на една култура, която да бъде основана на себесъзнанието, кой ще ми повярва? На кое име трябва да се позова аз за моята мисия? И той получи като отговор: "Ще кажеш: Аз съм АЗ-СЪМ! " /Моето име е "АЗ-СЪМ"/.
към текста >>

В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент.
Египтяните не можеха да преминат тази пропаст, не можеха да хвърлят мост над нея, те останаха на едно място като народ и времето мина над тях. Така трябва да си представим отношението на Мойсея към египтяните и към неговия собствен народ. Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура.
към текста >>

Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота.
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения". Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание. И така ето че виждаме Мойсея и неговия народ застанали пред Червено Море.
към текста >>

Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят.
Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание. И така ето че виждаме Мойсея и неговия народ застанали пред Червено Море. Чрез едно знание, което е подобно на нашето, което при него е пренесено още в ясновидското състояние, той познава, как чрез природните отношения чрез една особено комбинирана връзка на източния вятър и на приливното и отливното движение на морето съществува една възможност да пренесе своя народ през морето в благоприятния час. Този факт ни се разказва в Библията и ни се показва: Мойсей стои там като основател на новия, интелектуализиран светоглед, който и днес още съвсем не е изтекъл, който отново ще научи човека да доведе практиката на живота в хармония с природните отношения, както Мойсей направи това.
към текста >>

Тук Азът трябваше да приеме едно ново съдържание, което беше почерпено от самия духовен свят.
С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата култура трябваше да действува по-нататък при съответните народи без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на културата, да може да приеме един нов елемент в себе си. Чрез мисията на Мойсея човечеството беше доведено до там, където то трябваше да разбере и можеше да разбере, че протъкаващият и оживяващият света миров Дух можеше да бъде най-ясно почувствуван, най-човешки почувствуван в "Аз съм", в най-вътрешния център на човешката душа, но че първо Аз съм трябва да се изпълни с едно съдържание, което сега отново може да обгърне света, така щото бедната дума Аз съм може да получи най-богатото съдържанието за целта беше необходима една друга мисия, мисията, която после можа да бъде изразена със забележителните думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " Мойсей доведе човечеството до основаването на една азова култура. Сега азовата култура трябваше да се вживее като един дар отгоре, като една култура на народ, като един съсъд, който трябваше да приеме ново съдържание. Азът трябваше първо да се развие в лоното на древноеврейския народ и в съсъда трябваше да се влее онова, което можеше да излезе от едно действително истинско разбиране на палестинските събития на Голготската Тайна. Тук Азът трябваше да приеме едно ново съдържание, което беше почерпено от самия духовен свят. Това, което бе влято като нещо ново в Аза от подготвителното развитие на човечеството и лицето на древноеврейския народ, ние можем да го разберем най-добре, когато хвърлим поглед върху трагедията разказана по чудесен начин в книгата на Йов, но която трагедия можем да разберем само от особеността на древноеврейския народ. В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си. Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз. Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри!
към текста >>

Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
" Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие. Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност. Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил. Така в алегорията на забележителната книга Йов звучи вече Мойсеевото съзнание и ние виждаме: Човекът е насочен към неговия Аз. Обаче в момента, когато може да се заблуди, когато Азът може да се изяви във физическото, той изгубва или може да изгуби съзнанието за връзката с извора на живота. Но че в света на физическото не трябва да има само изправяне, но при всяко изпадане в мизерията на физическото, в страданието и болката на физическото човекът може да бъде победител над всичко физическо, понеже в неговия Аз не само свети първоизточникът на всичко разпръснато във времето и пространството, а в този Аз може да бъде приета Силата на Вечния че човекът може да разбере това, то бе дадено с Христовия Импулс. Така с думите на Павла: "Не аз а Христос в мене" бе казано: При Мойсея хората бяха доведени до там, да разберат: Всичко, което протъкава и оживява света в пространство и във време, се изразява в най-дълбока форма в човешкия Аз. Ние разбираме света, когато го разбираме като произлязъл от един такъв Аз.
към текста >>

32. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос.
Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм. За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони. Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата. Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос. Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, когато осъзнаем, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят. Тогава ще можем да изграждаме храма. Това е значението на изграждането на храма: Каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона. Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони.
към текста >>

Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, когато осъзнаем, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят.
Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм. За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони. Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата. Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос. Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, когато осъзнаем, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят. Тогава ще можем да изграждаме храма. Това е значението на изграждането на храма: Каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона. Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони. И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената.
към текста >>

Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура.
Това е значението на изграждането на храма: Каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона. Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони. И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената. Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да живеят според закони. Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да прикрият този ред и хармония в много клонове на живота – да, дори и в игрите, които хората използват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в закономерността на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и слаб, на реда и хармонията, която аз описах. Когато искате да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра. И това наистина загатва за великите закони на Вселената. Онова, което е известно като Сефирота на Кабала, онова, което знаем като седемте принципа в техните различни форми, това виждате в начина, по който картите се нареждат една след друга в течение на играта.
към текста >>

Исках да разкажа легендата дотук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има за задача да преобрази неодушевения свят, да не се задоволи с това, което вече е създадено там.
И Каин му дал чука. Духът на човека е онова, което човекът вгражда в своето астрално тяло, ако не го остави в състоянието, в което го е получил. Това е работа, която Хирам сега трябва да извърши. Ала срещу живота му се създава заговор. Ние ще продължим следния път оттук. Исках да разкажа легендата дотук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има за задача да преобрази неодушевения свят, да не се задоволи с това, което вече е създадено там. Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става дело, за да стане светът отражение на първоначалната вечна духовност. Мъдрост, красота и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата. Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост.
към текста >>

Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става дело, за да стане светът отражение на първоначалната вечна духовност.
Духът на човека е онова, което човекът вгражда в своето астрално тяло, ако не го остави в състоянието, в което го е получил. Това е работа, която Хирам сега трябва да извърши. Ала срещу живота му се създава заговор. Ние ще продължим следния път оттук. Исках да разкажа легендата дотук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има за задача да преобрази неодушевения свят, да не се задоволи с това, което вече е създадено там. Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става дело, за да стане светът отражение на първоначалната вечна духовност. Мъдрост, красота и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата. Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли.
към текста >>

Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата.
Ала срещу живота му се създава заговор. Ние ще продължим следния път оттук. Исках да разкажа легендата дотук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има за задача да преобрази неодушевения свят, да не се задоволи с това, което вече е създадено там. Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става дело, за да стане светът отражение на първоначалната вечна духовност. Мъдрост, красота и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата. Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли. Ще илюстрирам с един пример превъзходството на мъдростта над интелекта. Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е изгубено.
към текста >>

Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха. Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос. Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен. Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос.
към текста >>

33. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Детето тогава се затваря като в една обвивка срещу външния свят.
Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно. В зависимост от това, какво поема детето, дали то идва от материалистичен или идеалистичен мироглед, се вливат различни формации в астралното тяло на детето и го оформят. Душата все повече се изпълва с такива представи. Ако детето е гледано без любов, ехото на това безлюбие се проявява в астралното тяло. Детето тогава се затваря като в една обвивка срещу външния свят. Всичко това ни показва, че наистина се извършва едно продължително преобразуване на астралното тяло и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преобразуване. Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности. Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето.
към текста >>

Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер. Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък.
към текста >>

Научаваме се да разбираме и ценим цялата тежест и значение на нашия душевен свят.
Това означава нещо съвсем по-различно, отколкото само да знаем, че е истина, че е действителност, което получаваме обратно, когато благоговеем пред друг човек, който е достоен за това. Нещо съвсем по-различно е реално да изживеем. Когато изпращаме безброй такива мисъл форми, обвити в топлина към други хора, ние израстваме, чрез величието на другия човек. Това е нещо напълно различно от външното схващане на такива неща с нашия разум, от това само да знаем какво представляват те. В окултизма ние се научаваме да разбираме живота по-сериозно, научаваме се, че нещата, които не са осезаеми, които не могат да бъдат наблюдавани чрез сетивата, все пак са действителни. Научаваме се да разбираме и ценим цялата тежест и значение на нашия душевен свят. Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
към текста >>

Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Научаваме се да разбираме и ценим цялата тежест и значение на нашия душевен свят. Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него. Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него. Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
към текста >>

Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него. Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него. Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед. Дори когато сме само начинаещи, когато изпробваме, ние действаме от невидимия, скрития, окултен свят в сетивния свят. Ние изфинваме и коригираме света от скритите области на съществуването. Това е едната страна как ние разбираме живота.
към текста >>

Дори когато сме само начинаещи, когато изпробваме, ние действаме от невидимия, скрития, окултен свят в сетивния свят.
Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед. Дори когато сме само начинаещи, когато изпробваме, ние действаме от невидимия, скрития, окултен свят в сетивния свят. Ние изфинваме и коригираме света от скритите области на съществуването. Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други. Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло. Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите.
към текста >>

Голяма дисхармония може да се породи по тази причина между отделния човек и задачата на цялата нация; насоките в еволюцията не винаги взимат същия курс по целия свят.
Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил. Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло. С това се обяснява националният темперамент, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията. Всяка нация и всяко общество има едно такова астрално тяло и то се влива в астралните тела на отделните личности. Голяма дисхармония може да се породи по тази причина между отделния човек и задачата на цялата нация; насоките в еволюцията не винаги взимат същия курс по целия свят. По-обширното често изпреварва по-малко обширното. Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ.
към текста >>

Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима. Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия. Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите. Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време. В това ние можем да открием действието на един девакански принцип. Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл. Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент.
към текста >>

Много по-лесно е за един човек да види своя път в мисловния свят на своя народ, в неговата деваканна мисия, отколкото да дойде до правилното равновесие между собствените си чувства и националните чувства.
Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент. Изкуството например при друг народ, би се изразило по съвсем различен начин отколкото при гръцкия народ. Макар че народностната мисъл наистина живее във всеки отделен член на народа, отделният човек не се изчерпва с нея. Редом с нея, човекът изразява и собствената си личност. Нещо твърде забележително и специално ни се разкрива тук. Много по-лесно е за един човек да види своя път в мисловния свят на своя народ, в неговата деваканна мисия, отколкото да дойде до правилното равновесие между собствените си чувства и националните чувства. Това не е лесно, особено за онези, които са придобили по-високо образование и изисканост. Уравновесяването между чувствата на индивида и народа по-бърже се постига в по-ниските нива на еволюцията, тъй като на тези нива се развива една по-голяма принадленост между индивидуалното чувстване и националната чувствителност. На колкото по-ниско ниво стои индивидът, толкова е по-силен изразът на националната чувствителност, народната мисъл у него, така както животното е израз на вида си. С развитието си обаче човекът повдига собственото си астрално тяло, то става по-диференцирано, по-специфично. И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ.
към текста >>

Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности.
Докато сред славянските народи се появиха личности като Толстой, които искаха да стимулират развитието по един велик и красив начин от духовната същност на душата, американският народ прави усилие да схване духовността и душевността по материален начин. Поради това при него ние откриваме силен материален спиритуализъм и спиритизъм. При тях духът се търси по точно същия начин, по който те търсят физическите истини. Ала точно в начина на търсене се крие разликата. Ако вие търсите да видите духовното с очите, то става психично и тази психическа страна се е развила много силно в Америка. Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности. Този народностен елемент живее в африканските народи. Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е характерен. Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното. По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад. Ние живеем с науката и с изкуството на един външен план.
към текста >>

Духовният начин води до напредък, психическият начин е ретрограден, води назад.
Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното. По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад. Ние живеем с науката и с изкуството на един външен план. Сега духът би трябвало отново да бъде издигнат. Това може да стане или по един духовен начин или по един психичен начин. Духовният начин води до напредък, психическият начин е ретрограден, води назад. Виждате как светът става разбираем, когато го разглеждаме от окултната му основа. Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща. Човек трябва само да погледне онова, което става. Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма. Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем.
към текста >>

Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма.
Това може да стане или по един духовен начин или по един психичен начин. Духовният начин води до напредък, психическият начин е ретрограден, води назад. Виждате как светът става разбираем, когато го разглеждаме от окултната му основа. Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща. Човек трябва само да погледне онова, което става. Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма. Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем. Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит.
към текста >>

От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо.
Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща. Човек трябва само да погледне онова, което става. Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма. Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем. Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето.
към текста >>

34. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

По времето, когато самите хора са живеели в духовния свят, в който те постоянно имали опит като днешните хора в сетивния свят, не се нуждаели от религия.
Аз бих искал по същество да очертая днес развитието на религиозните идеи в периода от слеатлантската епоха до съвременността. При това ще си спомним за някои неща, които на това или онова място вече упоменахме, че всъщност понятието религия се явява нещо, което има смисъл едва в следатлантското време. До великия атлантски потоп, това, което се нарича религия, въобще не е могло да съществува, защото религията предполага, че човекът няма възприятия и видения за свръхсетивните светове, или че по-голямата част от хората нямат никакви възприятия. Религията служи за съединяване на човека със свръхсетивното, тогава, когато за по-голямата част от хората свръхсетивното не се възприема, а само може по различни начини, чрез поетите, виждащите, мъдреците, мистериите да си представят; така както това е намирало място в последните столетия. При потопа, когато нашите предци в по-голямата си част са живеели в областта на старата Атлантида, тогава хората още са имали по-големи или по-малки непосредствени опити на възприемане на свръхсетивното. По времето, когато самите хора са живеели в духовния свят, в който те постоянно имали опит като днешните хора в сетивния свят, не се нуждаели от религия. След края на атлантското време за преобладаващото мнозинство свръхсетивния опит бил угаснал. На негово място настъпил отчетливия сетивен опит, който човечеството има днес. Какво останало от древното атлантско време? Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат.
към текста >>

Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма.
При потопа, когато нашите предци в по-голямата си част са живеели в областта на старата Атлантида, тогава хората още са имали по-големи или по-малки непосредствени опити на възприемане на свръхсетивното. По времето, когато самите хора са живеели в духовния свят, в който те постоянно имали опит като днешните хора в сетивния свят, не се нуждаели от религия. След края на атлантското време за преобладаващото мнозинство свръхсетивния опит бил угаснал. На негово място настъпил отчетливия сетивен опит, който човечеството има днес. Какво останало от древното атлантско време? Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
към текста >>

В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят.
Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа. В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера. Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора.
към текста >>

Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора.
В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера. Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора. Затова се образувала северната митология. Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост.
към текста >>

Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците. Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия. В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа. Това не е било просто сага, мит, че древният род бил жив като общ праотец, а това е било нещо, което от време на време се явявало на човек, което се явявало в психическото съзнание, съпътствало народа. Отделните народности, които се насочили през Европа, имали разнообразни преживявания. Но едно изживяване останало за много хора винаги активно и живо. И те разказвали това на този, който имал доверие към това, който вярвал в това; това било явление на родоначалника, положил началото на рода, който от областта на духа бил техен съветник, имал отношение с тях. Той идвал в особено важни моменти, идвал в съмнителни случаи.
към текста >>

Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят.
В действителност ние можем да си представим, че тази религиозна система е възниквала поради това, че постепенно да се изработи всеобхващащата идея за божествената същност, която е проникнала и пронизала всичко. Родоначалникът израснал заедно с духовните основи на битието, станал един вид духовна прасила. По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят. Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ. Ако се попитаме: с какво е свързано това, че още по-абстрактния езотерически пантеизъм преминал в многообразието на гръцкия свят на боговете? – ние трябва в това да познаем дълбоката потребност на човечеството въобще, дълбокият принцип в развитието на човечеството.
към текста >>

Ако се попитаме: с какво е свързано това, че още по-абстрактния езотерически пантеизъм преминал в многообразието на гръцкия свят на боговете?
тук принадлежи, например, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят. Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ. Ако се попитаме: с какво е свързано това, че още по-абстрактния езотерически пантеизъм преминал в многообразието на гръцкия свят на боговете? – ние трябва в това да познаем дълбоката потребност на човечеството въобще, дълбокият принцип в развитието на човечеството. Когато разгледаме прехода от египетското към гръцкото, то ние най-добре ще видим проявлението на този принцип. Във всичките представи на догръцките времена лежи нещо особено мощно, символичното. Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма!
към текста >>

Ние искаме да кажем, че в гръцките образи на боговете виждаме, като че ли това, което живее вътрешно в човека, се излива във външния свят.
Във всичко казано до тук, няма да е трудно да се види, че е посочено страстното желание на човека да проникне във външната форма, някак си да обхване външната форма на свръхсетивното. С тази цел са всички изначални първопричини на изкуството. С християнството ние, така да се каже, достигнахме нашето време. На основата на което казахме тук, във взаимовръзка със всичко друго, вие ще разберете, че развитието на човечеството постоянно се стреми към вътрешното. И в различните раси съществува изцяло растящо съзнание за изразяване на вътрешното във външното. Ние искаме да кажем, че в гръцките образи на боговете виждаме, като че ли това, което живее вътрешно в човека, се излива във външния свят. В християнството е даден най-важният импулс в това направление. Ние виждаме, че с християнството е дошло нещо, което до наше време се наричали наука. Защото това което се нарича така сега, т.е. схващанията за мислещите първопричини на битието, започва през халдейско време. Сега в наше време ние наистина живеем в голям поврат в развитието на човечеството.
към текста >>

Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния свят, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във физическото тяло.
Защото това което се нарича така сега, т.е. схващанията за мислещите първопричини на битието, започва през халдейско време. Сега в наше време ние наистина живеем в голям поврат в развитието на човечеството. Да хвърлим поглед на това, което схематично разгледахме тук и да се попитаме: защо всичко е станало така, защо човекът се е развил дотолкова, че да изразява вътрешното във външното? -Тогава отговорът ще бъде този, че човекът е бил принуден към това развитие на своята организация. Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния свят, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във физическото тяло. Съответстващата точка на етерната глава още не е била покрита от съответната точка на физическата глава. Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния свят. Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят. По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят. Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали.
към текста >>

Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния свят.
Сега в наше време ние наистина живеем в голям поврат в развитието на човечеството. Да хвърлим поглед на това, което схематично разгледахме тук и да се попитаме: защо всичко е станало така, защо човекът се е развил дотолкова, че да изразява вътрешното във външното? -Тогава отговорът ще бъде този, че човекът е бил принуден към това развитие на своята организация. Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния свят, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във физическото тяло. Съответстващата точка на етерната глава още не е била покрита от съответната точка на физическата глава. Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния свят. Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят. По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят. Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята?
към текста >>

Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят.
Да хвърлим поглед на това, което схематично разгледахме тук и да се попитаме: защо всичко е станало така, защо човекът се е развил дотолкова, че да изразява вътрешното във външното? -Тогава отговорът ще бъде този, че човекът е бил принуден към това развитие на своята организация. Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния свят, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във физическото тяло. Съответстващата точка на етерната глава още не е била покрита от съответната точка на физическата глава. Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния свят. Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят. По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят. Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност?
към текста >>

По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят.
-Тогава отговорът ще бъде този, че човекът е бил принуден към това развитие на своята организация. Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния свят, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във физическото тяло. Съответстващата точка на етерната глава още не е била покрита от съответната точка на физическата глава. Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния свят. Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят. По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят. Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност? Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ?
към текста >>

Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят.
Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност? Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ? Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят. тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят.
към текста >>

Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят.
Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят. тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят. Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят.
към текста >>

Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят. Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят. В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството била силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното. Днес християнството трябва да бъде разбрано чрез теософско задълбочаване, за да може то да излезе пред човечеството с ново разбиране. По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството.
към текста >>

Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят.
Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят. Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят. В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството била силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното. Днес християнството трябва да бъде разбрано чрез теософско задълбочаване, за да може то да излезе пред човечеството с ново разбиране. По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството. Днес ние се нуждаем от свръхсетивно задълбочаване на знанията, на мъдростта, за да се разбере християнството в цялата негова дълбочина.
към текста >>

Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния свят.
По този начин, ние се намираме пред духовното разбиране. Това е следващата степен, теософско или духовнонаучно християнство. Разтварящото се в материалната наука, напротив, все повече и повече ще губи връзка със свръхсетивните светове. Каква е задачата на Духовната наука? Може ли търсещия духа човек, да взема под внимание днешната обикновена наука? Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния свят. Почувствувайте, каква наука това би могло да бъде, по-рано в ранните времена: колко много духовни елементи имало по-рано в нея! Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духовната взаимовръзка все повече се изгубва. Това може да видите навсякъде. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем развитието на науката.
към текста >>

И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва.
Може ли търсещия духа човек, да взема под внимание днешната обикновена наука? Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния свят. Почувствувайте, каква наука това би могло да бъде, по-рано в ранните времена: колко много духовни елементи имало по-рано в нея! Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духовната взаимовръзка все повече се изгубва. Това може да видите навсякъде. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука.
към текста >>

Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят.
Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духовната взаимовръзка все повече се изгубва. Това може да видите навсякъде. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука. Всички хора, ще трябва да получат импулси от спиритуалното развитие. И това спиритуално развитие открива пътя към спиритуалното християнство. И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен живот.
към текста >>

Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят.
Това може да видите навсякъде. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука. Всички хора, ще трябва да получат импулси от спиритуалното развитие. И това спиритуално развитие открива пътя към спиритуалното християнство. И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен живот. Науката все повече ще се превръща в техническа инструкция.
към текста >>

Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт.
В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуалните истини чрез научните занимания. Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло. За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това. Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт. Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт. Атлантски духовно виждащия човек не се нуждаел от религия, защото за него изживяването в свръхсетивното било факт. От такова време е излязло цялото развитие на човечеството. След това духовното виждане изчезнало. Религията означавала съединение, и по този начин религията се явява съединение на сетивното със свръхсетивното.
към текста >>

Но ще дойде време, когато хората отново ще могат да имат опитност в свръхсетивния свят.
Атлантски духовно виждащия човек не се нуждаел от религия, защото за него изживяването в свръхсетивното било факт. От такова време е излязло цялото развитие на човечеството. След това духовното виждане изчезнало. Религията означавала съединение, и по този начин религията се явява съединение на сетивното със свръхсетивното. Времето на настъпващия материализъм се нуждаело от религията. Но ще дойде време, когато хората отново ще могат да имат опитност в свръхсетивния свят. Тогава повече няма да им е необходима религия. Новото виждане е предпоставка за спиритуалното християнство, то се явява консеквенция на християнството. Това обосновава казаното, което моля да отбележите като особено важно за себе си; християнството започнало като религия. Това, което дава християнството, ще бъде взето във всички времена на бъдещето, и ще стане още по-важен импулс за човечеството, когато вече няма да има никаква религия. Дори когато човечеството преодолее религиозния живот, християнството ще остане.
към текста >>

35. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е.
СКАЗКА ВТОРА В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието.
към текста >>

прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят.
СКАЗКА ВТОРА В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място.
към текста >>

Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена. Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността? С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост?
към текста >>

Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това. Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества. Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене. То е точно противоположно на съновидно-патологическото. / Много от тези неща аз вече съм изнасял пред Вас в един или друг цикъл от сказки; същественото ще разгледаме днес. Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум. Както не можем да виждаме свръхсетивните светове с физическите очи, както не можем да ги чуваме с физическите уши, също така ние не можем да познаем нещо от тях чрез ума, доколкото този ум е свързан с органа на физическия мозък. Следователно човек трябва да се освободи от онази дейност, която упражнява, когато си служи със своите физически сетива и със своя физически мозък.
към текста >>

През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът живеят свободно в един друг свят.
Но Вие всички знаете, че в нормалния живот на човека има едно състояние, при което човекът се намира вън от органите на своето физическа тяло; това е състояние на сън. Ние знаем, че от четирите члена на човешката природа, физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз последните два члена, Азът и астралното тяло добиват през време на съня известна самостоятелност*. /*Тези изрази се употребяват тук само така, както са обяснени в моите книги. Следователно те не могат да бъдат критикувани от едно гледище, което свързва с тях съвършено други представи /нещо като тривиален мистицизъм/ както това често се случва./. През време на дневната будност физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са тясно свързани помежду си. През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът живеят свободно в един друг свят. Така следователно в нормалното течение на своя живот в периода от 24 часа човекът се намира веднъж в едно такова състояние, при което органите, които са вградени в неговото физическо тяло, не са свързани с него; но той трябва да заплати по определен начин това освобождаване с тъмнината на съзнанието; през време на своето състояние на сън той не вижда нищо около себе си в света, в който се намира тогава. Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо.
към текста >>

Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза.
/*Тези изрази се употребяват тук само така, както са обяснени в моите книги. Следователно те не могат да бъдат критикувани от едно гледище, което свързва с тях съвършено други представи /нещо като тривиален мистицизъм/ както това често се случва./. През време на дневната будност физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са тясно свързани помежду си. През време на съня тези четири члена се разделят така, че от една страна в леглото остават физическото тяло с етерното тяло, а от друга страна астралното тяло и Азът живеят свободно в един друг свят. Така следователно в нормалното течение на своя живот в периода от 24 часа човекът се намира веднъж в едно такова състояние, при което органите, които са вградени в неговото физическо тяло, не са свързани с него; но той трябва да заплати по определен начин това освобождаване с тъмнината на съзнанието; през време на своето състояние на сън той не вижда нищо около себе си в света, в който се намира тогава. Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането.
към текста >>

Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло. Така етерното тяло трябва да бъде в помощ на астралното тяло и на Аза, ако искаме да се създаде ясновиждане, т.е.
към текста >>

Въпреки това, след изживяване то на свръхсетивния свят физическото тяло има задачата да доведе това познание в пълно съзвучие с добитото от него сетивно-разсъдъчно познание.
Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло. Така етерното тяло трябва да бъде в помощ на астралното тяло и на Аза, ако искаме да се създаде ясновиждане, т.е. за целта трябва да съдействуват всички членове на човешката природа, които човек притежава, Азът, астралното тяло, етерното тяло, с изключение само на физическото тяло. Въпреки това, след изживяване то на свръхсетивния свят физическото тяло има задачата да доведе това познание в пълно съзвучие с добитото от него сетивно-разсъдъчно познание. Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-голяма трудност отколкото за астралното тяло. В течение на всеки 24 часа все пак Азът и астралното тяло у човека винаги се намират бихме могли да кажем поне веднъж в щастливото положение, да бъдат свободни от физическото тяло. Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи. Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма. Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е.
към текста >>

Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум.
Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма. Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е. своите духовни очи, своите духовни уши. Все пак човек се намира в щастливото положение, че поне веднъж на 24 часа неговото астрално тяло се освобождава от физическото тяло; той има следователно възможност да действува направо върху това астрално тяло така, щото то да не следва по-нататък през нощта еластичността на физическото тяло, а да се подчинява на своята собствена еластичност. Подготвителните упражнения, които ясновиждащият изследовател предприема, се състоят по същество в това, през време на дневната будност да изпълнява такива духовни действия, които действуват върху неговото астрално тяло и върху неговия Аз така, че след това, когато при заспиването те излизат от физическото тяло и етерното тяло, се намират под влиянието на това, което човек е извършил за особената подготовка на ясновидското изследване. Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н.
към текста >>

върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Подготвителните упражнения, които ясновиждащият изследовател предприема, се състоят по същество в това, през време на дневната будност да изпълнява такива духовни действия, които действуват върху неговото астрално тяло и върху неговия Аз така, че след това, когато при заспиването те излизат от физическото тяло и етерното тяло, се намират под влиянието на това, което човек е извършил за особената подготовка на ясновидското изследване. Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира. Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа.
към текста >>

Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми.
и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира. Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>

Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене. Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него.
към текста >>

И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене. Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
към текста >>

Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене. Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света.
към текста >>

Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят.
Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене. Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
към текста >>

Този свят действува върху него.
Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене. Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм.
към текста >>

Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене. Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>

Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене. Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни. С това ние поставихме пред нашата душа, каква трябва да бъде подготовката за ясновидското изследване по отношение на астралното тяло и на Аза.
към текста >>

От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни. С това ние поставихме пред нашата душа, каква трябва да бъде подготовката за ясновидското изследване по отношение на астралното тяло и на Аза. И трябваше да изтъкнем, че ние хората се намираме в известно отношение в едно щастливо положение, че поне за определено време през всеки 24 часа нашето астрално тяло и нашият Аз се излъчват от физическото тяло и от етерното тяло. Обаче етерното тяло остава и през нощта във физическото тяло; то остава и тогава свързано с физическото тяло.
към текста >>

Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм.
Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни. С това ние поставихме пред нашата душа, каква трябва да бъде подготовката за ясновидското изследване по отношение на астралното тяло и на Аза. И трябваше да изтъкнем, че ние хората се намираме в известно отношение в едно щастливо положение, че поне за определено време през всеки 24 часа нашето астрално тяло и нашият Аз се излъчват от физическото тяло и от етерното тяло. Обаче етерното тяло остава и през нощта във физическото тяло; то остава и тогава свързано с физическото тяло. От някои сказки, които съм държал преди години тук, знаем, че само при смъртта настъпва онзи момент, когато физическото тяло остава само за себе си, а етерното тяло заедно с астралното тяло и Аза се отделя от физическото тяло.
към текста >>

Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е.
Той може да се постави в това състояние единствено, като развие определени чувства и отсенки от чувства, които да обхванат душата така, че в известно отношение тези чувства и отсенки от чувства да обхванат чрез тяхната сила етерното тяло и да го излъчват от физическото тяло. Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото. Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси.
към текста >>

/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност.
Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
към текста >>

Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
към текста >>

И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора.
Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
към текста >>

Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
към текста >>

Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот.
За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила.
към текста >>

Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване.
Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят.
към текста >>

Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси.
Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот.
към текста >>

Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
към текста >>

Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло.
към текста >>

И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила.
Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване.
към текста >>

Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят.
Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
към текста >>

Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението. Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област.
към текста >>

Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението. Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз.
към текста >>

Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението. Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./.
към текста >>

Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае.
Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение. Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае. Това е първото голямо изживяване, което човек има. Второто се състои в това, че сега втората личност, която е вложена в първата, постепенно добива способността действително да излиза душевно-духовно от първата личност. Това изживяване се изразява във факта, че, макар и за кратко време, човек има вече опитността като че сам вижда себе си, като че има пред себе си своя собствен двойник. Тази втора опитност обаче има много по-голямо значение отколкото първата. Защото с тази втора опитност е свързано нещо, което бихме могли да кажем може да бъде понесено само много тежко за човека.
към текста >>

Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро.
Този е резултатът, който е свързан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага. Това, което е действително, с това то не става повече или по-малко действително от факта, че го виждаме или не го виждаме. Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение. И така ние виждаме, че има определени условия, за да може човек да погледне в духовните светове, които поставят в известно отношение като перспектива пред него най-висшето, което можем да си представим за живота на настоящето развитие на човечеството, и които същевременно правят необходимо, щото човек да постигне едно пълно преобразуване на своето същество за тържествените моменти. За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние.
към текста >>

Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата.
Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата. В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества.
към текста >>

Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа.
В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата. В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня. Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха. И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та.
към текста >>

Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата. В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня. Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха. И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня.
към текста >>

Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е.
към текста >>

А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят.
Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън.
към текста >>

Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят.
И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот. Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце.
към текста >>

Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята.
Следователно Слънцето изпраща онези сили, първоначално във физически смисъл, към Земята, които правят възможно на Земята да се вижда с физическите сетива онова, което живее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма.
към текста >>

Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце.
Ние виждаме физически Слънцето, защото то пръска физическа светлина. Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е.
към текста >>

от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината.
към текста >>

Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят.
Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината. Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява. Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло. В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ. Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено! Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството.
към текста >>

36. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот.
Например, може да възникне въпросът: Какво се получава, когато Кармата на един човек неумолимо изисква, поради негови минали изживявания и постъпки, той да ги заличи, като поема върху себе си един болестен процес, разболява се, а в същото време, с помощта на лечебни или други средства, както и с незаменимата сила на простото човешко участие, той практически оздравява? Как да си обясним двата факта в светлината на кармическите връзки? Аз току-що отбелязах: За да хвърлим макар и слаба светлина върху тези въпроси, трябва да се докоснем до неща, които са твърде далеч от днешната наука и от днешното мислене, и които могат да бъдат обсъждани само от вече под готвени антропософи, имащи определено становище към по-дълбоките окултни източници на познание, а също и усетът, как да бъдат здраво обосновани нещата, които днес само загатваме. Все пак бих искал, по този повод, да отправя и една молба: Ето, пред Вас е почти всичко, което съм принуден да изнеса от по-дълбоките източници на окултното познание; то засяга самото съществувание на Земята и ред други неща; пред Вас е всичко, което се стремя да изкажа в най-прецизна езикова форма, макар че то веднага би могло да бъде изкривено, ако се постави в друга светлина или се каже в друг смисъл, оставяйки след себе си само недоразумения; ето защо Ви моля да приемете моите думи и да не влагате в тях значение, каквото те нямат. Никой не трябва да разглежда тези неща като учение, което би могло да разпространява по някакъв начин, защото в такъв случай усилията ще са оправдани, само ако зад тях свети онова будно съзнание, което знае как да търси необходимите думи за тези неща и как да ги онагледи в ясни и точни мисли. Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот. Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята. Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него. Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак.
към текста >>

Общо взето, човекът съди за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят.
" би прозвучал съвършено различно, отколкото за съществата, които живеят днес на Земята. Но светът се намира в динамично и бързо развитие, така че се променят дори и такива неща, каквито са представите, с чиято помощ търсим разрешение на едни или други въпроси. Променя се и целият вътрешен смисъл на отговора, който идва след въпроси като: Какво представлява материята? " и „Какво представлява душата? " Ето защо, нека отсега да напомня: отговорите, които ни предстои да чуем, са такива, каквито може да даде Земният човек и те са валидни само за него. Общо взето, човекът съди за „материята" според впечатленията, които получава от външния сетивен свят, от съществата и нещата, които имат своя живот там, във външния сетивен свят. Постепенно той открива, че има различни видове материя; достатъчно е да споменем, че той различава отделните метали, златото, медта, оловото и т.н., или веществата, които не принадлежат към металите. Вие знаете също, че химията свежда всички материални тела до определен брой основни „елементи". До 19 век за тях се считаше, че не могат да бъдат разложени на по-прости съставни части. Ако имаме пред себе си някаква „материя", например „вода", ние можем да я разложим на водород и кислород, но не и на по-прости съставни части: Така смяташе химията, която през 19 век различаваше около 70 такива елементи. Но Вие знаете още, че благодарение на явленията, които бяха наблюдавани при някои особени елементи, например радият, както и благодарение на някои свойства от страна на електричеството, понятието „химически елементи" беше доста разклатено и се стигаше до убеждението, че тези 70 елемента са само преходната, подвижна граница на материята и че можем да я разложим на още по-прости субстанциални частици, чиято вътрешна комбинация веднъж може да се прояви външно като злато, друг път като калий, калций и т.н.
към текста >>

Следователно, начинът по който изглежда една материя във външния свят, зависи не от това, което се намира в самата нея, а от условията, които предлага околната среда.
Научните теории непрекъснато се променят, и те са длъжни да се променят, защото изцяло зависят от конкретните факти, а те на свой ред са винаги различни за различните епохи. Напротив, духовното познание, обхващайки всички културни епохи, доколкото ги различаваме в прадалечното минало, и доколкото те ще съществуват в бъдеще, винаги е имало само едно и неизменно становище за същността на материята. В тази връзка, тук бих искал да добавя следното, аз да вникнем по-добре в обясненията на Духовната Наука. Когато пред себе си имаме парче „лед", ние добре знаем, че това твърдо тяло, тази материя, е „твърда" не според своята вътрешна същност, а по силата на външните обстоятелства. При повишаване на околната температура, ледът веднага престава да бъде „твърда" материя и се превръща в „течна" материя. Следователно, начинът по който изглежда една материя във външния свят, зависи не от това, което се намира в самата нея, а от условията, които предлага околната среда. Ако повишим температурата още повече, от определен момент нататък, водата се превръща в „пара". Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя". Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира. Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука. Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята.
към текста >>

Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят.
Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира. Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука. Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята. И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние. После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н. В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране. И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят? ", антропософската Наука за Духа отговаря: Всяка материя на Земята е кондензирана светлина*.
към текста >>

Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят.
Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука. Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята. И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние. После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н. В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране. И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят? ", антропософската Наука за Духа отговаря: Всяка материя на Земята е кондензирана светлина*. В материалния свят не съществува нищо, което да не е под една или друга форма сгъстена, кондензирана светлина.
към текста >>

И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят?
После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н. В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране. И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят? ", антропософската Наука за Духа отговаря: Всяка материя на Земята е кондензирана светлина*. В материалния свят не съществува нищо, което да не е под една или друга форма сгъстена, кондензирана светлина. Така че Вие разбирате: за онзи, който действително познава фактите, хипотезата от 19 век за „пулсирането" на светлината е нещо неправдоподобно. Тя се опитва да представи същността на светлината със средства, които са много по-груби от самата светлина. Светлината не може да бъде сведена до нищо друго в нашия материален свят.
към текста >>

В материалния свят не съществува нищо, което да не е под една или друга форма сгъстена, кондензирана светлина.
Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н. В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране. И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят? ", антропософската Наука за Духа отговаря: Всяка материя на Земята е кондензирана светлина*. В материалния свят не съществува нищо, което да не е под една или друга форма сгъстена, кондензирана светлина. Така че Вие разбирате: за онзи, който действително познава фактите, хипотезата от 19 век за „пулсирането" на светлината е нещо неправдоподобно. Тя се опитва да представи същността на светлината със средства, които са много по-груби от самата светлина. Светлината не може да бъде сведена до нищо друго в нашия материален свят. Каквато и материя да пипнете, навсякъде Вие се докосвате до сгъстена, кондензирана светлина. По своята същност, материята е светлина.
към текста >>

Светлината не може да бъде сведена до нищо друго в нашия материален свят.
И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят? ", антропософската Наука за Духа отговаря: Всяка материя на Земята е кондензирана светлина*. В материалния свят не съществува нищо, което да не е под една или друга форма сгъстена, кондензирана светлина. Така че Вие разбирате: за онзи, който действително познава фактите, хипотезата от 19 век за „пулсирането" на светлината е нещо неправдоподобно. Тя се опитва да представи същността на светлината със средства, които са много по-груби от самата светлина. Светлината не може да бъде сведена до нищо друго в нашия материален свят. Каквато и материя да пипнете, навсякъде Вие се докосвате до сгъстена, кондензирана светлина. По своята същност, материята е светлина. И така, ние изяснихме от духовнонаучна гледна точка материалната същност на нещата. В самата основа на материалното съществувание, ние откриваме не друго, а светлината. И когато отправяме поглед към материалното човешко тяло доколкото то е материално то цялото е протъкано не от друго, а от светлина.
към текста >>

" Ако бихме обхванали дълбоката същност на душевния живот със средствата на духовнонаучното познание, щяхме да се убедим както сторихме това по отношение на материалния свят и неговата светлинна природа че в основата на всички душевни явления тук на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила, и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме, с думата любов.
И така, ние изяснихме от духовнонаучна гледна точка материалната същност на нещата. В самата основа на материалното съществувание, ние откриваме не друго, а светлината. И когато отправяме поглед към материалното човешко тяло доколкото то е материално то цялото е протъкано не от друго, а от светлина. Доколкото човекът е материално същество, той е протъкан от светлина. Нека да отделим внимание и на другия въпрос: „Какво представлява душевната същност на човека? " Ако бихме обхванали дълбоката същност на душевния живот със средствата на духовнонаучното познание, щяхме да се убедим както сторихме това по отношение на материалния свят и неговата светлинна природа че в основата на всички душевни явления тук на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила, и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме, с думата любов. Всеки душевен трепет, независимо от неговите съдържание и форма, е разновидност на любовта. И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно, материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен свят е изтъкан от любов, фактически светлината и любовта са дълбоко вплетени във всички явления, които стават на Земята. И който иска да вникне в земните явления от антропософска гледна точка, той следва най-напред да постави въпроса: По какъв начин са вплетени тук светлината и любовта? Любовта и светлината са двата елемента, двете сили, които пронизват цялата Земя, цялото планетарно съществувание на Земята; любовта като вътрешна душевна сила на Земята, светлината като външна материална сила на Земята. Но тъкмо сега идва ред да посочим една друга сила, която трябва да послужи като един вид посредник между светлината и любовта, които в противен случай биха останали разделени в напредващия ход на мирозданието; да, този посредник непрекъснато трябва да тласка единия елемент вътре в другия, непрекъснато да вплита потоците на светлината в потоците на любовта.
към текста >>

И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно, материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен свят е изтъкан от любов, фактически светлината и любовта са дълбоко вплетени във всички явления, които стават на Земята.
И когато отправяме поглед към материалното човешко тяло доколкото то е материално то цялото е протъкано не от друго, а от светлина. Доколкото човекът е материално същество, той е протъкан от светлина. Нека да отделим внимание и на другия въпрос: „Какво представлява душевната същност на човека? " Ако бихме обхванали дълбоката същност на душевния живот със средствата на духовнонаучното познание, щяхме да се убедим както сторихме това по отношение на материалния свят и неговата светлинна природа че в основата на всички душевни явления тук на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила, и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме, с думата любов. Всеки душевен трепет, независимо от неговите съдържание и форма, е разновидност на любовта. И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно, материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен свят е изтъкан от любов, фактически светлината и любовта са дълбоко вплетени във всички явления, които стават на Земята. И който иска да вникне в земните явления от антропософска гледна точка, той следва най-напред да постави въпроса: По какъв начин са вплетени тук светлината и любовта? Любовта и светлината са двата елемента, двете сили, които пронизват цялата Земя, цялото планетарно съществувание на Земята; любовта като вътрешна душевна сила на Земята, светлината като външна материална сила на Земята. Но тъкмо сега идва ред да посочим една друга сила, която трябва да послужи като един вид посредник между светлината и любовта, които в противен случай биха останали разделени в напредващия ход на мирозданието; да, този посредник непрекъснато трябва да тласка единия елемент вътре в другия, непрекъснато да вплита потоците на светлината в потоците на любовта. Тази сила, ако мога така да се изразя, не трябва да има никакви специални предпочитания, никакъв специален интерес към любовта; тя просто вплита елемента на светлината там, в любовта; нейният интерес се свежда само до това, да предостави на светлината неограничени възможности за нарастване, за разширение; с една дума, да пренесе светлината в елемента на любовта. Следователно, тя не може да бъде земна сила, защото именно Земята е Космосът на Любовта.
към текста >>

Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта.
Следователно, тя не може да бъде земна сила, защото именно Земята е Космосът на Любовта. Мисията на Земята е да проникне всички и всичко със силите на любовта. Така че всичко, което е свързано със Земята, няма никакъв интерес да остане недокоснато от любовта. Обаче този „интерес" е характерен именно за луциферическите Същества, които изостанаха в своето развитие там, на Старата Луна, която за нас е Космосът на Мъдростта. Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят. Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер.
към текста >>

Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят.
Техният интерес е друг: да пренасят светлината в потоците на любовта. Ето защо луциферическите Същества са в стихията си навсякъде, където нашата вътрешна, изтъкана от любов, същност, потърси светлината, независимо от нейната форма; а сгъстената светлина ни обгръща като материален свят винаги и навсякъде в периода между раждането и смъртта. Потърсим ли светлината, опитаме ли се да влезем по какъвто и да е начин във връзка с нея, идват луциферическите Същества и вплитат Луцифер в потоците на любовта. Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят. Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер. Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер. А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън. Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер. Сега обаче идва въпросът: Трябва ли да се намесваме в тези случаи?
към текста >>

А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън.
Поначало човешкото същество влезе за пръв път в реинкарнационната верига, благодарение на Луцифер: Луцифер се намеси в елемента на любовта; така че във всичко, което е изтъкано от любов, присъствуват и силите на Луцифер, а само те могат да ни предложат това, което превръща любовта не само в едно безгранично себеотдаване, а същевременно я насища и с мъдрост, така че тя става една любов, осияна от мъдрост. Защото в противен случай, без тази мъдрост, любовта би била една само понятна и стихийна сила, за която човекът не би могъл да носи отговорност. Но сега любовта израства като същинска Азова сила, в която е вплетен и елемента на Луцифер, който иначе би останал вън в материалния свят. Едва сега нашата вътрешна същност, толкова податлива към силите на любовта, може да бъде завладяна и от всичко онова, което е скрито зад действията на Луцифер, така че сега възниква такава любов, която е протъкана от Луцифер. Приемайки в себе си луциферическия елемент, човекът насища материалния живот на своето тяло с такива душевни сили, които са изтъкани от любов, само че в нея вече диша Луцифер. А любовта, протъкана от луциферическия елемент, и импрегнирана в материалния свят, се превръща в опасна болестотворна причина, действуваща в посока отвътре навън. Към всичко, което вече казахме за онези болести, произтичащи по необходимост от луциферическото влияние, тук ще добавим следното: След като болката е една от последиците на луциферическия елемент, ние трябва да разпознаем в нея и проявлението на голямата кармическа закономерност, понеже след едно луциферическо „изкушение", болката идва като кармическо разплащане и самата тя ни предлага това," с което можем да победим Луцифер. Сега обаче идва въпросът: Трябва ли да се намесваме в тези случаи? Трябва ли да отстраняваме по някакъв начин последиците от луциферическия елемент, в това число и болката? След нашия отговор на въпроса за същността на душата, по необходимост следва, че ние можем да прибягваме до това, само ако за съответния човек, носещ в себе си луциферическия елемент като болестотворна причина, сме открили средството да отстраним луциферическите влияния по подходящ начин. И кое е единственото средство, с което бихме постигнали отдалечаване на луциферическия елемент от нашата Земя?
към текста >>

„психически лечения" същественото си остава едно: преобразената сила на любовта.
Това, което живее в лечителя, а именно определени процеси в неговото етерно тяло, влиза в известни отношения със страдащия и поражда един вид полярност спрямо него, както например Вие бихте могли да предизвикате полярните разновидности на положителното и отрицателното електричество. Но докато в единия случай нещата са абстрактни, в другия случай сме свидетели на един жертвен акт в най-висшия смисъл на думата. Защото лечителят предизвиква този процес не заради себе си; иначе не би възникнало противоположното състояние у другия. И тази противоположност, възникваща поради взаимните връзки между лечителя и страдащия, е не друго, а пожертвуваната сила на преобразената любов. При т.н. „психически лечения" същественото си остава едно: преобразената сила на любовта. Трябва да сме наясно: без силата на любовта ние никога не бихме постигнали истинската си цел. Обаче процесите на любовта далеч не протичат винаги така, че човекът да ги обхваща напълно в своето будно съзнание; те протичат с не по-малка сила и в подсъзнателните пластове на душата; така че дори „техниките" и „процедурите" на лечебните методи са един вид отражение на жертвения акт. Следователно, дори да не виждаме не посредствения механизъм на даден лечебен процес, пред нас винаги се извършва един акт на любовта, макар и изцяло да е приел външните форми на определена лечебна техника. И така, поради това, че в основата на нашия душевен свят лежи именно любовта, ние с право можем да прилагаме т.нар. „психическо лечение", което на пръв поглед е доста изместено към периферията на човешката личност, но всъщност има дълбоко родство с любовта и обогатява душата със силите на любовта.
към текста >>

И така, поради това, че в основата на нашия душевен свят лежи именно любовта, ние с право можем да прилагаме т.нар.
При т.н. „психически лечения" същественото си остава едно: преобразената сила на любовта. Трябва да сме наясно: без силата на любовта ние никога не бихме постигнали истинската си цел. Обаче процесите на любовта далеч не протичат винаги така, че човекът да ги обхваща напълно в своето будно съзнание; те протичат с не по-малка сила и в подсъзнателните пластове на душата; така че дори „техниките" и „процедурите" на лечебните методи са един вид отражение на жертвения акт. Следователно, дори да не виждаме не посредствения механизъм на даден лечебен процес, пред нас винаги се извършва един акт на любовта, макар и изцяло да е приел външните форми на определена лечебна техника. И така, поради това, че в основата на нашия душевен свят лежи именно любовта, ние с право можем да прилагаме т.нар. „психическо лечение", което на пръв поглед е доста изместено към периферията на човешката личност, но всъщност има дълбоко родство с любовта и обогатява душата със силите на любовта. Ето как, от една страна, се очертава помощта, която можем да предложим за всеки, който е попаднал в пипалата на Луцифер. Именно защото любовта е в самата основа на душевния живот, ние можем да повлияем по този начин върху посоката на човешката Карма. От друга страна, логично идва въпросът: А какво става с изтъканото от светлина материално човешко тяло, в което е потопена душата? Какво става с изтъканият от светлина физически човек?
към текста >>

Погледнете в минералния свят, погледнете например един планински кристал: там имате един вид материя, която човек носи или може да носи в себе си; обаче при него тя е пронизана от това, което бихме нарекли опетнената от Луцифер и Ариман субстанция на любовта.
Те съдържат също и различните субстанции, т.е. изтъканите от светлина земни вещества. Обаче тези субстанции не съдържат в себе си това, което в хода на човешката Карма беше пренесено от самата човешка природа навън в цялостното материално съществувание на човека. Следователно, в трите царства около нас, ние имаме нещо, което човекът доколкото той е импулсиран от своята „субстанция на любовта" никога не би могъл да опетни и поквари чрез своите луциферически и ариманически недостатъци. Там, вътре в тях, няма е следа от човека; опетнената у човека материя, там свети в своята първична чистота. Погледнете в минералния свят, погледнете например един планински кристал: там имате един вид материя, която човек носи или може да носи в себе си; обаче при него тя е пронизана от това, което бихме нарекли опетнената от Луцифер и Ариман субстанция на любовта. Навън тя е чиста. Така че всяка външна субстанция се различава коренно от субстанциите, които човекът носи в себе си. Навън субстанциите са винаги по-други, отколкото у човека, защото при него те са подложени на луциферическите и ариманическите влияния. Тази е причината, поради която за всяко от веществата, които човек може малко или много да поквари в себе си, навън в природния свят той открива и неговото съответствие под формата на една чиста, неопетнена от човека материална субстанция. Това, което съществува навън като неопетнени от човека субстанции, представлява, под една или друга форма, външното лечебно средство срещу съответния болестен процес.
към текста >>

Тази е причината, поради която за всяко от веществата, които човек може малко или много да поквари в себе си, навън в природния свят той открива и неговото съответствие под формата на една чиста, неопетнена от човека материална субстанция.
Там, вътре в тях, няма е следа от човека; опетнената у човека материя, там свети в своята първична чистота. Погледнете в минералния свят, погледнете например един планински кристал: там имате един вид материя, която човек носи или може да носи в себе си; обаче при него тя е пронизана от това, което бихме нарекли опетнената от Луцифер и Ариман субстанция на любовта. Навън тя е чиста. Така че всяка външна субстанция се различава коренно от субстанциите, които човекът носи в себе си. Навън субстанциите са винаги по-други, отколкото у човека, защото при него те са подложени на луциферическите и ариманическите влияния. Тази е причината, поради която за всяко от веществата, които човек може малко или много да поквари в себе си, навън в природния свят той открива и неговото съответствие под формата на една чиста, неопетнена от човека материална субстанция. Това, което съществува навън като неопетнени от човека субстанции, представлява, под една или друга форма, външното лечебно средство срещу съответния болестен процес. Ако Вие го внесете по правилния начин в човешкия организъм, ще имате и специфичното лекарство за тази или онази болест. Ето как Вие стигате напълно обективно до едно или друго лечебно средство за човешкото тяло. Зад контурите на болестния процес, Вие различавате вече един диференциран мрак, или с други думи, онова, което смущава кондензираната светлина; и Вие се досещате защо този обитаващ в човека мрак, защо тази мрачна материя могат да бъдат премахнати, ако прибавите към тях чистата и изтъкана от светлина материя! Накратко: в лицето на чистата и изтъкана от светлина материя, Вие имате специфичното външно средство срещу болестния процес.
към текста >>

Благодарение на сложните си и дълбоки връзки с външния свят, човекът е същество, на което можем да помогнем по два начина: Ако от една страна влеем в него, или по-точно в т.нар.
Изобщо, подобни неща са верни не само в течение на пет години както казваше един лекар след което престават да са такива, както би могло да се случи с някои научни изводи, опиращи се единствено на външната симптоматология. Обаче в света има и едно истинско съкровище от лечебни средства, което се предава от поколение на поколение; то малко или много е свързано с окултните източници на Духовната Наука, макар и хората да нямат представа за тези неща. Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-Лапласовата теория" води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат никаква представа за произхода на тези лечебни методи. А при болести, чиято причина лежи във физическото тяло, следва да използваме лечебни средства от областта на минералното царство. Подобни аналогии често ни откриват самата същност на нещата. Благодарение на сложните си и дълбоки връзки с външния свят, човекът е същество, на което можем да помогнем по два начина: Ако от една страна влеем в него, или по-точно в т.нар. „психически лечебни процеси" някоя от разновидностите на любовта, или ако от друга страна, внесем по един от многото възможни начини, така да се каже, „модифицирана светлина" във външните лечебни процеси. Всичко, което може да се направи, е свързано или с „вътрешните" психически средства, респективно с любовта, или с „външните" средства, респективно с кондензираната, сгъстена светлина. И когато един ден науката ще е напреднала до там, че да признава свръхсетивния свят и принципа: „Материята е кондензирана светлина", тя ще може да хвърли и духовна светлина върху систематичните опити за изнамирането на външните лечебни средства. Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна Гърция далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни. Антропософията е тук не за да вземе страна и да твърди, примерно, че даден лечебен методи си служи „само с отрови".
към текста >>

„психически лечебни процеси" някоя от разновидностите на любовта, или ако от друга страна, внесем по един от многото възможни начини, така да се каже, „модифицирана светлина" във външните лечебни процеси.
Обаче в света има и едно истинско съкровище от лечебни средства, което се предава от поколение на поколение; то малко или много е свързано с окултните източници на Духовната Наука, макар и хората да нямат представа за тези неща. Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-Лапласовата теория" води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат никаква представа за произхода на тези лечебни методи. А при болести, чиято причина лежи във физическото тяло, следва да използваме лечебни средства от областта на минералното царство. Подобни аналогии често ни откриват самата същност на нещата. Благодарение на сложните си и дълбоки връзки с външния свят, човекът е същество, на което можем да помогнем по два начина: Ако от една страна влеем в него, или по-точно в т.нар. „психически лечебни процеси" някоя от разновидностите на любовта, или ако от друга страна, внесем по един от многото възможни начини, така да се каже, „модифицирана светлина" във външните лечебни процеси. Всичко, което може да се направи, е свързано или с „вътрешните" психически средства, респективно с любовта, или с „външните" средства, респективно с кондензираната, сгъстена светлина. И когато един ден науката ще е напреднала до там, че да признава свръхсетивния свят и принципа: „Материята е кондензирана светлина", тя ще може да хвърли и духовна светлина върху систематичните опити за изнамирането на външните лечебни средства. Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна Гърция далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни. Антропософията е тук не за да вземе страна и да твърди, примерно, че даден лечебен методи си служи „само с отрови". Колко сугестивно действува днес думата „отрова" и хората изобщо не се замислят колко относителна е тази дума!
към текста >>

Всичко, което може да се направи, е свързано или с „вътрешните" психически средства, респективно с любовта, или с „външните" средства, респективно с кондензираната, сгъстена светлина.
Както днешните астрономи не знаят, че „Кант-Лапласовата теория" води началото си от окултните школи на Средновековието, така и повечето хора нямат никаква представа за произхода на тези лечебни методи. А при болести, чиято причина лежи във физическото тяло, следва да използваме лечебни средства от областта на минералното царство. Подобни аналогии често ни откриват самата същност на нещата. Благодарение на сложните си и дълбоки връзки с външния свят, човекът е същество, на което можем да помогнем по два начина: Ако от една страна влеем в него, или по-точно в т.нар. „психически лечебни процеси" някоя от разновидностите на любовта, или ако от друга страна, внесем по един от многото възможни начини, така да се каже, „модифицирана светлина" във външните лечебни процеси. Всичко, което може да се направи, е свързано или с „вътрешните" психически средства, респективно с любовта, или с „външните" средства, респективно с кондензираната, сгъстена светлина. И когато един ден науката ще е напреднала до там, че да признава свръхсетивния свят и принципа: „Материята е кондензирана светлина", тя ще може да хвърли и духовна светлина върху систематичните опити за изнамирането на външните лечебни средства. Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна Гърция далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни. Антропософията е тук не за да вземе страна и да твърди, примерно, че даден лечебен методи си служи „само с отрови". Колко сугестивно действува днес думата „отрова" и хората изобщо не се замислят колко относителна е тази дума! Какво всъщност представлява отровата?
към текста >>

И когато един ден науката ще е напреднала до там, че да признава свръхсетивния свят и принципа: „Материята е кондензирана светлина", тя ще може да хвърли и духовна светлина върху систематичните опити за изнамирането на външните лечебни средства.
А при болести, чиято причина лежи във физическото тяло, следва да използваме лечебни средства от областта на минералното царство. Подобни аналогии често ни откриват самата същност на нещата. Благодарение на сложните си и дълбоки връзки с външния свят, човекът е същество, на което можем да помогнем по два начина: Ако от една страна влеем в него, или по-точно в т.нар. „психически лечебни процеси" някоя от разновидностите на любовта, или ако от друга страна, внесем по един от многото възможни начини, така да се каже, „модифицирана светлина" във външните лечебни процеси. Всичко, което може да се направи, е свързано или с „вътрешните" психически средства, респективно с любовта, или с „външните" средства, респективно с кондензираната, сгъстена светлина. И когато един ден науката ще е напреднала до там, че да признава свръхсетивния свят и принципа: „Материята е кондензирана светлина", тя ще може да хвърли и духовна светлина върху систематичните опити за изнамирането на външните лечебни средства. Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна Гърция далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни. Антропософията е тук не за да вземе страна и да твърди, примерно, че даден лечебен методи си служи „само с отрови". Колко сугестивно действува днес думата „отрова" и хората изобщо не се замислят колко относителна е тази дума! Какво всъщност представлява отровата? Всяко вещество може да бъде отрова.
към текста >>

Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си.
Всичко се свежда до начина на прилагане и до количествата, които се приемат. Водата също се превръща в силна отрова, ако човек изпие десет литра наведнъж. В този случай, от химическа гледна точка, нейното действие няма да се различава съществено от действието на други вещества. Да, тези понятия са относителни, всичко зависи от количеството, от дозировката. Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си. Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят. Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности. Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до прозрението, че Космосът и човека са едно цяло Същество.
към текста >>

Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят.
Водата също се превръща в силна отрова, ако човек изпие десет литра наведнъж. В този случай, от химическа гледна точка, нейното действие няма да се различава съществено от действието на други вещества. Да, тези понятия са относителни, всичко зависи от количеството, от дозировката. Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си. Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят. Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности. Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до прозрението, че Космосът и човека са едно цяло Същество. В краткото изречение: „Материята е сгъстена светлина; а душевният свят е един вид разредената субстанция на любовта", е вложен ключът за разрешаването на безброй тайни от развитието на Земята и човека.
към текста >>

В краткото изречение: „Материята е сгъстена светлина; а душевният свят е един вид разредената субстанция на любовта", е вложен ключът за разрешаването на безброй тайни от развитието на Земята и човека.
Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят. Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности. Тук ние отново заставаме пред забележителната връзка, която съществува между необятния Космос и човека, за да стигнем до прозрението, че Космосът и човека са едно цяло Същество. В краткото изречение: „Материята е сгъстена светлина; а душевният свят е един вид разредената субстанция на любовта", е вложен ключът за разрешаването на безброй тайни от развитието на Земята и човека. Той обаче е валиден само тук, всред земните условия, но не и в другите области на Космоса. С това ние загатваме и за една друга подробност: Когато променяме Кармата в един или друг смисъл, ние фактически се свързваме с основните елементи от нашето земно съществувание: от една страна с превърналата се в материя светлина, и от друга с превърналата се в душевност любов. Накратко: Ние извличаме лечебните средства или от нашето обкръжение, от сгъстената светлина, или от собствената си душа, от акта на любовта и саможертвата. Ние се свързваме с това, което има своето дълбоко оправда ние в Кармата на Земята; ние се свързваме от една страна със светлината, и от друга с любовта. Всички земни процеси и събития са едно равновесие между светлината и любовта.
към текста >>

Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият външен свят сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния свят, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка.
Всъщност светлината и любовта са противоположни елементи. Но в крайна сметка, от тяхното взаимодействие зависи всичко, което става в душевната и материална област на земния живот. Ето защо не бива да се учудваме, че човечеството напредва от една епоха в друга по такъв начин, сякаш равновесието се измества ту в едната, ту в другата посока. Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат стремеж към равновесие. Ако вникнете в това сравнение, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято помощ могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството. Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият външен свят сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния свят, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка. Такъв е именно преходът от Средновековието към новото време. Тук бих желал да добавя, че в епохи като нашата, се проявява една характерна особеност: много хора напълно забравят това, което бихме нарекли „съзнание за свръхсетивния свят". С други думи: В нашата епоха има извънредно много хора, които напълно забравят съществуванието на духовния свят и отхвърлят всяка възможна мисъл за него. Но в известен смисъл, подобни епохи съдържат в себе си и противоположната страна. Нека да обясня това съвсем просто.
към текста >>

Тук бих желал да добавя, че в епохи като нашата, се проявява една характерна особеност: много хора напълно забравят това, което бихме нарекли „съзнание за свръхсетивния свят".
Ето защо не бива да се учудваме, че човечеството напредва от една епоха в друга по такъв начин, сякаш равновесието се измества ту в едната, ту в другата посока. Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат стремеж към равновесие. Ако вникнете в това сравнение, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято помощ могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството. Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият външен свят сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния свят, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка. Такъв е именно преходът от Средновековието към новото време. Тук бих желал да добавя, че в епохи като нашата, се проявява една характерна особеност: много хора напълно забравят това, което бихме нарекли „съзнание за свръхсетивния свят". С други думи: В нашата епоха има извънредно много хора, които напълно забравят съществуванието на духовния свят и отхвърлят всяка възможна мисъл за него. Но в известен смисъл, подобни епохи съдържат в себе си и противоположната страна. Нека да обясня това съвсем просто. Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия. Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят.
към текста >>

С други думи: В нашата епоха има извънредно много хора, които напълно забравят съществуванието на духовния свят и отхвърлят всяка възможна мисъл за него.
Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат стремеж към равновесие. Ако вникнете в това сравнение, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято помощ могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството. Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият външен свят сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния свят, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка. Такъв е именно преходът от Средновековието към новото време. Тук бих желал да добавя, че в епохи като нашата, се проявява една характерна особеност: много хора напълно забравят това, което бихме нарекли „съзнание за свръхсетивния свят". С други думи: В нашата епоха има извънредно много хора, които напълно забравят съществуванието на духовния свят и отхвърлят всяка възможна мисъл за него. Но в известен смисъл, подобни епохи съдържат в себе си и противоположната страна. Нека да обясня това съвсем просто. Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия. Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят.
към текста >>

Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия.
Такъв е именно преходът от Средновековието към новото време. Тук бих желал да добавя, че в епохи като нашата, се проявява една характерна особеност: много хора напълно забравят това, което бихме нарекли „съзнание за свръхсетивния свят". С други думи: В нашата епоха има извънредно много хора, които напълно забравят съществуванието на духовния свят и отхвърлят всяка възможна мисъл за него. Но в известен смисъл, подобни епохи съдържат в себе си и противоположната страна. Нека да обясня това съвсем просто. Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия. Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят. За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят.
към текста >>

Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят.
Тук бих желал да добавя, че в епохи като нашата, се проявява една характерна особеност: много хора напълно забравят това, което бихме нарекли „съзнание за свръхсетивния свят". С други думи: В нашата епоха има извънредно много хора, които напълно забравят съществуванието на духовния свят и отхвърлят всяка възможна мисъл за него. Но в известен смисъл, подобни епохи съдържат в себе си и противоположната страна. Нека да обясня това съвсем просто. Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия. Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят. За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят. В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка.
към текста >>

И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят.
С други думи: В нашата епоха има извънредно много хора, които напълно забравят съществуванието на духовния свят и отхвърлят всяка възможна мисъл за него. Но в известен смисъл, подобни епохи съдържат в себе си и противоположната страна. Нека да обясня това съвсем просто. Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия. Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят. За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят. В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна.
към текста >>

Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува!
Нека да обясня това съвсем просто. Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия. Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят. За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят. В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна. В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща. Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание.
към текста >>

Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят.
Когато на физическия план има хора, които са навлезли прекалено дълбоко в материята и напълно забравят духовния свят, тогава онези души, които след смъртта живеят в духовния свят и очакват новото си раждане, разгръщат противоположния стремеж, породен от Кармата, която пренася техните действия от физическия свят горе, в духовния свят, а именно стремежът да предприемат нещо, което започва горе, но ще се разиграе тук, всред физическите условия. Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят. За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят. В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна. В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща. Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание. Чудесно е, че в тази книга Вие откривате една съпоставка на фактите, която от антропософска гледна точка, е извънредно характерна за нашата епоха.
към текста >>

В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка.
Точно този факт лежи в основата на определени влияния, които душите, очакващи своето ново раждане, отправят към физическия свят. И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят. За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят. В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна. В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща. Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание. Чудесно е, че в тази книга Вие откривате една съпоставка на фактите, която от антропософска гледна точка, е извънредно характерна за нашата епоха. Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства.
към текста >>

Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна.
И те се намесват в него по такъв начин, че веднага става ясно: Средствата, с които разполагат, могат да се намерят само в духовния свят. За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят. В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна. В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща. Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание. Чудесно е, че в тази книга Вие откривате една съпоставка на фактите, която от антропософска гледна точка, е извънредно характерна за нашата епоха. Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства. Този пример би могъл да послужи като една добра илюстрация към нашето твърдение, че навсякъде в света ние сме изправени пред непрекъснати отклонения от споменатото равновесие и пред непрекъснати усилия за неговото възстановяване.
към текста >>

Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства.
В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна. В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща. Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание. Чудесно е, че в тази книга Вие откривате една съпоставка на фактите, която от антропософска гледна точка, е извънредно характерна за нашата епоха. Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства. Този пример би могъл да послужи като една добра илюстрация към нашето твърдение, че навсякъде в света ние сме изправени пред непрекъснати отклонения от споменатото равновесие и пред непрекъснати усилия за неговото възстановяване. Да, непрекъснатото нарушаване и непрекъснатото възстановяване на равновесието между светлината и любовта, е в основата на нашата планетарна еволюция. И докато човек напредва от една инкарнация в друга, неговата Карма се превръща в бойното поле, където елементите на светлината и любовта воюват срещу всяко посегателство спрямо тяхната взаимна хармония. Защото в Кармата, която се промъква през всички инкарнации, винаги има сили,които се стремят, да разрушат хармонията, докато обратно: светлината и любовта непрекъснато я възстановяват. И всичко това ще продължи до онова далечно бъдеще, когато след като човекът ще е минал най-после през всичките си инкарнации с помощта на Земята, човечеството ще по стигне съвършено равновесие, съвършена хармония, и изпълвайки мисията си на Земята, ще увлече земната планета в нейното ново планетарно въплъщение: Бъдещият Юпитер.
към текста >>

37. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука.
СКАЗКА ТРЕТА При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>

Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят.
Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат. Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности. Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване. В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос. Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание. Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята.
към текста >>

Тогава вие можете да ги гледате един вид психически-духовно, можете да кажете, какви са те вие можете да кажете: Когато сутрин се събуждам и отново намирам това, което се е настанило в моята душа, аз мога да го опиша, как то изглежда.
За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане. В душата ви нахлува комплекси от представи. Така в душата на Елохимите възникват; ха-шамаим и ха-арец. Но сега ние знаем още вчера изтъкнахме това -,че в своето развитие тези Елохими са минали през Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Така това, което те мислят, беше действително в същото положение, в което са вашите комплекси от представи, когато се събуждате от сън и ги събуждате във вашата душа. Тогава вие можете да ги гледате един вид психически-духовно, можете да кажете, какви са те вие можете да кажете: Когато сутрин се събуждам и отново намирам това, което се е настанило в моята душа, аз мога да го опиша, как то изглежда. Така за Елохимите можеше да бъде описано това, което се получи сега, когато ако бих се изразил твърде грубо след това си казаха: сега искаме да размислим това, което се явява в нашата душа, когато си спомним за всичко онова, което е станало през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояния. Искаме да видим, как то изглежда в нашия спомен. И то изглеждаше така, че е назовано с думите "тоху-ва-боху"; то можеше да бъде изразено с един образ, както току що описах с лъчи, които изхождат от един център и отиват в пространството, след което отново се връщат към центъра, така щото елементите се вълнуват в тези силови лъчи един през други. Следователно Елохимите можеха да си кажат приблизително: така значи изглежда то, след като сме го довели до тази точка. Така то отново се е възстановило.
към текста >>

Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят.
Ако отидем по-нагоре ние намираме по-тънки състояния, за които не казваме нещо особено много, когато ги наричаме по-тънка материя. Важното е да ги познаем като по-тънки състояния по отношение на по-грубите състояния на въздуха, топлината и т.н. Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние. Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер. От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество.
към текста >>

Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят.
Трябва да се научим да ги чувствуваме не само като звуков лъч, но и като нещо създаващо форма: тогава ние ще чувствуваме така, както е чувствувал древноеврейският мъдрец, когато звуците на думите събуждаха в него образа, които описах пред вашия духовен поглед. Така е действувал звукът. Ето защо аз трябваше да кажа: Звукът "Бет" събуждаше нещо затварящо се, нещо като една обвивка, като една черупка, нещо затварящо се и включва в себе си едно вътрешно съдържание; това, което бе посочено с буквата "Реш", то събуждаше нещо, което чувствува, като човек чувствува, когато чувствува своята глава. А "Шит" събуждаше нещо, което се характеризираше с пробождането. Това е един напълно субективен език, един език, който в свързването на отделните букви, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата. Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива. И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
към текста >>

И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване.
А "Шит" събуждаше нещо, което се характеризираше с пробождането. Това е един напълно субективен език, един език, който в свързването на отделните букви, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата. Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива. И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие. Това е чувството, което антропософът би трябвало да усвои, когато приближава до този древен документ, който стои в началото на Стария Завет.
към текста >>

38. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
№) в тяхното пълно издание, осъществено от Rudolf Steinerг-Nachlassverwaltung, Dornch/Schweiz. *1 Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изгражда нето на нови понятия. Такъв е случаят и с понятието „антропология“, което откри изследователски перспективи от най-висш по-рядък. През 1596, годината в която се ражда Рене Декарт, бащата на новото време, Ото Гасман (1562-1607) издава своята „Psychologia anthropologica“, в която за пръв път прави опит да интегрира откъслечните знания за човека в една всеобхватна наука за човека. Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до „истинския“ образ на човека. Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“ Впрочем понятието „антропософия“ срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica“ на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Magia Veterum“. Като първа задача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот. Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>

За него става все по-ясно: неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците.
Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът. Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“. Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение. „Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата,като форма на живот, тя присъства в самия човек“. Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения“, той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание. За него става все по-ясно: неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници. За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили. Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки. Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век. Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят.
към текста >>

Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят.
За него става все по-ясно: неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници. За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили. Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки. Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век. Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят. В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание. Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>

При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства.
3.Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята *5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-гърди“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз). В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване“ на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание. Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно-астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител“ на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства. Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия. При подобна „трайна дислокация“ на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано“ сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло. Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни въздействия. В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители.
към текста >>

В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители.
При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства. Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия. При подобна „трайна дислокация“ на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано“ сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло. Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни въздействия. В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители. Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани“. Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21 година) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци“ от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението“, идващи от астралното тяло. *6. Виж Рудолф Щайнер „Евангелието на Йоан“, 8 лекции, Базел 1907, включени в „Еволюцията на човечеството и познанието за Христос“ (Събр. Съч. №100); „Евангелието на Йоан“, 12 лекции, Хамбург 1908 (Събр. Съч. №103); „Евангелието на Йоан в съпоставка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Лука“, 14 лекции, Касел 1909, (Събр.
към текста >>

век настъпва един кратък период, през който дори и най-големите посветени изгубват достъпа до духовния свят и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените.
№100); „Евангелието на Йоан“, 12 лекции, Хамбург 1908 (Събр. Съч. №103); „Евангелието на Йоан в съпоставка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Лука“, 14 лекции, Касел 1909, (Събр. Съч. №112). *7. Според духовно-научните изследвания на Р. Щайнер, през средата на 13. век настъпва един кратък период, през който дори и най-големите посветени изгубват достъпа до духовния свят и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените. Този период, свързан със „затъмнение“ на духовните светове, е бил необходим като подготовка за следващата интелектуалистична епоха. Точно тогава става и посвещението на Кристиан Розенкройц (1378-1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога. „Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори“; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности“, които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост.
към текста >>

4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
Щайнер различава четири степени на познание: 1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание. 2. Имагинативно познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.). 3. Инспиративното познание. Щайнер говори за „духовно чуване“, за „духовни тонове“ и за „разчитане на скритата писменост“. 4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят. В основното си произведение „Въведение в Тайната наука“ Щайнер до бавя: 5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. *9. Йоан 18, 30.
към текста >>

Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдореалност, която не е нито физическа, нито духовна.“
През Атлантската епоха в еволюцията се наместват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра. Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както луциферическите, така и ариманическите въздействия. При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия“ е всъщност налице едно „съвместно влияние“ на Луцифер и Ариман. Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдореалност, която не е нито физическа, нито духовна.“ Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили. (Виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека. Явяването на Христос в етерниния свят - насочено срещу силите на Луцифер
към текста >>

Явяването на Христос в етерниния свят - насочено срещу силите на Луцифер
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдореалност, която не е нито физическа, нито духовна.“ Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили. (Виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека. Явяването на Христос в етерниния свят - насочено срещу силите на Луцифер Мистерията на Голгота насочена срещу силите на Ариман *11. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“. Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
към текста >>

*11. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
(Виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека. Явяването на Христос в етерниния свят - насочено срещу силите на Луцифер Мистерията на Голгота насочена срещу силите на Ариман *11. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“. Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефеч, Д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>

Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“. Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефеч, Д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“ „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>

Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893 *18. Виж „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. Съч. №10), последните две глави. *19. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно, ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответствуващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
към текста >>

Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
“ (Събр. Съч. №10), последните две глави. *19. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно, ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответствуващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
към текста >>

С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно, ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответствуващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция. От „биологична“ гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява“; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности „вън“ от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин.
към текста >>

*20. „Христовото Събитие в етерния свят“ (Събр.
Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръх-сетивното познание. На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение. *20. „Христовото Събитие в етерния свят“ (Събр. Съч. №118) *21. Камалока: място за пречистване според източния окултизъм, или „чистилище“ според учението на католическата Църква. Степените, през които минава човешката индивидуалност след смъртта, са подробно описани в „Теософия“ (Събр. Съч. №9) *22. Виж „Евангелието на Лука“, 10 лекции в Базел, 1909 (Събр. №114)
към текста >>

Така човекът все повече се сприятелява със Земята и все повече се отдалечава от духовния свят... Евритмията, която прави видими движенията на етерното тяло, е единственото правилно противодействие на спорта Лекция от 30 Май 1923 в „Ритмите в Космоса и в човешкото същество“, 16 лекции, Дорнах 1923 (Събр.
*35. Р. Щайнер говори за съвременния спорт като за „практически дарвинизъм“, застъпен предимно всред мъжката половина на англо-американското население. Лекция от 9 Август 1918 в „Съзнателните необходимости днес и утре“, 21 лекции, Берлин 1918 (Събр. Съч. №181). „В резултат на спортната дейност човекът излиза от своето етерно тяло и започва да се съобразява само с физическите движения. Така човекът все повече се сприятелява със Земята и все повече се отдалечава от духовния свят... Евритмията, която прави видими движенията на етерното тяло, е единственото правилно противодействие на спорта Лекция от 30 Май 1923 в „Ритмите в Космоса и в човешкото същество“, 16 лекции, Дорнах 1923 (Събр. Съч. №350) Виж още д-р Емил Танев „Джогингът и съвременният спорт в светлината на антропософията“. *36. Виж Лудвиг Тийбен, „Загадката на еврейството“; нередактираният български превод на Димитър Димчев е на раз-положение в библиотеките на Антропософските Дружества. *37. 2. Мойсей 20
към текста >>

След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят.
№14) От откровенията на учителя наш ние знаем, Че занапред чрез светлината на Духа Хората ще съзерцават висшето Слънчево Същество, Което някога живя в земно тяло. *45. „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, 10 лекции в Мюнхен, 1911 (Събр. Съч. №129) *46. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия. Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Гоутама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“. *47. Лука 2, 42-52 *48. Матей 5, 13
към текста >>

„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния свят.“ („Моят жизнен път“, Събр.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество. Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на Антропософското Общество, в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „Антропософия“. „Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния свят.“ („Моят жизнен път“, Събр. Съч. №28). От 1909 Р. Щайнер изпълва думата „Антропософия“ с все по-конкретно съдържание. Това се налага поради нарастващото му изследователско ясновидство, поради необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос. След като поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното „теософски“ с „антропософски“.
към текста >>

39. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят.
Сега поставилият въпроса може да каже: Но тогава станалият слабоумен старец би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви. Това също не е така. Защото също и съзнанието на нашата най-дълбока същност е зависимо от законите на нашето тяло. Ние никога не сме осъзнати в пълния обхват на нашия дух, а само дотолкова, доколкото законите на нашето настоящо въплъщение позволяват това. Трябва ясно да се различава това, което човек е, и това, което той в дадено време знае за себе си. Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят. Ако поради разруха на моето тяло аз повече нямам способността да владея външния свят така, както по-рано, тогава нямам вече и другата способност: да се владея по същия начин, както по-рано. Понеже тази способност ми е отнета поради външни фактори, които не се намират в моя дух, а извън него, аз ще я притежавам отново, доколкото ще живея в едно ново прераждане вече не в неподходящи, а в подходящи външни условия. Противоречието, което се явява с поставения въпрос, не се намира в сферата на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията. Съществува ли случайност? Въпрос: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният въпрос: „Никаква случайност ли не приема теософското учение?
към текста >>

Ако поради разруха на моето тяло аз повече нямам способността да владея външния свят така, както по-рано, тогава нямам вече и другата способност: да се владея по същия начин, както по-рано.
Това също не е така. Защото също и съзнанието на нашата най-дълбока същност е зависимо от законите на нашето тяло. Ние никога не сме осъзнати в пълния обхват на нашия дух, а само дотолкова, доколкото законите на нашето настоящо въплъщение позволяват това. Трябва ясно да се различава това, което човек е, и това, което той в дадено време знае за себе си. Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят. Ако поради разруха на моето тяло аз повече нямам способността да владея външния свят така, както по-рано, тогава нямам вече и другата способност: да се владея по същия начин, както по-рано. Понеже тази способност ми е отнета поради външни фактори, които не се намират в моя дух, а извън него, аз ще я притежавам отново, доколкото ще живея в едно ново прераждане вече не в неподходящи, а в подходящи външни условия. Противоречието, което се явява с поставения въпрос, не се намира в сферата на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията. Съществува ли случайност? Въпрос: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният въпрос: „Никаква случайност ли не приема теософското учение? Не мога да си представя, че например при един пожар в театъра, когато изгорят петстотин души заедно, всички те са събрани от своята карма на това място.“
към текста >>

Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят.
Противоречието, което се явява с поставения въпрос, не се намира в сферата на духовните факти, а в тази на предразсъдъците, които проявява материализмът на теософията. Съществува ли случайност? Въпрос: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният въпрос: „Никаква случайност ли не приема теософското учение? Не мога да си представя, че например при един пожар в театъра, когато изгорят петстотин души заедно, всички те са събрани от своята карма на това място.“ Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва.
към текста >>

Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове.
Не мога да си представя, че например при един пожар в театъра, когато изгорят петстотин души заедно, всички те са събрани от своята карма на това място.“ Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва. Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности: Първо: При кармичните преплитания не е необходимо тези петстотин пострадали човека да имат нещо общо помежду си. Общото нещастие тогава се отнася към кармите на отделните личности така, както сянката на петстотин човека върху една стена се отнася към мислите и усещанията им.
към текста >>

Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно.
Може би тези петстотин човека някога ще започнат някаква съвместна дейност и чрез нещастието те са отведени заедно към по-висши светове. За опитния мистик е ясно, че например формиращи се сега сдружения дължат произхода си на обстоятелството, че хората, които ги сформират, в далечно минало са преживели някакво общо нещастие. Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на дългове на тези личности. Налице са още многобройни други възможности. Например трите посочени възможности могат да се комбинират и т. н. Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно. Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо.
към текста >>

Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят.
Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на дългове на тези личности. Налице са още многобройни други възможности. Например трите посочени възможности могат да се комбинират и т. н. Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно. Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено.
към текста >>

Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство.
Налице са още многобройни други възможности. Например трите посочени възможности могат да се комбинират и т. н. Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно. Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено. Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука.
към текста >>

Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно изживяване и наблюдение.
В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване. Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено. Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно изживяване и наблюдение. За душевните заболявания Едно друго запитване гласи: „Какво е отношението на теософията към душевните заболявания? Днешната наука отрича, че някой може да се разболее душевно поради едно неправилно и погрешно мислене. Тя може най-много да допусне, че преумората в духовната работа може да разболее нервната система и мозъка, но не и душата. Така ли също смята и теософията?
към текста >>

Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено.
Така ли също смята и теософията? “ Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти. Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят.
към текста >>

Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка.
“ Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти. Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък.
към текста >>

Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят.
Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти. Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере.
към текста >>

Тя се намира в един по-висш свят.
Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере. В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив.
към текста >>

И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък.
Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере. В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив. С празните осъждания на медицинското изкуство и неговия материализъм не се постига нищо.
към текста >>

И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък.
Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере. В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив. С празните осъждания на медицинското изкуство и неговия материализъм не се постига нищо. Теософът трябва да осъзнае защо днешният лекар не може да го разбере, докато той самият съумява да разбере същия този лекар.
към текста >>

От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят.
Също така духът на дресьора е този, който ми говори чрез дресираното животно. Само че при животното в много по-голяма степен, отколкото при часовника, се изкушаваме да приписваме духовните способности на самото същество. Взаимовръзката в първия случай е по-прикрита. Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него.
към текста >>

Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят.
Само че при животното в много по-голяма степен, отколкото при часовника, се изкушаваме да приписваме духовните способности на самото същество. Взаимовръзката в първия случай е по-прикрита. Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае.
към текста >>

При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят.
Взаимовръзката в първия случай е по-прикрита. Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае. Затова е също толкова неправилно да се каже, че животното е една животинска индивидуалност, както когато се каже, че „моята ръка взима лъжицата“, вместо „аз взимам лъжицата“.
към текста >>

Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят.
В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае. Затова е също толкова неправилно да се каже, че животното е една животинска индивидуалност, както когато се каже, че „моята ръка взима лъжицата“, вместо „аз взимам лъжицата“. Който взема под внимание само материалните факти, за него всичко това няма никакъв смисъл. За него не остава нищо друго освен първо да се удивлява на някои душевни качества на едно животно, а после да си мисли, че духът на животното е подобен на човешкия дух.
към текста >>

Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия.
Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер. В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества. Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите. Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло. Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия. Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила. Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили. Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда.
към текста >>

Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага.
В духовно отношение те наистина са „дар“. Но на тях се даряват деца с определени духовни качества поради това, че те имат възможността да разгърнат тези духовни способности на децата. Прераждане в безпомощно дете? Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете? За мнозина мисълта, че трябва да започваш живота отново и отново на детското стъпало, носи нещо неприемливо и нелогично.“ Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага. Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък. Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности. От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот.
към текста >>

Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности.
Прераждане в безпомощно дете? Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете? За мнозина мисълта, че трябва да започваш живота отново и отново на детското стъпало, носи нещо неприемливо и нелогично.“ Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага. Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък. Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности. От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот. Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда.
към текста >>

Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят.
Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък. Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности. От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот. Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда. Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него. Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия. Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили? Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда.
към текста >>

Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили?
Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот. Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда. Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него. Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия. Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили? Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда. Например ако се ражда един гений, гениалната сила вече се намира в най-вътрешната човешка същност, която се нарича причинно тяло. Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда.
към текста >>

Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един свят, в който щяхме да сме като чужденци.
Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда. Когато тази работа се извърши, тогава тези две части могат да бъдат инструменти на придобитите сили. Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда като дете. Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един свят, в който щяхме да сме като чужденци. Приличат ли си следващите едно след друго прераждания? Един друг въпрос е този: „Приличат ли си две следващи едно след друго прераждания, така че например един архитект да се роди отново архитект, един музикант – отново музикант? “ Такова нещо е възможно, но в никакъв случай не е правило. В тази област можем лесно да изпаднем в погрешни представи, защото за законите на прераждането човек разсъждава твърде често на базата на външни неща.
към текста >>

И те стават разбираеми чрез великите закони на духовния свят.
Те се намират в частите на човека, които възникват и изчезват. Тялото кама манас, което някога е било пригоденият за тонове апарат, в следващия живот може да бъде пригодено за възприемане на числа и пространствени отношения. Така че един музикант в следващия си живот може да стане математик. Именно по този начин в хода на преражданията човек се развива до многостранно същество, преминавайки през най-разнообразни житейски опитности. Но както казах, има изключения от това правило. И те стават разбираеми чрез великите закони на духовния свят. Идиотия Един трети въпрос е следният: „Как може да се разгледа кармично случаят, когато един човек е осъден на идиотия поради заболяване на мозъка? “ За такива неща не трябва да се говори със спекулации и хипотези, а на базата на духовно-научна опитност. На въпроса трябва да се отговори чрез един пример, взет от действителността.
към текста >>

40. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят.
Но ето, че според библейския разказ тази смърт, замислена от царицата, не настъпва, а се случва нещо съвсем друго. Набот, съседът на Ахав, е поканен на един празник, разновидност на покаянието, заедно с други видни сановници и там той намира смъртта си заради Йезабел (1. Цар. 18.21). И така, ние можем да кажем: На пръв поглед Библията разказва, че Набот е убит от Йезабел, обаче Йезабел никъде не споменава, че иска да убие Набот; тя иска да убие Илия. Впрочем ето какво показва окултното изследване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим броди из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят. Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот.
към текста >>

Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати.
Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък. Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ. Да, този Дух на Илия, или лицето на Яхве, както често е наричан в Стария Завет, е един вид по-диференциран, по-земен Йехова.
към текста >>

Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят.
Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък. Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ. Да, този Дух на Илия, или лицето на Яхве, както често е наричан в Стария Завет, е един вид по-диференциран, по-земен Йехова. Ето как този факт застава сега пред нас в цялото си величие: Същият Дух, който живее в Илия-Набот, отново се проявява в Йоан Кръстител. И как действува той в Йоан Кръстител? На първо място, в смисъла на Библията и най-вече в смисъла на Марковото Евангелие, той действува чрез онова, което представлява Кръщението.
към текста >>

Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях.
Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път. Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум. Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях. Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества. В този смисъл Йоановото Кръщение беше един познавателен акт. „Променете вашите възгледи, не обръщайте поглед назад, въпреки че това е все още възможно, а го обърнете напред: Богът, който може да се прояви в човешкия Аз, е вече близо; царството Божие е вече близо до вас.“ Ето какво проповядваше Йоан Кръстител и той не само го проповядваше, а им даваше възможност непосредствено да го изживеят, да го познаят, като ги кръщаваше в реката Йордан.
към текста >>

Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Тук бих искал да се спра само на една от тях. Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело . Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота. Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело. Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение! Ето какъв е случаят с Рафаело. Има едно чудесно доказателство за този факт, макар и то да е от личен характер, едно доказателство, за чиито елементи аз загатнах още в Мюнхен12. Сега отново бих искал да обсъдим този въпрос, като обърнем внимание не толкова на Йоан Кръстител, колкото на цялата духовна същност на Илия-Йоан. Ето защо аз се обръщам към по-нататъшния процес, през който минава душата на Илия-Йоан, вече в инкарнацията си като Рафаело.
към текста >>

Той е като една от четирите реки, които според вярването на стария свят извират от Рая.“
(„Фрагменти“ П.Том стр.171.) И така, Херман Грим описва Рафаело като мирова сила, като Дух, който напредва през столетия и хилядолетия, като Дух, който не се вмества в един отделен човек. Но у Херман Грим ние откриваме и други думи, които, както казахме, просто бликат от неговата открита и честна душа. И те веднага ни навеждат на мисълта, че при Рафаело имаме една величествена аура, която го обгръща отвсякъде, също както Духът на Илия обгръщаше Набот. Би ли могло това да се изрази по-сполучливо, отколкото го казва Херман Грим: „Рафаело е гражданин на мировата история. Той е като една от четирите реки, които според вярването на стария свят извират от Рая.“ Сякаш тези думи са изречени от един евангелист: Почти изцяло те биха могли да бъдат отнесени и към Илия. Или казано по друг начин: ако модерният изкуствовед има непомрачен и честен усет за нещата, той също може да долови поне малка част от великите мирови импулси, които пронизват времената. И действително, за да бъде разбрана нашата Духовна наука, не е необходимо нищо друго, освен да се обърнем към душевните и духовни потребности на хората, които с всички сили търсят истинското обяснение на общочовешката еволюция. Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го усетим по този начин, отваряйки първите страници от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава. Библията не е някакво научно ръководство, което тъй да се каже, „ясно“ навира под носа на хората всичко онова, което те трябва да прочетат.
към текста >>

Два пъти ставаме свидетели на това, как Христос Исус навлиза в аурата на Йоан Кръстител, навлиза там, където физическата личност все повече и повече отстъпва на заден план, за да изчезне напълно от физическия свят.
Ето как напредват и се развиват нещата в Библията. И те показват колко безпочвени и празни са онези „научни“ твърдения, според които Библията не е нищо друго освен едно „механично сглобяване на отделни фрагменти“, и как истинското познание на Библията е възможно само тогава, когато вникнем в нейния единен композиционен дух, независимо какво име ще му дадем. Ето как Йоан Кръстител застава пред нас в Евангелието на Марко. Удивително е също и това, по какъв начин самият Йоан Кръстител се включва в делото на Христос Исус. Два пъти ставаме свидетели на това, как Христос Исус навлиза в аурата на Йоан Кръстител, навлиза там, където физическата личност все повече и повече отстъпва на заден план, за да изчезне напълно от физическия свят. После обаче простодушното Евангелие на Марко съвсем ясно подчертава как с навлизането на Христос Исус в елемента на Илия-Йоан всичко се променя и как всъщност по този начин в света навлиза един съвършено нов импулс. За да разберем това събитие, трябва да вземем под внимание цялото описание, което дава Евангелието от момента, когато след затварянето на Йоан Кръстител се явява Христос, за да говори за Царството Божие, от една страна, до другия момент, когато става дума за убийството на Йоан от Ирод, както и описанията, съдържащи се в следващите глави. Ако вникнем в истинския характер на всички тези описания, включително и в историята с Ирод, ние ще установим, че тяхната цел се свежда до това, да ни бъде даден един нагледен образ за действителната същност на Христос Исус. Още вчера ние посочихме как се проявява тази действителна същност на Христос Исус, а именно, че тя може да бъде разпозната не само от хората, но и от онези Духове, които са обсебени от демонични сили. Да, Христос можа да бъде разпознат също и от свръхсетивните Същества.
към текста >>

Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят.
Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците. Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени. И ако бихме могли да поговорим на четири очи с един от тези учени, лесно щяхме да чуем мнението: Да, всъщност човек не може иначе, освен да стане атеист, след като вижда неумението на Господ Бог да лекува хората от епохата на Христос Исус с методите на модерната естествена наука. Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят. Но подобен възглед напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни. Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен.
към текста >>

Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили.
Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други. Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите болни тъкмо по този начин. Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително. За тогавашната епоха то беше нещо напълно самопонятно. Нека в тази връзка да хвърлим бегъл поглед върху начина, по който ставаше обучението на тогавашните лекари. Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили. Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили. И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят. Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално.
към текста >>

И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително. За тогавашната епоха то беше нещо напълно самопонятно. Нека в тази връзка да хвърлим бегъл поглед върху начина, по който ставаше обучението на тогавашните лекари. Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили. Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили. И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят. Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада.
към текста >>

Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора.
Нека в тази връзка да хвърлим бегъл поглед върху начина, по който ставаше обучението на тогавашните лекари. Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили. Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили. И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят. Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада. Всичко това беше ясно и за онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан: Старото време наистина е изтекло и занапред всичко, което трябва да се върши, ще става чрез човешкия Аз, чрез това, което е постигнато в божествения, вътрешния център на човека и че сега пред хората застава един човек, който върши от самия себе си онова, което по-рано другите вършеха с помощта на Съществата, живеещи в свръхсетивните светове. С други думи, ние далеч не улучваме точния смисъл на Библията, ако смятаме, че изцеленията, описани в нея, са нещо изключително.
към текста >>

Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация.
Тъй трябва да разбираме нещата, защото те са казани тъкмо в този смисъл. И сравнете сега нашите духовно-научни изводи с всичко онова, което библейските тълкуватели описват като „опрощаване на греховете“. Там Вие ще откриете най-странни предположения, но не и нещо задоволително, понеже те не знаят какво всъщност представляваше Мистерията на Голгота. Аз вече казах, че вярата е едно необходимо условие. Защо вяра? Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация. Заставайки днес пред физическия недъг на един човек, ние не бихме могли да свържем неговите морални и физически качества, така че да получим ясна картина в рамките на неговата сегашна инкарнация. Само ако се издигнем над сегашната му инкарнация, ние ще стигнем до връзката между неговите морални и физически качества, проявяващи се в неговата Карма. Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата. Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изследвания, вярата се превръща в познание. И тогава Христос Исус застава редом до нас и виждайки Кармата казва: Този човек аз мога да изцеля; защото вглеждайки се в личността му, аз съм наясно: Неговата Карма е такава, че сега той може да стане и да ходи.
към текста >>

41. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле.
Следователно ние трябва да вложим всичките си сили, за да развием тук на физическото поле една отговаряща на фактите разсъдъчна способност, трябва да развием първо тази способност, но след това трябва да ни стане ясно, че при пребиваването във висшите светове самата тази разсъдъчна способност няма същата стойност както тук долу на физическото поле. Ако искаме да имаме здрави по-висши сетива, ние трябва да изходим от една здрава разсъдъчна способност; обаче за по-висшето виждане тази разсъдъчна способност трябва да се превърне в едно здраво виждане. Но, колкото и много да сме се развили, докато трябва да пребиваваме на физическото поле, ние сме хора на това физическо поле и на това физическо поле имаме задачата да развием здраво нашата разсъдъчна способност. Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле. Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем човек. Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле. И това двойно становище, което се изисква чрез самото двойно положение на физическия и на духовния живот, ние трябва грижливо да го спазваме. Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой човек, че не можем да понасяме неговата аура. По-добре е, ако при обикновения начин на говорене не употребяваме в обикновения живот други думи освен обикновените за този живот. Когато искаме да кажем за някого, че ни е несимпатичен, трябва да използуваме именно думата "несимпатичен", а не да казваме, че не можем да понасяме неговата аура. По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот.
към текста >>

Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой човек, че не можем да понасяме неговата аура.
Но, колкото и много да сме се развили, докато трябва да пребиваваме на физическото поле, ние сме хора на това физическо поле и на това физическо поле имаме задачата да развием здраво нашата разсъдъчна способност. Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле. Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем човек. Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле. И това двойно становище, което се изисква чрез самото двойно положение на физическия и на духовния живот, ние трябва грижливо да го спазваме. Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой човек, че не можем да понасяме неговата аура. По-добре е, ако при обикновения начин на говорене не употребяваме в обикновения живот други думи освен обикновените за този живот. Когато искаме да кажем за някого, че ни е несимпатичен, трябва да използуваме именно думата "несимпатичен", а не да казваме, че не можем да понасяме неговата аура. По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот. Трябва грижливо да се пазим от това да вмесваме в обикновените отношения думи, понятия и представи, които принадлежат на по-висшия живот. Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е един важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
към текста >>

Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
към текста >>

Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят.
Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство. И ако бих нарисувал схематично това, което човек изживява тогава, би трябвало да кажа: това е, като че мъдростта се влива отгоре, човек е чувствува като идваща отгоре срещу него, вливайки се отпред в главата и след това го изпълва отгоре надолу. Напротив ние чувствуваме, че нещо като срам се издига от собственото тяло насреща, така че се отъждествяваме с това чувствуване и това, което съществува в нас като Мъдрост, се показва като дадено отвън. И ние чувствуваме в себе си една област, в която се среща това, което сега е Азът, това чувство, и вливащата се в нас Мъдрост. Тази област, където и двете се срещат, ние можем да изживеем вътрешно. Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес.
към текста >>

Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства.
И ако бих нарисувал схематично това, което човек изживява тогава, би трябвало да кажа: това е, като че мъдростта се влива отгоре, човек е чувствува като идваща отгоре срещу него, вливайки се отпред в главата и след това го изпълва отгоре надолу. Напротив ние чувствуваме, че нещо като срам се издига от собственото тяло насреща, така че се отъждествяваме с това чувствуване и това, което съществува в нас като Мъдрост, се показва като дадено отвън. И ние чувствуваме в себе си една област, в която се среща това, което сега е Азът, това чувство, и вливащата се в нас Мъдрост. Тази област, където и двете се срещат, ние можем да изживеем вътрешно. Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло.
към текста >>

Това е правилно усещане на етерния свят.
Напротив ние чувствуваме, че нещо като срам се издига от собственото тяло насреща, така че се отъждествяваме с това чувствуване и това, което съществува в нас като Мъдрост, се показва като дадено отвън. И ние чувствуваме в себе си една област, в която се среща това, което сега е Азът, това чувство, и вливащата се в нас Мъдрост. Тази област, където и двете се срещат, ние можем да изживеем вътрешно. Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането.
към текста >>

Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин.
Тази област, където и двете се срещат, ние можем да изживеем вътрешно. Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане. И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят.
към текста >>

Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес.
Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане. И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят. Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин.
към текста >>

Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло.
Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане. И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят. Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването.
към текста >>

И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят.
Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане. И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят. Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят.
към текста >>

Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването.
Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане. И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят. Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях.
към текста >>

И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то.
Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане. И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят. Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества.
към текста >>

Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването.
С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане. И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят. Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват.
към текста >>

Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят.
И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят. Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща.
към текста >>

Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят.
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
към текста >>

Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях.
Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят. Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
към текста >>

И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват.
Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят. Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят. Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането. Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има.
към текста >>

Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят. Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят. Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането. Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има. Ние добиваме едно правилно обективно становище по отношение на тях само тогава, когато сме проникнали в духовните светове от другата страна. Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие.
към текста >>

Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят. Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят. Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането. Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има. Ние добиваме едно правилно обективно становище по отношение на тях само тогава, когато сме проникнали в духовните светове от другата страна. Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение.
към текста >>

Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането.
Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят. Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят. Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането. Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има. Ние добиваме едно правилно обективно становище по отношение на тях само тогава, когато сме проникнали в духовните светове от другата страна. Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас.
към текста >>

Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се чувство на срам на Духовете на Личността.
Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като един вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили. Също така човекът ще стигне някога в своето развитие до там, при по-нататъшните въплъщения на Земята, да влива в други същества, които ще стоят по-ниско от него, такива способности за едно съответно тяло. Това, което трябва да знаем за висшите светове, се добива постепенно чрез вътрешно изживяване, се добива чрез това, че ние се издигаме, че преминаваме от физическото изживяване в етерното изживяване. На стария Сатурн искам да приведа това още за пояснение на тези неща -, на стария Сатурн, както знаете, най-гъстото физическо състояние, до което се стигна в средата на Сатурновата епоха. И това, което съществуваше тогава като физически сатурнови действия, като сатурнови действия във физическото можете да прочетете това в моята книга "Тайната Наука" -, бяха течения на топлина и студенина. Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се чувство на срам на Духовете на Личността. Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото действие се свързва с моралното действие; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съединяват тези две неща, физическото ставане, което тогава не е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света със силата на природните закони. Всичко това, което сега бе охарактеризирано като нещо, което се явява във вътрешното изживяване чрез измененото етерно тяло, произвежда още нещо друго в човешката душа. То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек. Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща внимание на това. А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък.
към текста >>

Той става така да се каже самият той пролет, лято, есен и зима, като изживява вътрешно това; но чрез това, че живее във външния свят, той престава да живее в това, което е негово собствено тяло.
За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития. Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират. Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер. Това е първото начало на едно действително освобождаване от своето тяло. С това човек става все по-независим и по-независим от своето собствено тяло, той започва действително да живее заедно с околната среда. Той става така да се каже самият той пролет, лято, есен и зима, като изживява вътрешно това; но чрез това, че живее във външния свят, той престава да живее в това, което е негово собствено тяло. Вчера ние подчертахме, че всичко това е свързано с добиването на една по-голяма чувствителност за това собствено тяло, той започва да чувствува това тяло като една тежест, като една неволя; той забелязва, че всичко, което се отнася само за това собствено тяло, се превръща в един упрек. И с това за едно по-високо развитие е постигнато вече извънредно много, когато в такива представи и усещания, каквито бяха обяснени вчера, човек започва да не бъде вече в съгласие със своята собствена човешка личност. И когато изживява това във все по-висока степен, той е добил вече много за по-висшето, за духовното изживяване.
към текста >>

42. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Те са вярвали тогава, че могат да познаят произхода на човека чрез външно изследване на природата, вярвали са, че могат да направят извода от това, което съществува като животински същества в заобикалящия ги свят на физическото поле, че могат да направят такива изводи относно прадедите на човека.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред. Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало. Ще мине дълго време, обаче ще дойде веднъж времето, когато хората ще могат да знаят следното, когато кажат: колко странни са били тези хора на 19-то и 20-то столетие! Те са вярвали тогава, че могат да познаят произхода на човека чрез външно изследване на природата, вярвали са, че могат да направят извода от това, което съществува като животински същества в заобикалящия ги свят на физическото поле, че могат да направят такива изводи относно прадедите на човека. Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло. Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми. Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие. Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително.
към текста >>

И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина.
Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата. А лошото се състои в това, да не го познаваме. Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения. Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане. С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане. Но съществува един еквивалент, една равностойност.
към текста >>

Около нас е така нареченият материален и така нареченият духовен свят.
Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън. Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх. Около нас е така нареченият материален и така нареченият духовен свят. Материалният свят както и духовният се явяват на външната дневна будност в майа (илюзия). Външният свят на сетивата се явява в майа; защото хората не виждат, че навсякъде, където те са възбуждани от външните неща и същества към наслада, наднича навън Ариман и предизвиква наслада на душата. Обаче онова, което например материалистите отричат, че действителната духовност е навсякъде в материята, това произвежда страха; и когато материалистите забелязват, че страхът идва при тях от подосновите на тяхната душа, от астралното, те се заглушават, тогава те измислят материалистичните теории, и дълбоко вярно е това, което поетът (Гьоте) казва: народът не вижда никога дявола именно Аримана даже когато той ги държи за яката. Защо се провеждат например събрания на материалистите? За да призоват дявола.
към текста >>

Материалният свят както и духовният се явяват на външната дневна будност в майа (илюзия).
Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън. Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх. Около нас е така нареченият материален и така нареченият духовен свят. Материалният свят както и духовният се явяват на външната дневна будност в майа (илюзия). Външният свят на сетивата се явява в майа; защото хората не виждат, че навсякъде, където те са възбуждани от външните неща и същества към наслада, наднича навън Ариман и предизвиква наслада на душата. Обаче онова, което например материалистите отричат, че действителната духовност е навсякъде в материята, това произвежда страха; и когато материалистите забелязват, че страхът идва при тях от подосновите на тяхната душа, от астралното, те се заглушават, тогава те измислят материалистичните теории, и дълбоко вярно е това, което поетът (Гьоте) казва: народът не вижда никога дявола именно Аримана даже когато той ги държи за яката. Защо се провеждат например събрания на материалистите? За да призоват дявола. Това е вярно в буквалния смисъл, само че хората не го знаят.
към текста >>

Външният свят на сетивата се явява в майа; защото хората не виждат, че навсякъде, където те са възбуждани от външните неща и същества към наслада, наднича навън Ариман и предизвиква наслада на душата.
Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън. Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх. Около нас е така нареченият материален и така нареченият духовен свят. Материалният свят както и духовният се явяват на външната дневна будност в майа (илюзия). Външният свят на сетивата се явява в майа; защото хората не виждат, че навсякъде, където те са възбуждани от външните неща и същества към наслада, наднича навън Ариман и предизвиква наслада на душата. Обаче онова, което например материалистите отричат, че действителната духовност е навсякъде в материята, това произвежда страха; и когато материалистите забелязват, че страхът идва при тях от подосновите на тяхната душа, от астралното, те се заглушават, тогава те измислят материалистичните теории, и дълбоко вярно е това, което поетът (Гьоте) казва: народът не вижда никога дявола именно Аримана даже когато той ги държи за яката. Защо се провеждат например събрания на материалистите? За да призоват дявола. Това е вярно в буквалния смисъл, само че хората не го знаят. Навсякъде, където днес се провеждат събрания на материалистите и се застъпват красиви теории, според които съществува само материя, там Ариман държи народа за яката и не съществува никакъв по-благоприятен случай днес за проучването на дявола, освен когато се отиде в материалистични или монистични събрания.
към текста >>

То бе направено така, че външния свят бе потопен за човека в майа, в илюзия, като бе направен да вярва, че вместо Ариман, който надзърта навсякъде, навън в света съществува материя.
Така Ариман придружава човека, когато той е минал през определено развитие в своето астрално тяло и в своето Себе, придружава го на всяка стъпка. Когато човек започва да го вижда, той може да се пази от него, тогава той вижда, че Ариман лъже от съблазните на насладата и от впечатленията на страха. Отново поради незрялостта на хората Ариман трябваше да стане скрит, т.е. върху неговото същество бе хвърлено едно було. Това стана по малко различен начин отколкото при Луцифера. То бе направено така, че външния свят бе потопен за човека в майа, в илюзия, като бе направен да вярва, че вместо Ариман, който надзърта навсякъде, навън в света съществува материя. Навсякъде на мястото, където човекът сънува материя, там в действителност е Ариман. И най-голямото изкушение в материалистичната теория на физиката, са материалните атоми; защото тези последните не са в действителност нищо друго освен силите на Ариман. Но човечеството като цяло се намира в едно развитие, в една еволюция. И тази еволюция става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма. Чрез това него вата глава ще приеме външно пластично една друга форма.
към текста >>

Тогава тези неверни имагинации действуват по определен начин психически заразяващо, те заразяват така, че заличават именно здравия човешки разсъдък и интелектуалност, правят ги да угаснат.
Бих могъл да покажа всекиму това писмо. То е един документ, колкото и смешно да изглежда, за пренасянето на личните интереси в онези висини, където трябва да царува интересите на човечеството и на света. Но сега трябва да ни бъде ясно, че, когато някой се заблуждава относно своите абстрактни умствени познания, всъщност с тази грешка той поставя нещо, което може лесно да се контролира, нещо, което скоро може да бъде отстранено от света, въпреки че познанието на човека има онзи ужасен произход, върху който аз обърнах вчера вниманието. Понеже познанието на човека, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че човек може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани. Но да предположим, че в ясновидското гледане се стига по описания начин до невярна имагинации. Тогава тези неверни имагинации действуват по определен начин психически заразяващо, те заразяват така, че заличават именно здравия човешки разсъдък и интелектуалност, правят ги да угаснат. Следователно те вредят в един съвършено друг размер, отколкото чисто интелектуалните глупости. Ето защо, когато човек се опита да проникне с формите на здравия човешки разсъдък всичко това, което се добива в полето на Окултизма, той постъпва правилно. Когато човек предава направо имагинацията и не се старае да я оправдае по този начин, както именно ние се стараем в този цикъл от сказки, и предава само такива имагинации, които са неверни, като чисти имагинации тогава той измамва именно онова в другия, което би трябвало да се разбунтува за отхвърлянето на такива имагинации. И винаги може да се случи така, че докато този, който разпространява глупости на ума, лесно предизвиква критика някой, който разпространява лъжливи имагинации, отнема с тях на другите, които вярват в него, именно възможността за критика, т. е. заслепява ги за необходимото отхвърляне на съответните имагинации.
към текста >>

43. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една духовна наука.
Дорнах, 26 Декември 1916 Вчера Ви разказах известната навярно на повечето от Вас история за Добрия Герхард, понеже, изхождайки от нея, бих искал да премина към едно или друго, което може да ни бъде от полза за разбирането на нещата, към чието прозиране се стремим сега. Но преди да се заема с една своеобразна интерпретация до колкото тя ни е необходима на историята за Добрия Герхард, трябва да си припомним нещо, което по различни поводи сме засягали в предходните разисквания. От казаното през тези седмици вече сте могли да схванете, че тягостните събития на нашето съвремие са свързани с импулси, които живеят в Кармата на човечеството от по-ново време, в цялата Карма на Петия следатлантски период. Онзи обаче, който желае да вникне в нещата по-дълбоко, се нуждае от умението да свърже извършващото се външно с част от извършващото се вътрешно, което може да се разбере единствено, ако вниманието се съсредоточи върху развитието на човечеството в смисъла на Духовната Наука. Вземете най-напред някои факти, които нерядко съм Ви изтъквал, във вида, каквито са сами по себе си; вземете често споменавания факт, че в средата на XIX век се появява стремеж вниманието на човечеството от по-ново време да се насочи върху това, че в околния свят действат не само онези сили и явления, които могат да бъдат опознати от природознанието, но че в него съществуват също така духовни сили, че точно както с очите си, със сетивата си ние по принцип сме в състояние да възприемаме осезаемото, така около нас действат духовни импулси, които хората също могат да използват и да ги включат в социалния живот, стига поне отчасти да са запознати с нещата, които не подлежат на сетивно възприятие, а са предмет именно на една духовна наука. Ние знаем какъв път е изминала тази духовна наука, и не е необходимо да го повтаряме непрестанно. И тъй, в средата на XIX век въпросът бил от някакво средище на хората да им бъде обърнато внимание, че съществува, така да се каже, духовно обкръжение. Във времето на материализма това било забравено. Вие знаете също, че такива работи трябва да стават предпазливо, понеже известни познания изискват определена степен на зрелост у хората. Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето време, опиращ се на публичността, въздействат такива познания или до които достигат такива познания.
към текста >>

Избран бил пътят, по който с помощта на медиумистични откровения окултният свят да получи същото признание сред хората, както сетивния свят, като за целта подходящи лица да бъдат подготвяни за медиуми, а впоследствие чрез онова, което по медиумен път изкарвали при потиснато съзнание наяве, те трябвало да накарат хората да признаят наличието на известни духовни импулси в околния свят.
Виждаме, че щом нещата стават по правилен начин, те безспорно могат да станат и в наше време. Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно време са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно. По онова време обаче в това не се вярвало. Както казах, робувало се на въпросния стар предразсъдък и първоначално било постигнато споразумение да се поеме по друг път. Неведнъж съм обяснявал, че този опит всъщност се провалил. Избран бил пътят, по който с помощта на медиумистични откровения окултният свят да получи същото признание сред хората, както сетивния свят, като за целта подходящи лица да бъдат подготвяни за медиуми, а впоследствие чрез онова, което по медиумен път изкарвали при потиснато съзнание наяве, те трябвало да накарат хората да признаят наличието на известни духовни импулси в околния свят. Това бил материалистически път за даване достъп на хората до духовния свят. Донякъде той съответствал на Петия следатлантски период, доколкото този период има материалистически облик. Идеята, както знаете, тръгнала през средата на XIX век от Америка, но много скоро се оказало, че цялата работа била неправдоподобна. Вместо да настане очакваното, сиреч вместо медиумите да удостоверят, че в околното пространство има някакви елементарни и духовни сили,всички се позовавали на послания от царството на мъртвите. С това не се постигнало каквото се целяло първоначално.
към текста >>

Това бил материалистически път за даване достъп на хората до духовния свят.
Като се изключи фактът, че измежду онези, сред които били разпространени тези познания, са се появявали и винаги ще се появяват злонамерени противници, хора, които след като известно време са били привърженици поддавайки се на страстите и на егоизма си стават противници под най-различни маски и с това предизвикват разногласия, та като се изключи този факт и обстоятелството, че когато в една общност се разпространяват окултни познания, много лесно се стига до спорове, кавги и свади на това обаче не следва да се обръща много внимание, защото в противен случай изобщо не би било възможно да се разпространяват окултни познания вреди обаче не могат да се получат, щом нещата се вършат правилно. По онова време обаче в това не се вярвало. Както казах, робувало се на въпросния стар предразсъдък и първоначално било постигнато споразумение да се поеме по друг път. Неведнъж съм обяснявал, че този опит всъщност се провалил. Избран бил пътят, по който с помощта на медиумистични откровения окултният свят да получи същото признание сред хората, както сетивния свят, като за целта подходящи лица да бъдат подготвяни за медиуми, а впоследствие чрез онова, което по медиумен път изкарвали при потиснато съзнание наяве, те трябвало да накарат хората да признаят наличието на известни духовни импулси в околния свят. Това бил материалистически път за даване достъп на хората до духовния свят. Донякъде той съответствал на Петия следатлантски период, доколкото този период има материалистически облик. Идеята, както знаете, тръгнала през средата на XIX век от Америка, но много скоро се оказало, че цялата работа била неправдоподобна. Вместо да настане очакваното, сиреч вместо медиумите да удостоверят, че в околното пространство има някакви елементарни и духовни сили,всички се позовавали на послания от царството на мъртвите. С това не се постигнало каквото се целяло първоначално. Аз многократно съм обяснявал, че човекът може да се доближи до мъртвите едва като развие у себе си възприятия, които не се по стигат чрез потискане на съзнанието.
към текста >>

Тя щяла да доведе до използване на медиумите за вършене на неща, които е редно да се извършват само под влияние на естествения, на свързания със сетивния свят разум.
Те естествено са били известни и по онова време, поради което, щом медиумите започнали на своя глава да говорят за послания от мъртвите, вече се разбрало,че цялата работа е неправдоподобна. Не това се очаквало, очаквало се те да посочат как въздействат природните духове, как въздейства човек на човека, какви сили има в социалния организъм и т.н. Хранела се надеждата по такъв начин да се узнае кои сили могат да бъдат използвани от познаващия ги, та хората да не разчитат един на друг само така, както става с помощта на сетивата, а както е обусловено от цялостната човешка личност. Това била едната злина. Другата била, че в съответствие с материалистическата нагласа на хората много скоро проличало каква на сока щяла да вземе медиумната дейност, ако достигне разпространението, което заплашвала да придобие. Тя щяла да доведе до използване на медиумите за вършене на неща, които е редно да се извършват само под влияние на естествения, на свързания със сетивния свят разум. За някои люде естествено щяла да бъде крайно привлекателна възможността да си назначат медиум, който би им посочил как да се домогнат до нещата, за които ламтели. Разказвал съм Ви колко писма съм получавал, в които ми пишат: Имам лотариен билет или искам да си купя лотариен билет, нужни са ми пари за съвсем безкористна цел; не бихте ли могли да ми кажете кой номер ще бъде изтеглен? Ако медиумите бъдели технически цялостно обучавани, тогава, разбира се, щяло да бъде възможно вършенето на неограничени поразии в тази насока извън всичко останало. Преди сключване на брак човек щял да тръгне по медиуми, за да му препоръчат подходяща невяста или подходящ жених и т.н. Ето защо от същото място, откъдето била подета голямата акция, целяща да провери дали хората са зрели за възприемане на окултни познания, пожелали да обуздаят пуснатото в ход движение.
към текста >>

Beщиците ги изгаряли просто затуй, защото окачествяваните като вещици лица, в общи линии, също били медиуми и защото чрез тяхната връзка с духовния свят, макар и по съответстващ на материализма начин, можели да излязат наяве неща, които за определени люде щели да бъдат крайно неприятни.
Разказвал съм Ви колко писма съм получавал, в които ми пишат: Имам лотариен билет или искам да си купя лотариен билет, нужни са ми пари за съвсем безкористна цел; не бихте ли могли да ми кажете кой номер ще бъде изтеглен? Ако медиумите бъдели технически цялостно обучавани, тогава, разбира се, щяло да бъде възможно вършенето на неограничени поразии в тази насока извън всичко останало. Преди сключване на брак човек щял да тръгне по медиуми, за да му препоръчат подходяща невяста или подходящ жених и т.н. Ето защо от същото място, откъдето била подета голямата акция, целяща да провери дали хората са зрели за възприемане на окултни познания, пожелали да обуздаят пуснатото в ход движение. В крайна сметка се получило точно това, което в по-стари времена, когато у хората още продължавали да действат способностите на Четвъртата следатлантска епоха, се опасявали, че щяло да се получи. Beщиците ги изгаряли просто затуй, защото окачествяваните като вещици лица, в общи линии, също били медиуми и защото чрез тяхната връзка с духовния свят, макар и по съответстващ на материализма начин, можели да излязат наяве неща, които за определени люде щели да бъдат крайно неприятни. Крайно неприятни можели да бъдат например последиците за определени общности, ако преди изгарянето на някоя вещица тя насочела вниманието върху онова, което се криело зад една или друга общност. Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода телефонна връзка с духовния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни. Онези, дето изгаряли вещиците, са знаели съвсем точно защо го правят. Поради единствената причина, че за тях можело да се окаже неприятно онова, което светът можел да узнае от устата на вещиците било като добрина, било като злина, ала преди всичко естествено като злина. И така опитът за изпитване на човешката култура чрез медиуми се провалил.
към текста >>

Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода телефонна връзка с духовния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни.
Преди сключване на брак човек щял да тръгне по медиуми, за да му препоръчат подходяща невяста или подходящ жених и т.н. Ето защо от същото място, откъдето била подета голямата акция, целяща да провери дали хората са зрели за възприемане на окултни познания, пожелали да обуздаят пуснатото в ход движение. В крайна сметка се получило точно това, което в по-стари времена, когато у хората още продължавали да действат способностите на Четвъртата следатлантска епоха, се опасявали, че щяло да се получи. Beщиците ги изгаряли просто затуй, защото окачествяваните като вещици лица, в общи линии, също били медиуми и защото чрез тяхната връзка с духовния свят, макар и по съответстващ на материализма начин, можели да излязат наяве неща, които за определени люде щели да бъдат крайно неприятни. Крайно неприятни можели да бъдат например последиците за определени общности, ако преди изгарянето на някоя вещица тя насочела вниманието върху онова, което се криело зад една или друга общност. Защото безспорно вярно е, че при потиснато съзнание се осъществява своего рода телефонна връзка с духовния свят и по такъв начин могат да се разберат какви ли не тайни. Онези, дето изгаряли вещиците, са знаели съвсем точно защо го правят. Поради единствената причина, че за тях можело да се окаже неприятно онова, което светът можел да узнае от устата на вещиците било като добрина, било като злина, ала преди всичко естествено като злина. И така опитът за изпитване на човешката култура чрез медиуми се провалил. В това се уверили и онези, които подведени от старите повели за пазенето в тайна и от материалистическите склонности на XIX век предприели този опит. Известно Ви е, че медиумната дейност не могла да бъде ограничена напълно, тя продължила да съществува, има я и днес; но в известен смисъл се избягвало медиумите да бъдат обучавани до такава степен, че откровенията им да се оказват от значение.
към текста >>

Ала портата към духовния свят, така да се каже, била отворена, при това по начин, който всъщност бил ненавременен и представлявал грешка.
И така опитът за изпитване на човешката култура чрез медиуми се провалил. В това се уверили и онези, които подведени от старите повели за пазенето в тайна и от материалистическите склонности на XIX век предприели този опит. Известно Ви е, че медиумната дейност не могла да бъде ограничена напълно, тя продължила да съществува, има я и днес; но в известен смисъл се избягвало медиумите да бъдат обучавани до такава степен, че откровенията им да се оказват от значение. Чрез намаляване на умението им онова, което медиумите все още смогват, е повече или по-малко безобидно. А в по-ново време, както знаете, чрез тях не се узнава много повече от някои сладникави неща, с оглед на което е учудващо, че хората им отделят такова голямо внимание. Ала портата към духовния свят, така да се каже, била отворена, при това по начин, който всъщност бил ненавременен и представлявал грешка. В целия този период попада раждането и дейността на Елена П Блаватска. Би могло да се сметне, че раждането на един човек е без значение, но това би било само преценка от гледна точка на Майя. Работата обаче се състои в това, че цялата тази акция трябвало да бъде обсъдена в братствата и че по този начин в тях били казани, били изприказвани много неща. И тъй като през XIX век вече не било както в предишните векове, когато се разполагало с достатъчно средства за опазване в тайна на неща, които трябвало да се държат в тайна, станало възможно в даден момент един член на окултно братство, който възнамерявал да използва користно чутото в тези братства, да се свърже с Блаватска, която покрай другите си качества била преди всичко извънредно силен медиум, и да я накара в известна степен да бъде междинно звено при предприемането на ходове, които вече не били толкова почтени като първите. Първите, както видяхте, представлявали грешка, но били почтени.
към текста >>

Сега обаче за почва, така да се каже, вече непочтеното предателство на един член на американско окултно братство, който имал намерение да се възползва по користен начин от узнатото и за тази цел искал да си послужи с една личност, разполагаща с такива психически заложби, каквито имала Блаватска.
Би могло да се сметне, че раждането на един човек е без значение, но това би било само преценка от гледна точка на Майя. Работата обаче се състои в това, че цялата тази акция трябвало да бъде обсъдена в братствата и че по този начин в тях били казани, били изприказвани много неща. И тъй като през XIX век вече не било както в предишните векове, когато се разполагало с достатъчно средства за опазване в тайна на неща, които трябвало да се държат в тайна, станало възможно в даден момент един член на окултно братство, който възнамерявал да използва користно чутото в тези братства, да се свърже с Блаватска, която покрай другите си качества била преди всичко извънредно силен медиум, и да я накара в известна степен да бъде междинно звено при предприемането на ходове, които вече не били толкова почтени като първите. Първите, както видяхте, представлявали грешка, но били почтени. Преди това, което започвам да описвам сега, цялата работа представлявала един почтен, макар и погрешен опит да се провери възприемчивостта на хората. Сега обаче за почва, така да се каже, вече непочтеното предателство на един член на американско окултно братство, който имал намерение да се възползва по користен начин от узнатото и за тази цел искал да си послужи с една личност, разполагаща с такива психически заложби, каквито имала Блаватска. Нека най-напред се вгледаме във фактите, както са се случили.*195 Когато чула от устата на свой съмишленик за какво става дума, Блаватска естествено имала готовност да реагира вътрешно на казаното, защото била психична личност. Тоест тя разбирала от тези работи много повече, отколкото самият човек, който я бил уведомил. Обвити в одеждите на стереотипни изрази, старите предания възпламенили в душата и значителни познания, които тя едва ли щяла да придобие чрез самостоятелно развитие. Но предизвиквайки у нея вътрешни душевни преживявания чрез стари формули, произхождащи още от времето на атавистичното ясновидство и пазени в окултните братства, често пъти без членовете им да ги разбират, у нея били възпламенени голямо количество знания и ти естествено знаела, че тези знания трябвало да са от значение за съвременното развитие на човечеството и че оставало само да се поеме по верния път, за да бъдат оползотворени.
към текста >>

Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора.
Онова, което протича като действия между народи, не може никога да бъде тълкувано или коментирано в духа на християнството. Насочвам вниманието Ви върху такива неща само защото е необходимо тъкмо Вие, скъпи мои приятели, да прозрете колко много днес трябва да се държи за постигането на чисти понятия. Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода. Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси. Това съответства на Петия следатлантски период. Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора. Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават. И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце. Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето. Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили.
към текста >>

Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават.
Това е възможно, само ако нещата се разглеждат духовно-научно, в противовес на което човечеството се стреми с възможно по-безсмислени понятия, с неизчистени понятия да лови риба в мътна вода. Следователно главната цел е да се стигне до изчистени понятия, нещата действително да се погледнат през призмата на изчистени понятия и да се разбере, че в наше време, но предимно чрез хора, вече са действали някои окултни, някои духовни импулси. Това съответства на Петия следатлантски период. Въпросът обаче опира до това, че ако навремето Блаватска е могла да проговори, на бял свят са щели да излязат на първо място някои тайни, за които вече намекнах,тайни на определени окултни братства, свързани изцяло с желанието на пространни групи от хора. Казвал съм Ви: В основата на възникването и развитието на онова, което може да се нарече народностен характер, лежат закони. Във външния физически свят тези закони обикновено не се познават. И това на първо време не е зле, тъй като те трябва да бъдат опознати само от човек, който ще ги приеме с чисти ръце. Намесата в онова, което като духовни сили пулсира в развитието на човечеството върху почва, на която например се изграждат народностни характери, намесата по користен начин, както го вършат някои съвременни братства с това именно са взаимосвързани най-трудните изпитания на цялото човечество в настоящето и в бъдещето. Всичко, което протича по време на еволюцията, протича закономерно, протича редовно, протича в зависимост от определени сили. Хората се намесват отчасти несъзнателно, а ако са членове на окултни братства – съзнателно. За преценката на тези неща е нужно наличието на споменатия от мен вчера по-широк хоризонт, придобиването на един по-широк хоризонт.
към текста >>

Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия.
При това, естествено, трябва да се знае, че от мястото, на което сетне ще бъде поставен, могат да се постигнат определени неща. Много работи се провалят, поради което се разчита именно на дълги отрязъци от време, разчита се и на много възможности в случаите, където се имат пред вид такива неща. Преди всичко се разчита на това, че малцина са склонни да проявят поне малко усет за големите взаимозависимости. Сега нека да спрем дотук и да се позанимаем с вчерашната история. Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период. Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия. Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят. Това едно на ръка включване на духовния свят. Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля.
към текста >>

Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард.
Много работи се провалят, поради което се разчита именно на дълги отрязъци от време, разчита се и на много възможности в случаите, където се имат пред вид такива неща. Преди всичко се разчита на това, че малцина са склонни да проявят поне малко усет за големите взаимозависимости. Сега нека да спрем дотук и да се позанимаем с вчерашната история. Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период. Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия. Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят. Това едно на ръка включване на духовния свят. Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля. Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници.
към текста >>

Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят.
Сега нека да спрем дотук и да се позанимаем с вчерашната история. Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период. Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия. Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят. Това едно на ръка включване на духовния свят. Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля. Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници. Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс. Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории.
към текста >>

Това едно на ръка включване на духовния свят.
Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период. Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия. Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят. Това едно на ръка включване на духовния свят. Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля. Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници. Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс. Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка.
към текста >>

Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля.
Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия. Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят. Това едно на ръка включване на духовния свят. Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля. Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници. Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс. Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка. Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя.
към текста >>

При разказа за Добрия Герхард съществено е не само включването на духовния свят, но и това, че една водеща,направляваща личност получава от духовния свят импулса да се обърне към един член на комерсиалния свят, на света на търговците.
Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя. Разказът му е предвиден именно за Четвъртия следатлантски период. След като по време на тези разисквания винаги го повтарях, Вие знаете, че тук не става дума да се вземе страна за едно или друго, а да се изложат факти, които да послужат като основа при даването на оценка за нещата. Само желаещият да не бъде обективен, ще упрекне в необективност представянето, което ще се опитам да направя. От човек, който не иска да бъде обективен, не може естествено да се желае да смята за обективно онова, което е обективно. При разказа за Добрия Герхард съществено е не само включването на духовния свят, но и това, че една водеща,направляваща личност получава от духовния свят импулса да се обърне към един член на комерсиалния свят, на света на търговците. И действително историческото в случая е, че по онова време в Централна Европа представителите на двора, от който бил Ото Червенобрадия, протежирали именно търговската страна на градовете. За Европа това било времето на разрастване на търговското дело. 'Впрочем би трябвало да имаме предвид, че се пренасяме във време, когато не е могло да се говори за връзки по море между Изтока и Запада; търговските пътища били изцяло сухоземни. Такива комерчески пред разположени хора като Добрия Герхард, който, както се каза, живеел в Кьолн, спомагали за осъществява нето на търговските връзки от Кьолн чак до Ориента и обратно. Доколкото се използвали кораби, това по принцип било от второстепенно значение основната роля изпълнявали сухоземните пътища.
към текста >>

И тъй, въпросът е да се разбере как с прехода от Четвъртия следатлантски период, където комерсиалното все още изпитвало импулсите от духовния свят, както е посочено в "Добрия Герхард", как с този преход комерсиалното било прехвърлено в нещо друго окултно в онова окултно, което се съпровожда от така наречените "Братя на сянката".
Нещата трябва да се виждат такива, каквито са в действителност! Всичко опира до това, човек да си наложи волята да вижда, да вижда как биват движени хора, да вижда къде може да са заложени импулси, чрез които биват движени хора. А това всъщност е тъждествено с придобиването на усет за истината; защото аз нерядко съм подчертавал, че не става дума да се казва: Да, аз вярвах в това, то беше мое честно, откровено мнение! Не, усет за истината има онзи, който непрекъснато се стреми да изучава истината в нещо дадено, който не престава да изучава истината и който поема своята отговорност дори тогава, когато поради незнание каже нещо невярно. Защото за обективното е все едно дали поради знание или незнание нещо се казва погрешно, както е все едно дали някой от безразсъдство или с определен умисъл пъха пръстта си в пламъка той и в двата случая ще се опари. И тъй, въпросът е да се разбере как с прехода от Четвъртия следатлантски период, където комерсиалното все още изпитвало импулсите от духовния свят, както е посочено в "Добрия Герхард", как с този преход комерсиалното било прехвърлено в нещо друго окултно в онова окултно, което се съпровожда от така наречените "Братя на сянката". Те спазват известни принципи, но от тяхно гледище издаването на тези принципи би било много опасно. Оттук и тогавашното голямо старание, с което се внимавало да не би Блаватска да издаде нещата или пък да не би чрез нея те да попаднат в чужди ръце. От Запада те навярно трябвало да се прехвърлят в Далечния изток, ала на първо време не в Индия, а в друга част на Изтока в руския Изток. Когато развие усет за намиращото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка. Нека се спрем на един случай от по-новата история.
към текста >>

"Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме живота на този свят с новия век.
Ето Ви вярата, с която се разполагало. Триполи беше налице; притежаването му било наложително, а по-нататък се казва: Войната е потребна за постигането на онова, чието постигане чрез духовна култура не е сметнато за необходимо. Да, скъпи мои приятели, такива неща представляват свидетелства, когато се съпоставят с това, че после от към същата посока се дочува глас, който твърди: Ние не сме искали войната, невинността ни е безпределна, нас ни нападнаха. Защото пак от тази посока дори се възкликва: За да спасим свободата, за да спасим малките народи, ние бяхме принудени да влезем във войната. Въпросният човек казва: "Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме живота на този свят с новия век. Нашата страна беше обезкуражена. Интелектуалните среди се намираха на много ниско равнище." Ще рече, че това се отнася за родените около 1880 г. "Философията позитивизъм; историята социология; критиката исторически метод, ако не и психиатрия." В страната на Ломбросо това вече може да се каже!
към текста >>

44. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение.
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение. Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение? Защо по време на войната тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение? Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света. Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение. Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят. Няма нищо по лесно от това, да се припишат на такова движение, като нашето, всевъзможни шарлатанства и мошеничества. В граници, които често подчертаваме, в нашето малко съобщество на стремящите се да стигнат до разбирането на жизнените факти, е необходимо известно доверие. Но в резултат на тази доверчивост именно участниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпита по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството. Ние често сме обръщали внимание на това, какво място заема руският народ в развитието на петата следатлантска култура и аз не искам да се връщам към този въпрос, вече осветен и във вашия клон /виж втора и трета лекции от това издание/, и в някои цикли /бележка 43/.
към текста >>

Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят.
Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение? Защо по време на войната тя продължава и, вероятно, ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение? Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света. Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение. Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят. Няма нищо по лесно от това, да се припишат на такова движение, като нашето, всевъзможни шарлатанства и мошеничества. В граници, които често подчертаваме, в нашето малко съобщество на стремящите се да стигнат до разбирането на жизнените факти, е необходимо известно доверие. Но в резултат на тази доверчивост именно участниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпита по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството. Ние често сме обръщали внимание на това, какво място заема руският народ в развитието на петата следатлантска култура и аз не искам да се връщам към този въпрос, вече осветен и във вашия клон /виж втора и трета лекции от това издание/, и в някои цикли /бележка 43/. Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха.
към текста >>

Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно.
Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха. Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен /продуктивен/, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я оставили /запазили/ във вида, както тя е била възприета. И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното. Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, се е развивал католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ. Втората основна особеност на руския народ е антипатията на руската душа към това, което наричаме пронизване на живота с интелектуалното. Руският човек не обича да бъде скован в социалния живот от точно очертани закони. Той се стреми към своего рода произволно, неосмислено съществуване на своя Аз.
към текста >>

Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изложена и почти неизползваема "Разбулената Изида".
Блаватска, като представителка на руския народ – за интересите на стремящия се към могъщество англосаксонски окултизъм. В известна степен не бяха безпристрастни към това и тези, които се стремят да държат в свои ръце нишките на управление на живота навън, на физически план. Около бедната Е.П. Блаватска се разигра нещо трагично, което днес не мога да спомена. Много неща се разиграха именно благодарение на нейната далеч отиваща и дълбоко обхващаща медиуматичност, която откриваше възможност да се влее в нейната душа произволно окултно съдържание. Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изложена и почти неизползваема "Разбулената Изида". Но много скоро тя е била завладяна от други личности, оказала се е под съвсем други влияния, и този, който е бил неин ръководител, и който е искал да я приобщи към средноевропейската същност, е подменен, по-късно, когато тя се е проявила като самобитен ръководител, от така наречения Кут-Хуми, който, обаче, според думите на действително осведомени окултисти, е бил не нещо друго, а човек на издръжка на Русия и се е стремил да изкове това, което е можело да се получи от съединяването на душевната надареност на Блаватска с англосаксонския окултизъм. Тук е налице стълкновението на първоначалната индивидуалност – някои го наричат учител, могат да го наричат както си искат – с по-късно проявилия се мошеник, негодяй, приел облика на първия и изпълнил заданието на Източна Европа. /така е в текста, а по смисъл, би трябвало да е Западна Европа – бел.на прев./. По-нататък е настъпило време, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на Парижката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката. След това е последвал американски епизод, който също имал политическа подплата.
към текста >>

Блаватска беше психически силна личност и нейните въздействия бяха много мощни.
Нищо друго не можеше да се направи. И в последната третина на XIX век на събрания на честните, или във всеки случай в по-голямата си част честни окултисти, беше взето решение за окултния плен на Блаватска. "Окултният плен" се състои в това, че – с известни действия това може да бъде постигнато – че всички стремежи на човека сякаш се затварят в сфера, зад пределите на която той не може да излезе, така че всичките му стремежи се отблъскват обратно, и той е лишен от възможността да нанесе вреда на някого. Събитието, за което ви разказвам, не е безупречно. Но, както се казва, хората не можеха да бъдат защитени по друг начин. Блаватска беше психически силна личност и нейните въздействия бяха много мощни. Затова нейните произведения са пълни с такава, от една страна завладяваща, а от друга страна измамна сила. Тогава се намесиха индийски окултисти и по този начин се появи това съмнително окултно учение, което дълго отглеждаше Теософското общество, и от което трябваше да се очисти това, което като духовна наука, се появи в Средна Европа. Тъй като това, което като духовна наука трябва да възникне в Средна Европа, трябва да бъде, както съм казвал, дълбоко, дълбоко честно, тоест да се стреми към Истината като такава, и да бъде уверено, че Истината, като такава, вливайки се в нашите души и в цялото развитие на човечеството, създава правилните взаимоотношения между народите и в живота на самите хора, в тяхното социално устройство. Чисто, честно търсене на Истината! И това чисто, честно търсене на Истината е наша непосредствена и главна задача.
към текста >>

45. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят.
След като сме се докоснали до нови антропософски истини, непрекъснато се налага да ги извикваме пред нашия душевен поглед, за да проникнем още по-дълбоко в тях. В хода на последните лекции ние се запознахме с някои основни представи, с чиято помощ бихме могли да си обясним разбира се, само до известна степен настоящите събития, както и техните причини. Разполагайки с тези нови представи, ние бихме могли да се обърнем към някои основни истини,които донякъде познаваме от определена гледна,точка, за да се занимаем отново с тях, вече подготвени по един съвсем нов начин. Аз често пъти обръщах вниманието Ви върху това, че средата на 19 век, и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество. Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота. Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят. И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879. Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879. Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят.
към текста >>

И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879.
В хода на последните лекции ние се запознахме с някои основни представи, с чиято помощ бихме могли да си обясним разбира се, само до известна степен настоящите събития, както и техните причини. Разполагайки с тези нови представи, ние бихме могли да се обърнем към някои основни истини,които донякъде познаваме от определена гледна,точка, за да се занимаем отново с тях, вече подготвени по един съвсем нов начин. Аз често пъти обръщах вниманието Ви върху това, че средата на 19 век, и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество. Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота. Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят. И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879. Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879. Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна.
към текста >>

Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879.
Разполагайки с тези нови представи, ние бихме могли да се обърнем към някои основни истини,които донякъде познаваме от определена гледна,точка, за да се занимаем отново с тях, вече подготвени по един съвсем нов начин. Аз често пъти обръщах вниманието Ви върху това, че средата на 19 век, и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество. Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота. Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят. И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879. Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879. Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
към текста >>

Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят.
Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят. И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879. Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879. Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят. Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества.
към текста >>

Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879. Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят. Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества. Какво означава всичко това? Виждате ли, когато искаме да вникнем в подобни неща, винаги можем да си послужим с един чуден образ, който се е запазил в хода на общочовешкото развитие: Борбата на Михаил със Змея.
към текста >>

Така те бяха победени вече казахме, че това стана в духовния свят през есента на 1879.
Какво означава всичко това? Виждате ли, когато искаме да вникнем в подобни неща, винаги можем да си послужим с един чуден образ, който се е запазил в хода на общочовешкото развитие: Борбата на Михаил със Змея. Естествено, борбата на Михаил със Змея изпъква в най-различни периоди от историята. Да, често пъти в историческото развитие ние се натъкваме на тази борба между Михаил и Змея. И можем да охарактеризираме нещата така, че всеки път, когато се появи една такава борба между Михаил и Змея, тя се развива по такъв начин, който е близък до този на 40-те години от миналия век, въпреки че през миналите епохи борбата се е водела в името на други цели, в името на други блага и щети; но важното е друго: Че определени ариманически Същества непрекъснато се стремят да постигнат нещо в развитието на света, и непрекъснато се оказват побеждавани. Така те бяха победени вече казахме, че това стана в духовния свят през есента на 1879. Но какво означава това, че силите на Змея, тези ариманически войнства бяха, така да се каже, свалени от Небето, за да попаднат в царството на хората? Изгубването на тази борба от ариманическите Същества означава, че образно казано вече не могат да бъдат открити на Небето. За сметка на това обаче, те могат да бъдат открити в царството на хората. Или с други думи: В края на 70-те години човешките души бяха обхванати що се отнася до определени познавателни способности от подчертано ариманически импулси. Тъй като по-рано тези ариманически импулси разгръщаха своите сили в духовните сфери, те оставяха хората на мира, но сега те бяха свалени от Небето и попаднаха в човешките глави!
към текста >>

Тогава ариманическите войнства насочваха своите импулси към човешките инстинкти от духовния свят.
Тъй като по-рано тези ариманически импулси разгръщаха своите сили в духовните сфери, те оставяха хората на мира, но сега те бяха свалени от Небето и попаднаха в човешките глави! И ако се запитаме: Какво проникна тогава в човешкото царство след свалянето на ариманическите сили? отговорът е: Лично оцветеното, забележете добре, лично оцветеното ариманическо, материалистическо светоусещане! Несъмнено, материализмът беше стигнал своята върхова точка още през 40-те години. Обаче тогава неговите импулси нахлуваха в човеците по-скоро инстинктивно. Тогава ариманическите войнства насочваха своите импулси към човешките инстинкти от духовния свят. Едва от есента на 1879 тези ариманически импулси станаха лична собственост на човеците, едва от есента на 1879 те се превърнаха в сили на познанието и в сили на волята. Всичко, което до този момент беше един вид всеобщо притежание, сега се превърна в лична човешка собственост, в индивидуални човешки способности. И така, ние бихме могли да кажем, че от 1879 насам, чрез намесата на тези ариманически Същества в царството на хората, възникна личната амбиция, личната тенденция за материалистическо обяснение на света. И ако Вие проследите някои събития; произтекли от личните амбиции на хората, ще установите, че основното тук е именно следното: Чрез Архангел Михаил ариманическите войнства бяха прогонени от царството на Духа свалени тук долу, на Земята. Този процес е от огромно значение.
към текста >>

Деветнадесети век, както и нашето време, съвсем не са склонни да насочват вниманието си върху подобни процеси в духовния свят и тяхната връзка с физическия свят.
Едва от есента на 1879 тези ариманически импулси станаха лична собственост на човеците, едва от есента на 1879 те се превърнаха в сили на познанието и в сили на волята. Всичко, което до този момент беше един вид всеобщо притежание, сега се превърна в лична човешка собственост, в индивидуални човешки способности. И така, ние бихме могли да кажем, че от 1879 насам, чрез намесата на тези ариманически Същества в царството на хората, възникна личната амбиция, личната тенденция за материалистическо обяснение на света. И ако Вие проследите някои събития; произтекли от личните амбиции на хората, ще установите, че основното тук е именно следното: Чрез Архангел Михаил ариманическите войнства бяха прогонени от царството на Духа свалени тук долу, на Земята. Този процес е от огромно значение. Деветнадесети век, както и нашето време, съвсем не са склонни да насочват вниманието си върху подобни процеси в духовния свят и тяхната връзка с физическия свят. Обаче до тези процеси, разиграващи се на Земята, ние стигаме, само ако вникнем в техните духовни причини. Нека да сме наясно: За да попита някой: "Какво означава с оглед на вечността, че толкова и толкова тона органическа субстанция ще бъде унищожена в хода на удължените военни действия? " -, за тази цел е необходимо значително количество материализъм, и то оцветен, така да се каже, идеалистично. Да, подобно светоусещане има своите дълбоки корени там, в ариманизма; а философията за "тоновете органическа субстанция", тази измислица на философа Лихтенбергер*36, е само един от многото примери, с които бихме могли да илюстрираме ариманическия начин на мислене. Следователно, онова, което живее като най-дълбок импулс в душите на толкова много хора след 1879, е било свалено долу в човешкото царство, като преди това е съществувало като ариманическа сила в духовния свят.
към текста >>

Следователно, онова, което живее като най-дълбок импулс в душите на толкова много хора след 1879, е било свалено долу в човешкото царство, като преди това е съществувало като ариманическа сила в духовния свят.
Деветнадесети век, както и нашето време, съвсем не са склонни да насочват вниманието си върху подобни процеси в духовния свят и тяхната връзка с физическия свят. Обаче до тези процеси, разиграващи се на Земята, ние стигаме, само ако вникнем в техните духовни причини. Нека да сме наясно: За да попита някой: "Какво означава с оглед на вечността, че толкова и толкова тона органическа субстанция ще бъде унищожена в хода на удължените военни действия? " -, за тази цел е необходимо значително количество материализъм, и то оцветен, така да се каже, идеалистично. Да, подобно светоусещане има своите дълбоки корени там, в ариманизма; а философията за "тоновете органическа субстанция", тази измислица на философа Лихтенбергер*36, е само един от многото примери, с които бихме могли да илюстрираме ариманическия начин на мислене. Следователно, онова, което живее като най-дълбок импулс в душите на толкова много хора след 1879, е било свалено долу в човешкото царство, като преди това е съществувало като ариманическа сила в духовния свят. Полезно е да потърсим също и други представи в подкрепа на нашата теза, като в случая ги търсим в материалния свят, разбира се под формата на имагинативно-символни представи. Защото всичко онова, което днес пролича по-скоро в духовната, в душевната област, през миналите епохи се е проявило в материалната област. Материалният свят е само една разновидност на духовния свят. Ако Вие бихте се пренесли назад в най-древните епохи от развитието на Земята, щяхте да установите,че тогава между Михаил и Змея също се е разиграла една борба подобна на тази, която стана през 19 век. Аз вече посочих: Такива борби непрекъснато са се повтаряли; разликата е само тази, че те са се водили в името на различни цели.
към текста >>

Полезно е да потърсим също и други представи в подкрепа на нашата теза, като в случая ги търсим в материалния свят, разбира се под формата на имагинативно-символни представи.
Обаче до тези процеси, разиграващи се на Земята, ние стигаме, само ако вникнем в техните духовни причини. Нека да сме наясно: За да попита някой: "Какво означава с оглед на вечността, че толкова и толкова тона органическа субстанция ще бъде унищожена в хода на удължените военни действия? " -, за тази цел е необходимо значително количество материализъм, и то оцветен, така да се каже, идеалистично. Да, подобно светоусещане има своите дълбоки корени там, в ариманизма; а философията за "тоновете органическа субстанция", тази измислица на философа Лихтенбергер*36, е само един от многото примери, с които бихме могли да илюстрираме ариманическия начин на мислене. Следователно, онова, което живее като най-дълбок импулс в душите на толкова много хора след 1879, е било свалено долу в човешкото царство, като преди това е съществувало като ариманическа сила в духовния свят. Полезно е да потърсим също и други представи в подкрепа на нашата теза, като в случая ги търсим в материалния свят, разбира се под формата на имагинативно-символни представи. Защото всичко онова, което днес пролича по-скоро в духовната, в душевната област, през миналите епохи се е проявило в материалната област. Материалният свят е само една разновидност на духовния свят. Ако Вие бихте се пренесли назад в най-древните епохи от развитието на Земята, щяхте да установите,че тогава между Михаил и Змея също се е разиграла една борба подобна на тази, която стана през 19 век. Аз вече посочих: Такива борби непрекъснато са се повтаряли; разликата е само тази, че те са се водили в името на различни цели. В миналите епохи от нашето планетарно развитие ариманическите войнства вече са губили битката с Михаил и са били отстранявани от духовния свят.
към текста >>

Материалният свят е само една разновидност на духовния свят.
" -, за тази цел е необходимо значително количество материализъм, и то оцветен, така да се каже, идеалистично. Да, подобно светоусещане има своите дълбоки корени там, в ариманизма; а философията за "тоновете органическа субстанция", тази измислица на философа Лихтенбергер*36, е само един от многото примери, с които бихме могли да илюстрираме ариманическия начин на мислене. Следователно, онова, което живее като най-дълбок импулс в душите на толкова много хора след 1879, е било свалено долу в човешкото царство, като преди това е съществувало като ариманическа сила в духовния свят. Полезно е да потърсим също и други представи в подкрепа на нашата теза, като в случая ги търсим в материалния свят, разбира се под формата на имагинативно-символни представи. Защото всичко онова, което днес пролича по-скоро в духовната, в душевната област, през миналите епохи се е проявило в материалната област. Материалният свят е само една разновидност на духовния свят. Ако Вие бихте се пренесли назад в най-древните епохи от развитието на Земята, щяхте да установите,че тогава между Михаил и Змея също се е разиграла една борба подобна на тази, която стана през 19 век. Аз вече посочих: Такива борби непрекъснато са се повтаряли; разликата е само тази, че те са се водили в името на различни цели. В миналите епохи от нашето планетарно развитие ариманическите войнства вече са губили битката с Михаил и са били отстранявани от духовния свят. Но те непрекъснато са подновявали своите атаки. Имаше например една такава битка, след която ариманическите войнства вече повалени долу на Земята породиха онази популация от микроорганизми, която днешната медицина нарича с името бацили.
към текста >>

В миналите епохи от нашето планетарно развитие ариманическите войнства вече са губили битката с Михаил и са били отстранявани от духовния свят.
Полезно е да потърсим също и други представи в подкрепа на нашата теза, като в случая ги търсим в материалния свят, разбира се под формата на имагинативно-символни представи. Защото всичко онова, което днес пролича по-скоро в духовната, в душевната област, през миналите епохи се е проявило в материалната област. Материалният свят е само една разновидност на духовния свят. Ако Вие бихте се пренесли назад в най-древните епохи от развитието на Земята, щяхте да установите,че тогава между Михаил и Змея също се е разиграла една борба подобна на тази, която стана през 19 век. Аз вече посочих: Такива борби непрекъснато са се повтаряли; разликата е само тази, че те са се водили в името на различни цели. В миналите епохи от нашето планетарно развитие ариманическите войнства вече са губили битката с Михаил и са били отстранявани от духовния свят. Но те непрекъснато са подновявали своите атаки. Имаше например една такава битка, след която ариманическите войнства вече повалени долу на Земята породиха онази популация от микроорганизми, която днешната медицина нарича с името бацили. Всичко онова, което бацилите носят като болестотворна сила, идва като последица от факта, че някога ариманическите Същества бяха изхвърлени от Небето и свалени тук долу на Земята, че някога Змеят беше победен и в резултат на тази победа, от края на 70-те години човешките умове бяха завладени от един ариманическо-мефистофелски начин на мислене. Така че ние сме в правото си да кажем: В материалната област бактериалните болести имат същия произход, какъвто има съвременният материализъм в душевно-духовната област. На едно по-високо равнище, тези два процеса показват едно извънредно голямо сходство.
към текста >>

Да, аз не случайно казах, че онези хора, които се родиха през 40-те години на миналия век, станаха свидетели на началните фази от борбата в духовния свят,и то при твърде особени обстоятелства.
Тези неща трябва да бъдат разбрани в тяхната истинска светлина. Особено внимание заслужават процесите, които сме склонни да считаме като нещо самопонятно. Това се отнася и за много от природните закони, които днес биват разглеждани като нещо самопонятно. Всеки, който не ги признава, бива смятан за дилетант или за глупак. Определени морално-политически постулати се приемат като нещо самопонятно и върху тях се устройват цели "Уилсониади" Всички тези неща носят в себе си потенциалната готовност да прераснат в онези тенденции, за които аз споменах току що. Да, аз не случайно казах, че онези хора, които се родиха през 40-те години на миналия век, станаха свидетели на началните фази от борбата в духовния свят,и то при твърде особени обстоятелства. После те слязоха на Земята. И ние разбираме извънредно много от душевния живот на тези хора особено ако те имат духовни стремежи -, от техните борби и съмнения, ако вземем предвид всичко онова, което те са взели със себе си като импулс от духовния свят през 40-те години на миналия век и началото на 20 век. С тези неща е свързано и едно друго явление, едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това. Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята. Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството.
към текста >>

И ние разбираме извънредно много от душевния живот на тези хора особено ако те имат духовни стремежи -, от техните борби и съмнения, ако вземем предвид всичко онова, което те са взели със себе си като импулс от духовния свят през 40-те години на миналия век и началото на 20 век.
Това се отнася и за много от природните закони, които днес биват разглеждани като нещо самопонятно. Всеки, който не ги признава, бива смятан за дилетант или за глупак. Определени морално-политически постулати се приемат като нещо самопонятно и върху тях се устройват цели "Уилсониади" Всички тези неща носят в себе си потенциалната готовност да прераснат в онези тенденции, за които аз споменах току що. Да, аз не случайно казах, че онези хора, които се родиха през 40-те години на миналия век, станаха свидетели на началните фази от борбата в духовния свят,и то при твърде особени обстоятелства. После те слязоха на Земята. И ние разбираме извънредно много от душевния живот на тези хора особено ако те имат духовни стремежи -, от техните борби и съмнения, ако вземем предвид всичко онова, което те са взели със себе си като импулс от духовния свят през 40-те години на миналия век и началото на 20 век. С тези неща е свързано и едно друго явление, едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това. Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята. Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес.
към текста >>

Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята.
После те слязоха на Земята. И ние разбираме извънредно много от душевния живот на тези хора особено ако те имат духовни стремежи -, от техните борби и съмнения, ако вземем предвид всичко онова, което те са взели със себе си като импулс от духовния свят през 40-те години на миналия век и началото на 20 век. С тези неща е свързано и едно друго явление, едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това. Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята. Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят!
към текста >>

Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене.
С тези неща е свързано и едно друго явление, едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това. Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята. Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят.
към текста >>

Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно.
Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят. Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят.
към текста >>

Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят!
Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят. Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини!
към текста >>

Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат.
Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят. Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят.
към текста >>

И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят.
Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят. Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят. Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време.
към текста >>

Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят.
Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят. Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят. Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време. И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано.
към текста >>

Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят.
Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят. Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят. Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време. И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано. Представете си,че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия, граничната плоскост между духовния свят и физическия свят; така че това, което казах току що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин. Представете си, че нещо, което може да бъде наречено "духовно събитие" например битката между Михаил и Змея първоначално става в духовния свят.
към текста >>

И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят.
Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят. Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време. И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано. Представете си,че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия, граничната плоскост между духовния свят и физическия свят; така че това, което казах току що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин. Представете си, че нещо, което може да бъде наречено "духовно събитие" например битката между Михаил и Змея първоначално става в духовния свят. Като последица от тази битка идва свалянето на Змея тук долу на Земята. Сега, в условията на Земята, това събитие протича по такъв начин, че всъщност се затваря един пълен цикъл; или с други думи: Приблизително в същия момент след събитието, чрез което Змеят е свален на Земята, на същата отдалеченост по време, тук долу на Земята се разиграва съответствието на първоначалното духовно събитие.
към текста >>

Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано.
Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят. Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време. И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано. Представете си,че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия, граничната плоскост между духовния свят и физическия свят; така че това, което казах току що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин. Представете си, че нещо, което може да бъде наречено "духовно събитие" например битката между Михаил и Змея първоначално става в духовния свят. Като последица от тази битка идва свалянето на Змея тук долу на Земята. Сега, в условията на Земята, това събитие протича по такъв начин, че всъщност се затваря един пълен цикъл; или с други думи: Приблизително в същия момент след събитието, чрез което Змеят е свален на Земята, на същата отдалеченост по време, тук долу на Земята се разиграва съответствието на първоначалното духовно събитие. Бихме ли могли да добавим: Първото начало, първият тласък на тази битка между Михаил и Змея беше през 19 век и по-точно през 1841.
към текста >>

Представете си,че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия, граничната плоскост между духовния свят и физическия свят; така че това, което казах току що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин.
И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини! Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят. Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време. И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано. Представете си,че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия, граничната плоскост между духовния свят и физическия свят; така че това, което казах току що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин. Представете си, че нещо, което може да бъде наречено "духовно събитие" например битката между Михаил и Змея първоначално става в духовния свят. Като последица от тази битка идва свалянето на Змея тук долу на Земята. Сега, в условията на Земята, това събитие протича по такъв начин, че всъщност се затваря един пълен цикъл; или с други думи: Приблизително в същия момент след събитието, чрез което Змеят е свален на Земята, на същата отдалеченост по време, тук долу на Земята се разиграва съответствието на първоначалното духовно събитие. Бихме ли могли да добавим: Първото начало, първият тласък на тази битка между Михаил и Змея беше през 19 век и по-точно през 1841. Особено силно битката се разгоря през 1845.
към текста >>

Представете си, че нещо, което може да бъде наречено "духовно събитие" например битката между Михаил и Змея първоначално става в духовния свят.
Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят. Виждате ли, нещата настъпват циклично, на известни периоди от време. И това, което става тук на физическото поле, то всъщност винаги е един вид проекция, един вид сянка от нещо, което става в духовния свят. Само че това, което става в духовния свят, винаги се случва по-рано. Представете си,че тази линия тук (виж рисунката) представлява прага, или граничната линия, граничната плоскост между духовния свят и физическия свят; така че това, което казах току що, би могло да бъде охарактеризирано по следния начин. Представете си, че нещо, което може да бъде наречено "духовно събитие" например битката между Михаил и Змея първоначално става в духовния свят. Като последица от тази битка идва свалянето на Змея тук долу на Земята. Сега, в условията на Земята, това събитие протича по такъв начин, че всъщност се затваря един пълен цикъл; или с други думи: Приблизително в същия момент след събитието, чрез което Змеят е свален на Земята, на същата отдалеченост по време, тук долу на Земята се разиграва съответствието на първоначалното духовно събитие. Бихме ли могли да добавим: Първото начало, първият тласък на тази битка между Михаил и Змея беше през 19 век и по-точно през 1841. Особено силно битката се разгоря през 1845. От 1845 до 1879 изтекоха 34 години, а като прибавим още 34 години след 1879, ние стигаме до физическото отражение на въпросно то духовно събитие: Вие имате годината 1913, която предшествува 1914.
към текста >>

Събитията на физическия свят могат да бъдат разбрани само, ако знаем, че фактически те се подготвят в духовните светове.
Вие виждате, че през 1913 физическото поле се разиграва отражението на духовното събитие, т.е. неговото земно съответствие. Замислете се върху тази последователност на годините: 1841,1879,1917! Решаващата година на 19 век беше 1841, а нейното отражение е 1917. И никой не бива да се учудва от някои неща, които стават, ако вземе предвид, че онези усилия, които започнаха горе през 1841 с борбата на ариманическите Същества срещу Михаил, имат своето физическо отражение тъкмо в годината 1917! Събитията на физическия свят могат да бъдат разбрани само, ако знаем, че фактически те се подготвят в духовните светове. Но този безспорно важен факт не трябва да причинява безпокойствие у хората и да предизвиква хаос в главите им. Тези неща следва да бъдат само един вид предизвикателство за постигане на ясен и точен поглед в духовния свят, чиито събития не бива да проспиваме. Ето защо тъкмо през тази 1917 в нашите антропософски среди се наложи непрекъснато да повтаряме: Необходима е будност, истинска бдителност относно онова, което става; не бива да проспиваме събитията. Нещата, за които става дума, понякога могат да бъдат загатнати само с помощта на образи. Вчера аз изтъкнах какви бяха последиците от някои събития за Източна Европа.
към текста >>

Тези неща следва да бъдат само един вид предизвикателство за постигане на ясен и точен поглед в духовния свят, чиито събития не бива да проспиваме.
Замислете се върху тази последователност на годините: 1841,1879,1917! Решаващата година на 19 век беше 1841, а нейното отражение е 1917. И никой не бива да се учудва от някои неща, които стават, ако вземе предвид, че онези усилия, които започнаха горе през 1841 с борбата на ариманическите Същества срещу Михаил, имат своето физическо отражение тъкмо в годината 1917! Събитията на физическия свят могат да бъдат разбрани само, ако знаем, че фактически те се подготвят в духовните светове. Но този безспорно важен факт не трябва да причинява безпокойствие у хората и да предизвиква хаос в главите им. Тези неща следва да бъдат само един вид предизвикателство за постигане на ясен и точен поглед в духовния свят, чиито събития не бива да проспиваме. Ето защо тъкмо през тази 1917 в нашите антропософски среди се наложи непрекъснато да повтаряме: Необходима е будност, истинска бдителност относно онова, което става; не бива да проспиваме събитията. Нещата, за които става дума, понякога могат да бъдат загатнати само с помощта на образи. Вчера аз изтъкнах какви бяха последиците от някои събития за Източна Европа. Когато Западните хора искат да опознаят до известна степен външните събития и какво по-точно живее в източно-европейските души, тогава най-доброто средство се оказва, ако човекът вникне в душата на Изтока, тръгвайки от позицията на философа Соловьов*37, въпреки че това съвсем няма да е достатъчно. Защото истинска представа за същността на руския народностен Дух, за мисията на руския народностен Дух, е възможна само с оглед на онези данни,които изнасяме вече десетилетия наред под формата на лекции и лекционни цикли в рамките на нашето Антропософско Движение.
към текста >>

Хората трябва да си изработят нови представи, което е възможно само с оглед на разбирането на духовния свят.
На човечеството беше поднесено нещо важно именно през 1917 38 години след 1879, а 1879 е на разстояние 38 години от 1841. Защото същественото в сегашните събития е не онова, което хората направиха през 1914, същественото е да излязат от положението, което те създадоха. Основният проблем е как да се излезе от това положение. И ако хората не пожелаят да разберат, че за тази цел са нужни нови представи, понеже старите представи са вече негодни, те ще допуснат огромна грешка. Онези, които вярват,че от ужасните беди на днешното положение може да се излезе с помощта на старите представи, са на погрешен път. Хората трябва да си изработят нови представи, което е възможно само с оглед на разбирането на духовния свят. Днес аз се опитах да Ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през после дните лекции. Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят.
към текста >>

Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят.
Основният проблем е как да се излезе от това положение. И ако хората не пожелаят да разберат, че за тази цел са нужни нови представи, понеже старите представи са вече негодни, те ще допуснат огромна грешка. Онези, които вярват,че от ужасните беди на днешното положение може да се излезе с помощта на старите представи, са на погрешен път. Хората трябва да си изработят нови представи, което е възможно само с оглед на разбирането на духовния свят. Днес аз се опитах да Ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през после дните лекции. Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н.
към текста >>

Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят.
Хората трябва да си изработят нови представи, което е възможно само с оглед на разбирането на духовния свят. Днес аз се опитах да Ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през после дните лекции. Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н. Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н. Да, ние бихме могли да почувствуваме много неща, когато гледаме числата 1841 и 1917, представени на рисунката. Но ако искаме да разберем какво става в действителност, тогава трябва да превърнем тези чувства в един истински живот, достъпен до нашето съзнание.
към текста >>

Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят.
Днес аз се опитах да Ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през после дните лекции. Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н. Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н. Да, ние бихме могли да почувствуваме много неща, когато гледаме числата 1841 и 1917, представени на рисунката. Но ако искаме да разберем какво става в действителност, тогава трябва да превърнем тези чувства в един истински живот, достъпен до нашето съзнание.
към текста >>

Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят. Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят. Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н. Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н. Да, ние бихме могли да почувствуваме много неща, когато гледаме числата 1841 и 1917, представени на рисунката. Но ако искаме да разберем какво става в действителност, тогава трябва да превърнем тези чувства в един истински живот, достъпен до нашето съзнание.
към текста >>

46. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В лекцията, която изнесох преди осем дни56, исках да представя темата, която е много важна за разглеждане и енергично се налага от така трагично проявяващите се събития в живота на човечеството, темата, която накратко може да се охарактеризира с думите: Човечеството спешно се нуждае от разбирането и осъзнаването, че всичко, което се разкрива във физическия свят, е свързано с конкретен духовен свят.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Цюрих, 13 ноември 1917 г. В лекцията, която изнесох преди осем дни56, исках да представя темата, която е много важна за разглеждане и енергично се налага от така трагично проявяващите се събития в живота на човечеството, темата, която накратко може да се охарактеризира с думите: Човечеството спешно се нуждае от разбирането и осъзнаването, че всичко, което се разкрива във физическия свят, е свързано с конкретен духовен свят. Човечеството обезателно трябва да осъзнае, че духовният свят прониква във физическия свят до най-дребните неща на битието. Трябва да се каже, че е много необходимо, особено в нашето съвремие, това разбиране да се разпространи сред човечеството. Съвременният човек не се отличава външно физически особено много от човека на онова минало, което обикновено е предмет на историческото разглеждане. В това историческо разглеждане най-многото се стига назад до третата следатлантска епоха. Описанието на това, което лежи преди нея, е доста мъгляво историческо разглеждане, ала съвременният човек се придържа само към него.
към текста >>

Човечеството обезателно трябва да осъзнае, че духовният свят прониква във физическия свят до най-дребните неща на битието.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Цюрих, 13 ноември 1917 г. В лекцията, която изнесох преди осем дни56, исках да представя темата, която е много важна за разглеждане и енергично се налага от така трагично проявяващите се събития в живота на човечеството, темата, която накратко може да се охарактеризира с думите: Човечеството спешно се нуждае от разбирането и осъзнаването, че всичко, което се разкрива във физическия свят, е свързано с конкретен духовен свят. Човечеството обезателно трябва да осъзнае, че духовният свят прониква във физическия свят до най-дребните неща на битието. Трябва да се каже, че е много необходимо, особено в нашето съвремие, това разбиране да се разпространи сред човечеството. Съвременният човек не се отличава външно физически особено много от човека на онова минало, което обикновено е предмет на историческото разглеждане. В това историческо разглеждане най-многото се стига назад до третата следатлантска епоха. Описанието на това, което лежи преди нея, е доста мъгляво историческо разглеждане, ала съвременният човек се придържа само към него. В течение на времето душевният живот на човечеството много се е променил.
към текста >>

Поради това хората не забелязват, не се и стремят да забележат какво всъщност става, какво се разиграва и има своите импулси в духовния свят.
Съвременният човек не се отличава външно физически особено много от човека на онова минало, което обикновено е предмет на историческото разглеждане. В това историческо разглеждане най-многото се стига назад до третата следатлантска епоха. Описанието на това, което лежи преди нея, е доста мъгляво историческо разглеждане, ала съвременният човек се придържа само към него. В течение на времето душевният живот на човечеството много се е променил. Но не може да се каже, че външният физически живот, преобразяването на организма също са променени. Поради това хората не забелязват, не се и стремят да забележат какво всъщност става, какво се разиграва и има своите импулси в духовния свят. В действителност живеем в много важно време. Това няма нищо общо с тривиалната забележка, че живеем в преходно време. Всъщност всяко време е преходно, важното обаче е да се знае какво се променя във въпросното време. Онова, което преминава в нашето време, т. е. което приема други форми, е подложено на силно преобразяване.
към текста >>

То прави особено впечатление, когато човек е в състояние да насочи погледа си не само върху живота на съществата, намиращи се във физически тела на Земята, но и върху съществата, които не принадлежат към физическия свят, към които се причисляват и починалите хора.
В действителност живеем в много важно време. Това няма нищо общо с тривиалната забележка, че живеем в преходно време. Всъщност всяко време е преходно, важното обаче е да се знае какво се променя във въпросното време. Онова, което преминава в нашето време, т. е. което приема други форми, е подложено на силно преобразяване. То прави особено впечатление, когато човек е в състояние да насочи погледа си не само върху живота на съществата, намиращи се във физически тела на Земята, но и върху съществата, които не принадлежат към физическия свят, към които се причисляват и починалите хора. В света, в който човекът се намира между смъртта и ново раждане, промените, особено в настоящето са много важни и впечатляващи. Само че съвременният човек не иска сериозно да приеме това, което се отнася до духовния свят. А че толкова несериозно го приема, е нещо. предизвикващо особени усещания и чувства, когато помислим за възникването на антропософията. Разбира се, съвсем не е необходимо да имаме особени предпочитания за идеите в антропософското движение, за да станем техни представители.
към текста >>

Само че съвременният човек не иска сериозно да приеме това, което се отнася до духовния свят.
Всъщност всяко време е преходно, важното обаче е да се знае какво се променя във въпросното време. Онова, което преминава в нашето време, т. е. което приема други форми, е подложено на силно преобразяване. То прави особено впечатление, когато човек е в състояние да насочи погледа си не само върху живота на съществата, намиращи се във физически тела на Земята, но и върху съществата, които не принадлежат към физическия свят, към които се причисляват и починалите хора. В света, в който човекът се намира между смъртта и ново раждане, промените, особено в настоящето са много важни и впечатляващи. Само че съвременният човек не иска сериозно да приеме това, което се отнася до духовния свят. А че толкова несериозно го приема, е нещо. предизвикващо особени усещания и чувства, когато помислим за възникването на антропософията. Разбира се, съвсем не е необходимо да имаме особени предпочитания за идеите в антропософското движение, за да станем техни представители. В някое друго движение - какви ли не различни движения има днес, какви ли не сдружения се основават с убеждението, че представят най-необходимото в света, - хората, бих казал, притежават субективния фанатизъм на своето движение. Те са обаяни от програмата си и я смятат за нещо необикновено ощастливяващо, за абсолютна необходимост.
към текста >>

Последния път исках да изясня, че много неща на физическото поле външно са неразбираеми и започват да стават разбираеми, когато могат да бъдат обяснени, като се изхожда от връзката с духовния свят.
Разбира се, съвсем не е необходимо да имаме особени предпочитания за идеите в антропософското движение, за да станем техни представители. В някое друго движение - какви ли не различни движения има днес, какви ли не сдружения се основават с убеждението, че представят най-необходимото в света, - хората, бих казал, притежават субективния фанатизъм на своето движение. Те са обаяни от програмата си и я смятат за нещо необикновено ощастливяващо, за абсолютна необходимост. Такова обаяние изобщо не е необходимо за антропософското движение, а импулсът да се представлява може да произлиза от съвсем различно нещо. И ако трябва накратко да го опиша - някои неща трябва да се описват накратко между нас, понеже при срещите ни винаги имаме толкова малко време, - бих казал: Това, което подтиква някой убеден в истината на антропософските идеи човек да направи всичко възможно за разпространението на тези идеи, е съчувствието към хората, нуждаещи се от тези идеи в настоящето - а в действителност такива са почти всички хора, които срещаме, - съчувствието към хората, които трябва да имат тези идеи, а ако ги нямат, ще бъдат осъдени на тежък живот. Последния път исках да изясня, че много неща на физическото поле външно са неразбираеми и започват да стават разбираеми, когато могат да бъдат обяснени, като се изхожда от връзката с духовния свят. Днес бих желал да представя някои други важни гледни точки, които привидно изглеждат взети от съвсем друга страна. Нека започнем с нещо, което може да ни срещне на всяка крачка. Днес може да се каже, че от много хора, смятащи се за компетентни, се приема като знак за особено религиозно просвещение, ако отблъскват такива идеи, каквито трябва да имаме и които гласят, че щом преминем през прага към духовния свят, срещаме много духовни същества, цели йерархии от духовни същества като ангели, архангели и т. н. Смята се за знак на особена религиозна просвета, ако се приема само това, което се нарича единствен бог, този единствен бог, спрямо когото човек иска да търси възможно най-близък, непосредствен контакт. Това се приема като единствено възможния монотеизъм и някои хора ги обзема ужас, когато чуят, че се е появило учение, което говори за много духовни същества.
към текста >>

Днес може да се каже, че от много хора, смятащи се за компетентни, се приема като знак за особено религиозно просвещение, ако отблъскват такива идеи, каквито трябва да имаме и които гласят, че щом преминем през прага към духовния свят, срещаме много духовни същества, цели йерархии от духовни същества като ангели, архангели и т. н.
Такова обаяние изобщо не е необходимо за антропософското движение, а импулсът да се представлява може да произлиза от съвсем различно нещо. И ако трябва накратко да го опиша - някои неща трябва да се описват накратко между нас, понеже при срещите ни винаги имаме толкова малко време, - бих казал: Това, което подтиква някой убеден в истината на антропософските идеи човек да направи всичко възможно за разпространението на тези идеи, е съчувствието към хората, нуждаещи се от тези идеи в настоящето - а в действителност такива са почти всички хора, които срещаме, - съчувствието към хората, които трябва да имат тези идеи, а ако ги нямат, ще бъдат осъдени на тежък живот. Последния път исках да изясня, че много неща на физическото поле външно са неразбираеми и започват да стават разбираеми, когато могат да бъдат обяснени, като се изхожда от връзката с духовния свят. Днес бих желал да представя някои други важни гледни точки, които привидно изглеждат взети от съвсем друга страна. Нека започнем с нещо, което може да ни срещне на всяка крачка. Днес може да се каже, че от много хора, смятащи се за компетентни, се приема като знак за особено религиозно просвещение, ако отблъскват такива идеи, каквито трябва да имаме и които гласят, че щом преминем през прага към духовния свят, срещаме много духовни същества, цели йерархии от духовни същества като ангели, архангели и т. н. Смята се за знак на особена религиозна просвета, ако се приема само това, което се нарича единствен бог, този единствен бог, спрямо когото човек иска да търси възможно най-близък, непосредствен контакт. Това се приема като единствено възможния монотеизъм и някои хора ги обзема ужас, когато чуят, че се е появило учение, което говори за много духовни същества. Трябва да сме наясно какво означава всъщност това. Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог.
към текста >>

Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка.
Нека започнем с нещо, което може да ни срещне на всяка крачка. Днес може да се каже, че от много хора, смятащи се за компетентни, се приема като знак за особено религиозно просвещение, ако отблъскват такива идеи, каквито трябва да имаме и които гласят, че щом преминем през прага към духовния свят, срещаме много духовни същества, цели йерархии от духовни същества като ангели, архангели и т. н. Смята се за знак на особена религиозна просвета, ако се приема само това, което се нарича единствен бог, този единствен бог, спрямо когото човек иска да търси възможно най-близък, непосредствен контакт. Това се приема като единствено възможния монотеизъм и някои хора ги обзема ужас, когато чуят, че се е появило учение, което говори за много духовни същества. Трябва да сме наясно какво означава всъщност това. Ако човекът изгради само това отношение към духовния свят, което религиозно днес се среща на всяка крачка и църквата, смятаща се за либерална, особено много го поддържа, ще стигне само до съвсем определено отношение към духовния свят, макар и наситено с чувства, а именно само до отношение със закрилящия го ангел, до ангелското същество, с което той има реална връзка. И само това ангелско същество, с което може да влезе във връзка, към което може да има определено чувство, това ангелско същество той нарича свой бог. Ако е християнин, нарича това ангелско същество Христос. Той бърка това ангелско същество с Христос. Вероятно е трудно да си представим това, но то е вярно. Точно протестантски теолози, считащи се за либерални, които толкова много предупреждават да няма идолопоклонничество и да се изгради непосредствена връзка с едно същество, с Христос, могат колкото си искат да говорят на хората за Христос, но това, което казват за Христос, се отнася само до отношенията на човека с неговия ангел.
към текста >>

Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща.
Ако това развитие продължи, ще доведе хората дотам, също и като отделни човешки индивиди все повече да развиват това, което виждаме да се появява вече и днес в нациите по много ужасяващ начин. Нациите, макар и теоретично да говорят за обща божественост, в действителност особено в това време не искат да признаят тази божественост, а всяка нация иска да има свой собствен бог. Това обаче е единствено външно появилото се, искам да кажа грубото. В действителност всеки човек днес иска да има свой собствен бог и тогава нарича монотеизъм отношенията, които изгражда само със своя ангел. Понеже всички отношения се замъгляват във времето, през което искаме да развиваме само заложбите за възприемане на сетивното, човекът не забелязва, че е така, както охарактеризирах. Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща. Страхуват се да се занимават с това. Не искат да съберат смелост да свържат мислите си с някакви импулси, за които се говори като за идващи от духовния свят. По времето на кризи винаги е съществувало подобно нещо, а ние живеем във време на криза. С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа.
към текста >>

Не искат да съберат смелост да свържат мислите си с някакви импулси, за които се говори като за идващи от духовния свят.
Това обаче е единствено външно появилото се, искам да кажа грубото. В действителност всеки човек днес иска да има свой собствен бог и тогава нарича монотеизъм отношенията, които изгражда само със своя ангел. Понеже всички отношения се замъгляват във времето, през което искаме да развиваме само заложбите за възприемане на сетивното, човекът не забелязва, че е така, както охарактеризирах. Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща. Страхуват се да се занимават с това. Не искат да съберат смелост да свържат мислите си с някакви импулси, за които се говори като за идващи от духовния свят. По времето на кризи винаги е съществувало подобно нещо, а ние живеем във време на криза. С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т.
към текста >>

Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят.
С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т. н., не се прави нищо. Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят. Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират. Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило конкретно. Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото. На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния. Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото.
към текста >>

Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират.
Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания. С непрекъснатото подчертаване на духовното общо взето, с говоренето, че хората трябва да се задълбочат духовно и т. н., не се прави нищо. Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят. Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират. Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило конкретно. Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото. На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния. Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото. Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп.
към текста >>

На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния.
н., не се прави нищо. Това, за което се касае, е, че сегашните хора трябва да изградят конкретни отношения с духовния свят. Разбираемо е, че също и в предишните епохи, в които хората още са имали отношение към духовния свят, те са били насочвани към конкретни отношения с духовния свят, които днес вече не се разбират. Преди не се е говорило така общо взето, че долу на Земята е пълно с хора, а там горе има нещо божествено, а се е говорило конкретно. Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото. На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния. Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото. Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае. Така мисли човекът.
към текста >>

Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива.
до 1879 г. и започват борба, преди това са били включени в целите на мъдрото световно ръководство. Също и същества, които в други времена са се опълчили, станали са зли същества, същества на мрака, са били необходими в добър смисъл в определени епохи. Говоря за съществата, които до 1847 г. са били използвани от по-висши духове в служба на мъдрото световно ръководство, но от този момент нататък искат нещо друго, различно от възнамеряваното от стоящите над тях същества. Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива. Бих казал, борба, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона. Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките волеви импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко. Така че от 1879 г. някои духове на мрака се намират между хората и те трябва да насочат вниманието си към тях, ако искат да разберат земните събития. Би могло да се каже и с това се казва най-пра-вилното, че тези същества са отблъснати през 1879 г., небето е освободено, но Земята е изпълнена с тях.
към текста >>

От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си.
Оттук те искат да попречат да се изгради правилното отношение към духовните истини, да отклонят от хората благотворното въздействие на духовните истини. Срещу това може да се действа само чрез точното опознаване, чрез точното прозиране на тези неща. Някои окултни братства си поставят за задача обратното. Те искат да задържат мъдростите само в техните тесни кръгове, за да ги използват в смисъла на стремежите им за власт. Ние стоим сред тази борба. От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си. Ще стане особено зле за човечеството, ако хората не прозрат, че съществуват такива манипулации. Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях. В това отношение искам да говоря съвсем конкретно. Фактът, че през 1879 г. някои духове на мрака са били свалени и оттогава се намират в човешкото царство, има важни, значителни последствия.
към текста >>

Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях.
Някои окултни братства си поставят за задача обратното. Те искат да задържат мъдростите само в техните тесни кръгове, за да ги използват в смисъла на стремежите им за власт. Ние стоим сред тази борба. От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си. Ще стане особено зле за човечеството, ако хората не прозрат, че съществуват такива манипулации. Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях. В това отношение искам да говоря съвсем конкретно. Фактът, че през 1879 г. някои духове на мрака са били свалени и оттогава се намират в човешкото царство, има важни, значителни последствия. Преди всичко останало мисленето, ясното мислене придобива невероятно по-голямо значение за хората, отколкото преди. В човешкото развитие няма такава епоха, в която, като се вземат предвид вътрешните необходимости на човешкото развитие, да може да се каже, че ясното мислене е толкова необходимо, колкото яденето и пиенето са необходими за поддържането на физическото тяло.
към текста >>

Защото ако човекът мисли неясно във времето, в което живеем и в което човечеството ще живее в бъдеще, няма да бъдат разбрани в правилна-та светлина такива зрели истини, които следва да паднат от духовния свят.
В това отношение искам да говоря съвсем конкретно. Фактът, че през 1879 г. някои духове на мрака са били свалени и оттогава се намират в човешкото царство, има важни, значителни последствия. Преди всичко останало мисленето, ясното мислене придобива невероятно по-голямо значение за хората, отколкото преди. В човешкото развитие няма такава епоха, в която, като се вземат предвид вътрешните необходимости на човешкото развитие, да може да се каже, че ясното мислене е толкова необходимо, колкото яденето и пиенето са необходими за поддържането на физическото тяло. Защото ако човекът мисли неясно във времето, в което живеем и в което човечеството ще живее в бъдеще, няма да бъдат разбрани в правилна-та светлина такива зрели истини, които следва да паднат от духовния свят. Преди всичко няма да може да се вникне във великото дълбоко значение на Мистерията на Голгота, появата на Христос в човешкото развитие. За Исус Христос говорят много хора. Теологията дори се стреми да попречи да се говори за дълбокия смисъл, който цялото човешко развитие на Земята получи чрез Мистерията на Голгота. Естествено, това, което трябваше да стане чрез Мистерията на Голгота, ще бъде изживявано бавно и постепенно. А това става така интензивно едва в сегашното столетие.
към текста >>

Защото душите, които са били родени преди 1879 г., навлизат в духовния свят, минавайки през смъртта, по друг начин от родените след 1879 г.
В старите времена все още е било останало наследство от времето, когато хората са имали атавистичен вътрешен живот, проникнат с духовност. Фактът, че човекът трябва да си извоюва духовност, ако иска да я има, се появява едва в наше време. Поради това в нашата епоха и по-точно от 1879 г. насам се появяват съвсем определени явления. Днес, понеже външ-ното възприемане е станало толкова грубо, те могат да се видят ясно само ако душевният поглед се насочи към царството, в което човекът навлиза, когато прекрачи портата на смъртта. Защото душите, които са били родени преди 1879 г., навлизат в духовния свят, минавайки през смъртта, по друг начин от родените след 1879 г. Това, за което се касае, е много важно. решително събитие. Това решително събитие води дотам, че хората стават все по-подобни на мислите, които приемат като познание в душите си. За днешните хора това е причудлива истина, но тя е истина. Важно е някои неща да се виждат в правилната светлина, именно да се приемат с ясна, правил-на мисъл, с реални, истинни мисли, това е същественото.
към текста >>

Хармония със самия себе си, същевременно познание, което оставя човека да бъде човек също и след смъртта, ще има в бъдеще само ако хората осъзнаят истинската си връзка с духовния свят още тук, във физическото тяло.
Но за да може човекът да даде свръхсетивен смисъл на собственото си творение, да може да намери нещо, което да му даде вечна насока в това, което сам прави от себе си, Христос премина през Мистерията на Голгота. И когато той бъде разбран духовнонаучно, мисловно, тогава се открива и пътят към него, пътят от животинското естество нагоре до божественото. Тази истина особено изпъква, когато душевният поглед се насочи в света, където човекът пристъпва след смъртта. Хората, родени преди 1879 г., все още са взимали някакъв остатък със себе си, който ги е опазвал да станат това, за което се мислят тук. И още дълго време ще е възможно да бъдат опазвани да станат само това, за което се мислят - нещата се променят постепенно, - но само чрез страдание, само когато могат да страдат, когато, казано парадоксално, страданието замести познанието, като сами усетят незадоволителното в представата им за човека. Хармония със самия себе си, същевременно познание, което оставя човека да бъде човек също и след смъртта, ще има в бъдеще само ако хората осъзнаят истинската си връзка с духовния свят още тук, във физическото тяло. Тези, които се страхуват днес от конкретни духовни знания заради материалистическите си представи, още дълго време няма да искат да приемат, че с 1879 г. се извършва промяна. Въпреки това е необходимо да се възприеме такова нещо. Оттук виждате, че става важно и в бъдеще ще става все по-важно съществуващото като духовно познание да се разпространи по Земята. Духовете на мрака ще държат да наложат своите намерения особено много като внасят объркване между хората, за да не стигнат те дотам, да си изграждат правилните мисли, в които ще могат да се превърнат след смъртта.
към текста >>

През по-старите времена хората все още са били свързани с духовния свят чрез древно наследство.
В много по-дълбок смисъл, отколкото се мисли с днешната повърхностност, се касае за много малко високопоставени неща, заради които днес се пролива толкова кръв. Човечеството вече е заразено от израза «Човекът е това, което яде». Многократно се воюва за неща, които са свързани с него. Точно затова е така необходимо да се разпространят съответните на времето мисли. Мисълта ще трябва постепенно да се признае за реална душевна сила, а не само за жалка абстракция, в каквато я превърна по-новото време и на всичкото отгоре е гордо с това. През по-старите времена хората все още са били свързани с духовния свят чрез древно наследство. Макар че атавистичното ясновидство до голяма степен вече е изчезнало от доста столетия, това наследство още живее в чувстването и мисленето. Но сега е времето, когато съзнателното все повече трябва да излезе напред като реална мощ, затова и духовете на противоречието, духовете на мрака нахлуват в нашите дни, за да противопоставят абстрактните мисли на реалните под формата на всевъзможни световни програми. Тази взаимовръзка трябва да се прозре. Мисълта трябва да става все по-действителна. Това трябва да се разбере от хората.
към текста >>

Когато идем оттатък, в онзи свят ще ни се покаже как изглежда.» Както е истина, че оттатък човек е това, за което се смята тук, така е истина и още нещо.
Тази взаимовръзка трябва да се прозре. Мисълта трябва да става все по-действителна. Това трябва да се разбере от хората. Колко много хора има днес, които казват: «Ще видим какво идва след смъртта, ще му обърнем внимание в правилното време. Тук не искаме да се занимаваме с него, а да служим на живота. Когато идем оттатък, в онзи свят ще ни се покаже как изглежда.» Както е истина, че оттатък човек е това, за което се смята тук, така е истина и още нещо. Нека разгледаме мисълта, която днес не е рядкост. Някой умира и изоставя близките си. Ако те не са неспособни да мислят и въпреки това са настроени материалистически, би трябвало да си представят: Този починал роднина се разлага в гроба, или от него е останало това, което е в урната и т. н. Само доколкото хората не мислят, могат да са материалисти и да не вярват в това. Ако материализмът победи, все повече хора ще вярват, че всичко останало от мъртвия е в урната или в гроба.
към текста >>

И не е все едно, а от най-дълбоко значение дали останалият тук храни в душата си живи мисли за заминалия, за намиращия се в духовния свят мъртъв, или повече или по-малко мисли: Мъртвият е умрял, повече не съществува.
Ако материализмът победи, все повече хора ще вярват, че всичко останало от мъртвия е в урната или в гроба. Тази мисъл обаче е реална сила. Тя не е истина. Ако останалият тук мисли, че мъртвият не живее повече, мъртвият не е повече тук, това е погрешна мисъл, но тази погрешна мисъл наистина е реална сила в душите, които я мислят. Мъртвият възприема тази реална мисъл като много важна за него. И не е все едно, а от най-дълбоко значение дали останалият тук храни в душата си живи мисли за заминалия, за намиращия се в духовния свят мъртъв, или повече или по-малко мисли: Мъртвият е умрял, повече не съществува. Това не само не е безразлично, но има много съществена разлика. Сега човек почти не може да отиде в Цюрих59 - и другаде е така, но тук особено силно се прави, - без навсякъде духовно да се докосне до това, което тук се нарича аналитична психология, психоанализа. Трябва да се каже, че психоаналитиците насочват вниманието си към всякакви духовно-душевни феномени, започват да мислят за духовно-душевното, понеже то лесно се изправя пред тях. Тук искам да посоча само с няколко думи една черта на психоанализата. Някакъв човек получава хистерични пристъпи.
към текста >>

И поради липса на вяра за живота на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести.
Спомнете си това, което вече изнесох. Мисълта за заминалия мъртъв живее в душата, живее някак си, без душата всъщност особено да мисли за това, живее просто защото душата днес не мисли, а отчасти е чувствителна за такива безсмислени мисли. Тогава мъртвият е принуден от вечните мирови закони да живее с тези мисли. Мъртвият безпокои душата на напуснатия жив. Срещу това може да се направи само едно, да се знае, че мъртвият живее. И поради липса на вяра за живота на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести. По правило не сексуални юношески проблеми, а лишените от вяра мисли предизвикват тези явления. Защото в нашето време мислите имат за задача да станат реални сили, не само такива реални сили, които действат сами за себе си. Сами за себе си те действат, когато след смъртта душата става все по-подобна на това, което си е представяла в тялото. Тези мисли стават реални сили в по-висш смисъл поради това, че свързват същества, в този случай самите мъртви с живите, по неправилен начин. Само чрез това, че колкото е възможно повече се съхранят мислите за умрелия като за продължаващ да живее, толкова повече човек спасява и себе си от това, отношението му към мъртвия да стане фатално както за него, така и в известно отношение за самия мъртъв, принуден от вечните мъдри закони непрестанно да безпокои живия, без това да стига до съзнанието му, а да се проявява под формата на болести.
към текста >>

Разпространяването на знанието за духовния свят.
Защото в нашето време мислите имат за задача да станат реални сили, не само такива реални сили, които действат сами за себе си. Сами за себе си те действат, когато след смъртта душата става все по-подобна на това, което си е представяла в тялото. Тези мисли стават реални сили в по-висш смисъл поради това, че свързват същества, в този случай самите мъртви с живите, по неправилен начин. Само чрез това, че колкото е възможно повече се съхранят мислите за умрелия като за продължаващ да живее, толкова повече човек спасява и себе си от това, отношението му към мъртвия да стане фатално както за него, така и в известно отношение за самия мъртъв, принуден от вечните мъдри закони непрестанно да безпокои живия, без това да стига до съзнанието му, а да се проявява под формата на болести. Запитайте сега какво е правилното лекарство за много такива явления, които вижда психоаналитикът! Разпространяването на знанието за духовния свят. То е всеобщото лечебно средство, подходящата терапия, а не индивидуалното лечение, към което се насочва болният. Виждате, че животът изисква да изоставим мисълта: Тук нека да се посветим само на физическия живот, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме. Защото е истина, че както нашият живот тук е важен за времето между смъртта и ново раждане, така животът на душите между смъртта и ново раждане е важен за душите тук. Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки.
към текста >>

Виждате, че животът изисква да изоставим мисълта: Тук нека да се посветим само на физическия живот, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме.
Тези мисли стават реални сили в по-висш смисъл поради това, че свързват същества, в този случай самите мъртви с живите, по неправилен начин. Само чрез това, че колкото е възможно повече се съхранят мислите за умрелия като за продължаващ да живее, толкова повече човек спасява и себе си от това, отношението му към мъртвия да стане фатално както за него, така и в известно отношение за самия мъртъв, принуден от вечните мъдри закони непрестанно да безпокои живия, без това да стига до съзнанието му, а да се проявява под формата на болести. Запитайте сега какво е правилното лекарство за много такива явления, които вижда психоаналитикът! Разпространяването на знанието за духовния свят. То е всеобщото лечебно средство, подходящата терапия, а не индивидуалното лечение, към което се насочва болният. Виждате, че животът изисква да изоставим мисълта: Тук нека да се посветим само на физическия живот, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме. Защото е истина, че както нашият живот тук е важен за времето между смъртта и ново раждане, така животът на душите между смъртта и ново раждане е важен за душите тук. Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка. Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят.
към текста >>

Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят.
Виждате, че животът изисква да изоставим мисълта: Тук нека да се посветим само на физическия живот, а когато преминем през портата на смъртта, ще видим в кой свят навлизаме. Защото е истина, че както нашият живот тук е важен за времето между смъртта и ново раждане, така животът на душите между смъртта и ново раждане е важен за душите тук. Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка. Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят. Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни взаимоотношения. Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят. Иначе ще става все по-възможно отделни хора да правят такива машинации, каквито описах през последния вторник60, за да постигнат чрез това власт над други хора. Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока. Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха.
към текста >>

Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят.
Това, което ви казах, е мисъл, мисълта за липсата на вяра в съществуването на мъртвите. Но мъртвите са свързани с живите с много връзки. Това, за което говорих, е неправилна връзка. Но има правилни връзки, които трябва да съществуват, които изграждат правилните отношения с духовния свят. Духовната наука, антропософски ориентираната духовна наука търси тези правилни взаимоотношения. Взаимният живот на хората тук, на Земята, ще протече правилно в бъдеще, ако хората създадат правилни отношения с духовния свят. Иначе ще става все по-възможно отделни хора да правят такива машинации, каквито описах през последния вторник60, за да постигнат чрез това власт над други хора. Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока. Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха. Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще.
към текста >>

А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят.
Иначе ще става все по-възможно отделни хора да правят такива машинации, каквито описах през последния вторник60, за да постигнат чрез това власт над други хора. Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока. Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха. Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят. Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора. Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили. Тогава някои нечестно действащи братства, искащи да удовлетворят само своите стремежи за власт, могат да ги използват като медиуми, за да получат това, което може да се получи от мъртвите, на които се е дала възможност да притежават такива знания. Такива окултни братства по правило са и онези, които заблуждават хората относно най-важните неща в духовния свят.
към текста >>

Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят.
Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока. Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха. Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят. Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора. Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили. Тогава някои нечестно действащи братства, искащи да удовлетворят само своите стремежи за власт, могат да ги използват като медиуми, за да получат това, което може да се получи от мъртвите, на които се е дала възможност да притежават такива знания. Такива окултни братства по правило са и онези, които заблуждават хората относно най-важните неща в духовния свят. Ако ви разкажа, че през ноември 1879 г.
към текста >>

Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора.
Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха. Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят. Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора. Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили. Тогава някои нечестно действащи братства, искащи да удовлетворят само своите стремежи за власт, могат да ги използват като медиуми, за да получат това, което може да се получи от мъртвите, на които се е дала възможност да притежават такива знания. Такива окултни братства по правило са и онези, които заблуждават хората относно най-важните неща в духовния свят. Ако ви разкажа, че през ноември 1879 г. е станало важно събитие - битката на силите на мрака със силите на светлината завършва в смисъла на символичния образ, където Михаил побеждава дракона, - важното не е в казаното, че се е случило такова нещо, защото в много книги можете да прочетете, че това събитие е предвидено в световното развитие и трябва да стане.
към текста >>

Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили.
Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят. Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора. Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили. Тогава някои нечестно действащи братства, искащи да удовлетворят само своите стремежи за власт, могат да ги използват като медиуми, за да получат това, което може да се получи от мъртвите, на които се е дала възможност да притежават такива знания. Такива окултни братства по правило са и онези, които заблуждават хората относно най-важните неща в духовния свят. Ако ви разкажа, че през ноември 1879 г. е станало важно събитие - битката на силите на мрака със силите на светлината завършва в смисъла на символичния образ, където Михаил побеждава дракона, - важното не е в казаното, че се е случило такова нещо, защото в много книги можете да прочетете, че това събитие е предвидено в световното развитие и трябва да стане. Не това е езотеричната истина, а важното е, и аз се стремя да обясня епохалното му значение, какво всъщност е станало и как хората трябва да се отнасят по правилния начин към това събитие.
към текста >>

Такива окултни братства по правило са и онези, които заблуждават хората относно най-важните неща в духовния свят.
А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят. Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора. Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили. Тогава някои нечестно действащи братства, искащи да удовлетворят само своите стремежи за власт, могат да ги използват като медиуми, за да получат това, което може да се получи от мъртвите, на които се е дала възможност да притежават такива знания. Такива окултни братства по правило са и онези, които заблуждават хората относно най-важните неща в духовния свят. Ако ви разкажа, че през ноември 1879 г. е станало важно събитие - битката на силите на мрака със силите на светлината завършва в смисъла на символичния образ, където Михаил побеждава дракона, - важното не е в казаното, че се е случило такова нещо, защото в много книги можете да прочетете, че това събитие е предвидено в световното развитие и трябва да стане. Не това е езотеричната истина, а важното е, и аз се стремя да обясня епохалното му значение, какво всъщност е станало и как хората трябва да се отнасят по правилния начин към това събитие. Това е, за което се касае. Елифас Леви62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна.
към текста >>

Днес има правилен път, по който се получават духовните истини, прокапващи от духовния свят във физическия от 1879 г. насам.
Не това е езотеричната истина, а важното е, и аз се стремя да обясня епохалното му значение, какво всъщност е станало и как хората трябва да се отнасят по правилния начин към това събитие. Това е, за което се касае. Елифас Леви62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна. Но в наше време има стремеж да се предизвика объркване в главите на хората относно такива събития, по възможност такова объркване, че човешките глави да приемат такива неща за суеверие, а не за реалност, макар че са разпространявани и от древни мъдреци. Затова е така важно човек да получи правилни обяснения за тези неща. Днес има правилен път, по който се получават духовните истини, прокапващи от духовния свят във физическия от 1879 г. насам. Този правилен път е именно пътят, показван от духовната наука. И ако в изучаването на тази духовна наука няма отклонения от чистия, истинския стремеж, тя ще доведе до правилното за хората съотношение между физическия и духовния свят. Но това, което се постига по този начин и трябва да се разпространи между хората, предполага усилия, изисква усилия от тяхна страна. Някои удобства трябва да се изоставят. Изискват се усилия.
към текста >>

И ако в изучаването на тази духовна наука няма отклонения от чистия, истинския стремеж, тя ще доведе до правилното за хората съотношение между физическия и духовния свят.
Елифас Леви62, Баадер63, Сен-Мартен64 са знаели и са казали, че това събитие ще настъпи, то не е тайна. Но в наше време има стремеж да се предизвика объркване в главите на хората относно такива събития, по възможност такова объркване, че човешките глави да приемат такива неща за суеверие, а не за реалност, макар че са разпространявани и от древни мъдреци. Затова е така важно човек да получи правилни обяснения за тези неща. Днес има правилен път, по който се получават духовните истини, прокапващи от духовния свят във физическия от 1879 г. насам. Този правилен път е именно пътят, показван от духовната наука. И ако в изучаването на тази духовна наука няма отклонения от чистия, истинския стремеж, тя ще доведе до правилното за хората съотношение между физическия и духовния свят. Но това, което се постига по този начин и трябва да се разпространи между хората, предполага усилия, изисква усилия от тяхна страна. Някои удобства трябва да се изоставят. Изискват се усилия. Когато някой говори за слизащите от духовния свят импулси, които са важни и за формирането на бъдещето, винаги се намират хора, които казват: «Искам да знам специално това или онова.» На хората им се иска да им се обрисува във всички подробности например какво ще се случи със сегашната война през 1920 г. Те не разбират, че знанието за бъдещето не бива да се утежнява с описанието на подробности и че въпреки това то може да бъде абсолютно сигурно, действително и сигурно.
към текста >>

Когато някой говори за слизащите от духовния свят импулси, които са важни и за формирането на бъдещето, винаги се намират хора, които казват: «Искам да знам специално това или онова.» На хората им се иска да им се обрисува във всички подробности например какво ще се случи със сегашната война през 1920 г.
Този правилен път е именно пътят, показван от духовната наука. И ако в изучаването на тази духовна наука няма отклонения от чистия, истинския стремеж, тя ще доведе до правилното за хората съотношение между физическия и духовния свят. Но това, което се постига по този начин и трябва да се разпространи между хората, предполага усилия, изисква усилия от тяхна страна. Някои удобства трябва да се изоставят. Изискват се усилия. Когато някой говори за слизащите от духовния свят импулси, които са важни и за формирането на бъдещето, винаги се намират хора, които казват: «Искам да знам специално това или онова.» На хората им се иска да им се обрисува във всички подробности например какво ще се случи със сегашната война през 1920 г. Те не разбират, че знанието за бъдещето не бива да се утежнява с описанието на подробности и че въпреки това то може да бъде абсолютно сигурно, действително и сигурно. Това е невероятно трудно да се разбере. Искам да го изясня с едно сравнение, защото ще кажете: «Това не е разбираемо. От една страна, той твърди, че детайлите вредят точно на знанието за бъдещето, а от друга страна, иска да се вслушаме в това знание за бъдещето, понеже казва правилното за него.» Искам да го изясня с едно съвсем просто, тривиално сравнение. Има лоши и добри играчи на шах.
към текста >>

Но сравнението същевременно ще ви покаже колко е важно това, което трябва да ви каже всеки, запознат с окултните неща, че в момента, когато човек изведе от духовния свят импулсите си за дела на физическия свят, същевременно трябва да има предвид, че ще срещне други духовни сили, че има противници, с които трябва да се съобразява, че няма само свободно поле пред себе си, където всичко да реализира.
В бъдеще той ще прави правилното, защото вниква в правилните ходове и ще играе погрешни ходове, ако не знае кои са правилните ходове. Но той трябва да се конфронтира със свободната воля на противника си. Затова не можете да кажете: Какво помага на някого да може правилно да играе шах, когато има противник? Помага много да може правилно да се играе шах. Когато се вдълбочите в сравнението ще намерите правилното, което имам предвид. Но сравнението същевременно ще ви покаже колко е важно това, което трябва да ви каже всеки, запознат с окултните неща, че в момента, когато човек изведе от духовния свят импулсите си за дела на физическия свят, същевременно трябва да има предвид, че ще срещне други духовни сили, че има противници, с които трябва да се съобразява, че няма само свободно поле пред себе си, където всичко да реализира. Това е неудобното. Запознайте се с окултни импулси, с импулси, изведени от духовния свят, и се опитайте, бих казал, да ги реализирате като политик. Ако сте истински съвременен човек, ще ви се иска всичко да тръгне като от само себе си, тези неща да протекат така, че само да можете да командвате. Но ако имате действени духовни импулси, именно окултни духовни импулси, които искате да приложите във физическия свят, навсякъде трябва да се съобразявате със свободната воля не само на хора тук, но и на духовни същества. Не трябва да смятате, че при днешните условия имате свободно поле пред себе си, а да знаете, че работите на пренаселено място.
към текста >>

Запознайте се с окултни импулси, с импулси, изведени от духовния свят, и се опитайте, бих казал, да ги реализирате като политик.
Затова не можете да кажете: Какво помага на някого да може правилно да играе шах, когато има противник? Помага много да може правилно да се играе шах. Когато се вдълбочите в сравнението ще намерите правилното, което имам предвид. Но сравнението същевременно ще ви покаже колко е важно това, което трябва да ви каже всеки, запознат с окултните неща, че в момента, когато човек изведе от духовния свят импулсите си за дела на физическия свят, същевременно трябва да има предвид, че ще срещне други духовни сили, че има противници, с които трябва да се съобразява, че няма само свободно поле пред себе си, където всичко да реализира. Това е неудобното. Запознайте се с окултни импулси, с импулси, изведени от духовния свят, и се опитайте, бих казал, да ги реализирате като политик. Ако сте истински съвременен човек, ще ви се иска всичко да тръгне като от само себе си, тези неща да протекат така, че само да можете да командвате. Но ако имате действени духовни импулси, именно окултни духовни импулси, които искате да приложите във физическия свят, навсякъде трябва да се съобразявате със свободната воля не само на хора тук, но и на духовни същества. Не трябва да смятате, че при днешните условия имате свободно поле пред себе си, а да знаете, че работите на пренаселено място. Става дума за това, чрез действителна духовна наука да знаете правилното например за характера на подготвящата се на изток шеста следатлантска културна епоха и в отделния случай да реализирате правилния окултен импулс, както играчът на шах прави своя ход според хода на партньора си. Наистина се касае до това човекът да се вживее в духовния свят и да направи правилното в индивидуалния конкретен случай.
към текста >>

Но ако имате действени духовни импулси, именно окултни духовни импулси, които искате да приложите във физическия свят, навсякъде трябва да се съобразявате със свободната воля не само на хора тук, но и на духовни същества.
Когато се вдълбочите в сравнението ще намерите правилното, което имам предвид. Но сравнението същевременно ще ви покаже колко е важно това, което трябва да ви каже всеки, запознат с окултните неща, че в момента, когато човек изведе от духовния свят импулсите си за дела на физическия свят, същевременно трябва да има предвид, че ще срещне други духовни сили, че има противници, с които трябва да се съобразява, че няма само свободно поле пред себе си, където всичко да реализира. Това е неудобното. Запознайте се с окултни импулси, с импулси, изведени от духовния свят, и се опитайте, бих казал, да ги реализирате като политик. Ако сте истински съвременен човек, ще ви се иска всичко да тръгне като от само себе си, тези неща да протекат така, че само да можете да командвате. Но ако имате действени духовни импулси, именно окултни духовни импулси, които искате да приложите във физическия свят, навсякъде трябва да се съобразявате със свободната воля не само на хора тук, но и на духовни същества. Не трябва да смятате, че при днешните условия имате свободно поле пред себе си, а да знаете, че работите на пренаселено място. Става дума за това, чрез действителна духовна наука да знаете правилното например за характера на подготвящата се на изток шеста следатлантска културна епоха и в отделния случай да реализирате правилния окултен импулс, както играчът на шах прави своя ход според хода на партньора си. Наистина се касае до това човекът да се вживее в духовния свят и да направи правилното в индивидуалния конкретен случай. Не са важни всеобщите абстрактни програми, а повишаването на духовната, на спиритуалната виталност, непрекъснатото усилие. Днес човечеството иска да има абстрактни програми, предпочита в пет изречения да покаже какво да се прави в целия свят, като определя посланици от всички страни на Земята, които да сформират световен съвет и да гласуват за всичко, ставащо на Земята според веднъж приети норми.
към текста >>

Наистина се касае до това човекът да се вживее в духовния свят и да направи правилното в индивидуалния конкретен случай.
Запознайте се с окултни импулси, с импулси, изведени от духовния свят, и се опитайте, бих казал, да ги реализирате като политик. Ако сте истински съвременен човек, ще ви се иска всичко да тръгне като от само себе си, тези неща да протекат така, че само да можете да командвате. Но ако имате действени духовни импулси, именно окултни духовни импулси, които искате да приложите във физическия свят, навсякъде трябва да се съобразявате със свободната воля не само на хора тук, но и на духовни същества. Не трябва да смятате, че при днешните условия имате свободно поле пред себе си, а да знаете, че работите на пренаселено място. Става дума за това, чрез действителна духовна наука да знаете правилното например за характера на подготвящата се на изток шеста следатлантска културна епоха и в отделния случай да реализирате правилния окултен импулс, както играчът на шах прави своя ход според хода на партньора си. Наистина се касае до това човекът да се вживее в духовния свят и да направи правилното в индивидуалния конкретен случай. Не са важни всеобщите абстрактни програми, а повишаването на духовната, на спиритуалната виталност, непрекъснатото усилие. Днес човечеството иска да има абстрактни програми, предпочита в пет изречения да покаже какво да се прави в целия свят, като определя посланици от всички страни на Земята, които да сформират световен съвет и да гласуват за всичко, ставащо на Земята според веднъж приети норми. Това, за което се касае и се изисква от хората, е именно необходимостта от познанието за духовния свят, непрестанното контактуване с духовните сили. То обаче е свързано с нещо друго, свързано е с това, че трябва да се съобразяваме със силите на партньорите, а не само със своята собствена мощ. Тя е изключена от тези неща.
към текста >>

Днес човечеството иска да има абстрактни програми, предпочита в пет изречения да покаже какво да се прави в целия свят, като определя посланици от всички страни на Земята, които да сформират световен съвет и да гласуват за всичко, ставащо на Земята според веднъж приети норми.
Но ако имате действени духовни импулси, именно окултни духовни импулси, които искате да приложите във физическия свят, навсякъде трябва да се съобразявате със свободната воля не само на хора тук, но и на духовни същества. Не трябва да смятате, че при днешните условия имате свободно поле пред себе си, а да знаете, че работите на пренаселено място. Става дума за това, чрез действителна духовна наука да знаете правилното например за характера на подготвящата се на изток шеста следатлантска културна епоха и в отделния случай да реализирате правилния окултен импулс, както играчът на шах прави своя ход според хода на партньора си. Наистина се касае до това човекът да се вживее в духовния свят и да направи правилното в индивидуалния конкретен случай. Не са важни всеобщите абстрактни програми, а повишаването на духовната, на спиритуалната виталност, непрекъснатото усилие. Днес човечеството иска да има абстрактни програми, предпочита в пет изречения да покаже какво да се прави в целия свят, като определя посланици от всички страни на Земята, които да сформират световен съвет и да гласуват за всичко, ставащо на Земята според веднъж приети норми. Това, за което се касае и се изисква от хората, е именно необходимостта от познанието за духовния свят, непрестанното контактуване с духовните сили. То обаче е свързано с нещо друго, свързано е с това, че трябва да се съобразяваме със силите на партньорите, а не само със своята собствена мощ. Тя е изключена от тези неща. Поради това извлечените от окултния свят импулси ще са правилни, ще предизвикат правилното, но никога няма да могат да бъдат поставени в служба на стремежа за власт. Това не е възможно.
към текста >>

Това, за което се касае и се изисква от хората, е именно необходимостта от познанието за духовния свят, непрестанното контактуване с духовните сили.
Не трябва да смятате, че при днешните условия имате свободно поле пред себе си, а да знаете, че работите на пренаселено място. Става дума за това, чрез действителна духовна наука да знаете правилното например за характера на подготвящата се на изток шеста следатлантска културна епоха и в отделния случай да реализирате правилния окултен импулс, както играчът на шах прави своя ход според хода на партньора си. Наистина се касае до това човекът да се вживее в духовния свят и да направи правилното в индивидуалния конкретен случай. Не са важни всеобщите абстрактни програми, а повишаването на духовната, на спиритуалната виталност, непрекъснатото усилие. Днес човечеството иска да има абстрактни програми, предпочита в пет изречения да покаже какво да се прави в целия свят, като определя посланици от всички страни на Земята, които да сформират световен съвет и да гласуват за всичко, ставащо на Земята според веднъж приети норми. Това, за което се касае и се изисква от хората, е именно необходимостта от познанието за духовния свят, непрестанното контактуване с духовните сили. То обаче е свързано с нещо друго, свързано е с това, че трябва да се съобразяваме със силите на партньорите, а не само със своята собствена мощ. Тя е изключена от тези неща. Поради това извлечените от окултния свят импулси ще са правилни, ще предизвикат правилното, но никога няма да могат да бъдат поставени в служба на стремежа за власт. Това не е възможно. Какво трябва да се направи, ако човек иска да упражнява власт?
към текста >>

Поради това извлечените от окултния свят импулси ще са правилни, ще предизвикат правилното, но никога няма да могат да бъдат поставени в служба на стремежа за власт.
Не са важни всеобщите абстрактни програми, а повишаването на духовната, на спиритуалната виталност, непрекъснатото усилие. Днес човечеството иска да има абстрактни програми, предпочита в пет изречения да покаже какво да се прави в целия свят, като определя посланици от всички страни на Земята, които да сформират световен съвет и да гласуват за всичко, ставащо на Земята според веднъж приети норми. Това, за което се касае и се изисква от хората, е именно необходимостта от познанието за духовния свят, непрестанното контактуване с духовните сили. То обаче е свързано с нещо друго, свързано е с това, че трябва да се съобразяваме със силите на партньорите, а не само със своята собствена мощ. Тя е изключена от тези неща. Поради това извлечените от окултния свят импулси ще са правилни, ще предизвикат правилното, но никога няма да могат да бъдат поставени в служба на стремежа за власт. Това не е възможно. Какво трябва да се направи, ако човек иска да упражнява власт? Трябва да се направи нещо друго. Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили. Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание.
към текста >>

Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество.
Трябва да се направи нещо друго. Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили. Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание. Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално. Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества. Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество. Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора. Това е неудобно! Такова влияние следва да се премахне чрез ариманическите сили, за да може да се упражнява власт от тази страна. Но това може да се постигне само като се използват неправомерни средства, както описах последния път, като се присвоят бъдещи импулси. Поради това нашата епоха страда ужасно, че сред нещата, които се случват, се примесват импулси, открити по споменатия начин.
към текста >>

47. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Още от началото той е убеден, че има работа с вътрешен психически факт.
Той се опитва постепенно да узнае цялата ситуация, като хипнотизира болната и чрез това наистина му се удава да предизвика съществено подобрение на състоянието, така че болната се освобождава от нещата, като ги извлича от себе си и ги споделя с друг. Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия. Следователно при това изживяване до болничното легло душевният шок действа върху душата, подобно на физическо нараняване на тялото. По начало - това трябва да се отбележи - Бройер схваща нещата като душевна болест, като вътрешен проблем. Той е убеден, че не могат да се установят анатомични или физиологични промени, например не е било възможно в основата да стои увреждане на нервите, разположени от ръката към мозъка или др. подобни. Още от началото той е убеден, че има работа с вътрешен психически факт. В ранните периоди е имало склонност фактите да се разглеждат така, че се е казвало: Такива неща могат да настъпят поради душевно нараняване, травма, шок и др. подобни. Но скоро, поради това, че особено д-р Фройд се занимава с нещата - с чието тълкуване д-р Бройер в никакъв случай не е напълно съгласен, - те придобиват друг характер и то, защото Фройд казва75: Не могат да се обяснят нещата с душевен шок, с душевно нараняване, това не става, не е достатъчно. Също и Бройер е убеден, че не е достатъчно, когато се говори само за душевно нараняване. Искам да вмъкна, че д-р Бройер бил много зает личен лекар, научно много образован, отличен ученик на Нотнагел, който само поради външни обстоятелства не е станал професор. Когато нещата се разгледат хипотетично, може да се каже, че ако Бройер би станал професор и би проследил нещата, а не да е много зает интернист във Виена и поради това малко да се занимава с тях, може би те щяха да получат друг облик!
към текста >>

Той казва: Има и такива неща, които навлизат в душевния живот, които не се намират в личността, но не са и в материалното вън в света, следователно трябва да се приемат като намиращи се в душевния свят.
Първото е индивидуалното несъзнавано, което се намира в човека, макар и не в съзнанието. Нали, когато младата дама скача от колата в детството и получава шок, споменът отдавна е изчезнал, не е повече в съзнанието, но действа подсъзнателно? Когато се вземе това подсъзнателно - човекът има безброй подсъзнателни неща в себе си, - се получава личното или индивидуалното несъзнавано. Това е първото, което Юнг отличава. Второто обаче е надличното несъзнавано. Той казва: Има и такива неща, които навлизат в душевния живот, които не се намират в личността, но не са и в материалното вън в света, следователно трябва да се приемат като намиращи се в душевния свят. И психоанализата започва да издига до съзнанието такива душевни неща. Това трябвало да бъде точно терапията, лечебният метод - нещата да се издигнат в съзнанието. Следователно лекарят трябва да започне да извлича от болния не само каквото е изживял индивидуално, но и всякакви други неща, които изобщо не е изживял индивидуално, каквито не са и навън в света, а са душевно съдържание. При това психоаналитиците стигат дотам да кажат: Всъщност човекът е изживял не само това, което е преживял сам от своето физическо раждане, а всичко възможно от своето физическо раждане назад. И това сега тътне в него.
към текста >>

Той стои пред необходимостта да вземе нещата на сериозно и просто да каже: Да, когато определен човек днес порасне и това го довежда до болест така, че има връзка с бушуващото в него, а той не знае за тази връзка, трябва да го накараме да я осъзнае, трябва да му се обясни, че има духовен свят, че вътре има богове, които са различни богове.
И най-лошото е, че човекът изживява всичко това, но то не се издига в съзнанието му. Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на гърците то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието. Днешният човек също го изживява, но то тътне в него - при екстровертния човек в несъзнателните мисли, при интровертния като несъзнателни чувства. Това бушува в хората, бушува като демони. Помислете си пред каква необходимост всъщност стои психоаналитикът, ако е верен на теорията си! Той стои пред необходимостта да вземе нещата на сериозно и просто да каже: Да, когато определен човек днес порасне и това го довежда до болест така, че има връзка с бушуващото в него, а той не знае за тази връзка, трябва да го накараме да я осъзнае, трябва да му се обясни, че има духовен свят, че вътре има богове, които са различни богове. Защото дори психоаналитикът казва, че човешката душа има връзка с боговете, но понеже не знае за тази връзка, това става болестна причина. Психоаналитикът търси всевъзможни информации. Но те понякога са гротескни. Нека да приемем, че някой хистерично болен има хистеричен пристъп, понеже се страхува от демон, да речем от един огнен демон. Предците ни са вярвали в демоните на огъня, съзерцавали са ги и са знаели за тях.
към текста >>

Но в името на бога - това психоаналитикът не го казва, - а в името на науката, да не би духовният свят сега да се вземе на сериозно!
Това наистина съществува. Има и още по-куриозни случаи. Всичко това, както казах, може да се обясни с антропософски ориентираната духовна наука и в лекцията, която изнесох миналата година84, можете лесно да намерите обяснението например за този случай, в който не могат да се виждат главите на хората. Но както казах, всички такива случаи са познати на днешния психоаналитик. Познато му е толкова много, че си казва: За хората може да бъде извънредно фатално, ако имат връзка с надличното несъзнавано. Но в името на бога - това психоаналитикът не го казва, - а в името на науката, да не би духовният свят сега да се вземе на сериозно! Само това не! На хората изобщо не им идва на ум да започнат сериозно да се занимават с духовния свят. И тогава се случва нещо много странно. Много малко хора могат да забележат какви странни явления се появяват под влиянието на тези неща. В книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», публикувана наскоро, искам да насоча вниманието ви към нещо извънредно интересно, от което ще видите до какво днес вече стига психоаналитикът.
към текста >>

На хората изобщо не им идва на ум да започнат сериозно да се занимават с духовния свят.
Всичко това, както казах, може да се обясни с антропософски ориентираната духовна наука и в лекцията, която изнесох миналата година84, можете лесно да намерите обяснението например за този случай, в който не могат да се виждат главите на хората. Но както казах, всички такива случаи са познати на днешния психоаналитик. Познато му е толкова много, че си казва: За хората може да бъде извънредно фатално, ако имат връзка с надличното несъзнавано. Но в името на бога - това психоаналитикът не го казва, - а в името на науката, да не би духовният свят сега да се вземе на сериозно! Само това не! На хората изобщо не им идва на ум да започнат сериозно да се занимават с духовния свят. И тогава се случва нещо много странно. Много малко хора могат да забележат какви странни явления се появяват под влиянието на тези неща. В книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», публикувана наскоро, искам да насоча вниманието ви към нещо извънредно интересно, от което ще видите до какво днес вече стига психоаналитикът. Ще трябва да ви прочета откъс: «Според този пример», това са примери, където той показва, че човекът е свързан не само с това, което е в неговия индивидуален живот или в настоящето, а има връзки с всевъзможни демони, божества, духове и т. н., «според този пример за пораждането на по-нови идеи от съкровището на първичните образи», тук той не ги нарича богове, а първични образи, «искаме да продължим с по-нататъшното представяне на процеса на пренасянето.
към текста >>

Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано.
Но днешните хора не разглеждат достатъчно внимателно тези неща. Естествено, който прочете книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», би трябвало, когато чете такава теза, да падне на пода. Но днешният човек не го прави. Следователно можете да си представите колко много неща действително стоят в това подсъзнание на съвременното човечество. И също поради това, че психоаналитиците виждат колко лежи в несъзнателното, понеже те го виждат, виждат някои неща различно от други хора. Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано. Тази война неумолимо показа на културния човек, че е още варварин и същевременно каква желязна пръчка за наказание е подготвена, ако още веднъж му хрумне да обвинява съседа си за собствените си лоши склонности. Но психологията на отделния човек съответства на психологията на нациите.» Следва допълнение, с което отново не се знае какво да се прави. «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек и докато той го прави, прави го и нацията. Само промяната на нагласата на отделния човек е началото на промяната на психологията на нацията.» Тези изречения отново показват колко деструктивно действат върху мисленето.
към текста >>

Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята.
Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г. започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г.
към текста >>

Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите.
Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г. всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака. Юнг допуска, че Ницше фактически намира един демон, проектира го навън върху Вагнер. Проекции, наклонност, интровертни и екстровертни човешки типове - всичко това са думи за абстракции, но не за действителности! Вижте, скъпи приятели, нещата са много важни.
към текста >>

всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г. всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака. Юнг допуска, че Ницше фактически намира един демон, проектира го навън върху Вагнер. Проекции, наклонност, интровертни и екстровертни човешки типове - всичко това са думи за абстракции, но не за действителности! Вижте, скъпи приятели, нещата са много важни. И не е така, че човек агитира само за мироглед, в който е убеден, а точно това, което се намира извън този мироглед, показва колко е необходим този мироглед на днешното човечество. За това ще продължим да говорим утре.
към текста >>

48. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето.
Вие знаете наистина, че ние делим също и този останал човек, така че в цялост получаваме едно троично разчленение, обаче отначало за разбирането на важните импулси в развитието на човечеството, срещу които сме изправени понастоящем и в следващото бъдеще, е важно да правим разлика между човек-глава и организма на останалия човек. Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са. Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека. Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света. В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас. В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето. В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света.
към текста >>

В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл.
Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост.
към текста >>

Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест.
Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост. За него всичко беше така да се каже обгърнато в едно духовно-физическо единство.
към текста >>

За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката.
Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост. За него всичко беше така да се каже обгърнато в едно духовно-физическо единство. Ако трябва да Ви нарисувам образно нещото ще получи своето значение едвам чрез това , което ще следва какъв е бил характерът на този древно-персийски светоглед, би трябвало да Ви нарисувам една такава линия, като мировата змия, символът на Всемира, която обгръщаше единно възгледа на човечеството.
към текста >>

Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си.
И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това? , ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на дишането беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно. Това е, което трябва да бъде постигнато по един друг път. Защото ние още живеем Четвъртата епоха престава едвам към 1413 година, т.е. главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение. Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си. Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас. /Виж рис. № 4/. Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по съзнателен начин онова, което е изгубено. Т.е. ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на човека, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на човека, което отново се простира едно в друго.
към текста >>

ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на човека, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на човека, което отново се простира едно в друго.
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си. Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас. /Виж рис. № 4/. Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по съзнателен начин онова, което е изгубено. Т.е. ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на човека, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на човека, което отново се простира едно в друго. Този трябва да бъде стремежът на петата следатлантска епоха. Стремежът на Петата следатлантска епоха трябва да бъде, да намерим отново нещо във вътрешността на човека, където в това, което намираме вътре в нас, се извършва едновременно един външен процес. Вие ще си спомните добре, че аз обърнах вече вниманието върху този важен факт; че обърнах вниманието в моята последна статия на "Социалното бъдеще" /Книга написана от Р. Щайнер, бележка на преводача/, където привидно третирах значението на тези неща за социалния живот, където обаче обърнах именно ясно вниманието върху това, че трябва да бъде намерено нещо, където човекът същевременно обхваща в себе си нещо, което той познава като един процес на света. /Виж рис.
към текста >>

И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Това, което казвам сега, е нещо, което описвам напълно една действителност. Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим. И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия. Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира.
към текста >>

Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят.
След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота. Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното.
към текста >>

Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля.
към текста >>

На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг.
Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля. Тази нова йогическа воля трябва да развием ние. Чрез това отново ще ни се предаде нещо подобно на това, което се е предавало на хората преди 3000 години в процеса на дишането.
към текста >>

Гьоте искаше да познае чистото явление, което той наричаше първично явление, при което той само съпоставяше онова, което във външния свят действува върху човека, в което не се примесва луциферическата мисъл, която идва от самата глава.
Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля. Тази нова йогическа воля трябва да развием ние. Чрез това отново ще ни се предаде нещо подобно на това, което се е предавало на хората преди 3000 години в процеса на дишането. Нашето схващане трябва да стане много по-душевно, много по-духовно. Към такива неща се стремеше Гьотевият светоглед. Гьоте искаше да познае чистото явление, което той наричаше първично явление, при което той само съпоставяше онова, което във външния свят действува върху човека, в което не се примесва луциферическата мисъл, която идва от самата глава. Тази мисъл трябваше да служи само за съпоставяне на явленията. Гьоте не се стремеше към природния закон, а към първичното явление. Това е важното при него. Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение.
към текста >>

Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля.
Към такива неща се стремеше Гьотевият светоглед. Гьоте искаше да познае чистото явление, което той наричаше първично явление, при което той само съпоставяше онова, което във външния свят действува върху човека, в което не се примесва луциферическата мисъл, която идва от самата глава. Тази мисъл трябваше да служи само за съпоставяне на явленията. Гьоте не се стремеше към природния закон, а към първичното явление. Това е важното при него. Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение. Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане. Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата. Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа. /Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея.
към текста >>

В мировия етер това означава един обективен процес, както въглеродният двуокис, който издишвате във въздуха на външния свят, е един обективен процес.
Аз отново се връщам към образа Вие виждате един пламък. След това затваряте очите си и имате копието, последния образ, който замира, отзвучава във Вас. Нима това е само едни субективен процес? Така казва днешният физиолог. Но това не е вярно. В мировия етер това означава един обективен процес, както въглеродният двуокис, който издишвате във въздуха на външния свят, е един обективен процес. Вие отпечатвате в мировия етер един образ, който чувствувате само като едно замиращо копие. Това не е само нещо субективно, то е един обективен процес. Тук имате обективното. Тук имате възможността да познаете, как нещо, което става вътре във Вас, е по един тънък начин същевременно един процес на света, ако само осъзнаете: когато гледам един пламък, след това затварям очите си, оставам го да отзвучи неговият образ също отзвучава, замира, когато затворите очите си, само че тогава не забелязвате това тогава това е нещо, което не става само вътре в мене, това е нещо, което става в света. Но това е така не само при пламъка.
към текста >>

49. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот. Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление.
към текста >>

Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят.
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот. Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но. Но то се пада в следващия седемгодишен период, само че хората не му обръщат внимание. Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
към текста >>

И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света.
Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот. Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но. Но то се пада в следващия седемгодишен период, само че хората не му обръщат внимание. Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период. Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота.
към текста >>

Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят.
Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата. Нали, когато днес изживяваме нещо, това има значение и за по-късно. Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда. И в изграждането на нашата съдба действуват заедно такива елементални същества, които се чувствуват привлечени към нас чрез нашата собствена при рода. Там се чувствуват те привлечени, там действуват те съвместно върху нас. Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите.
към текста >>

И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне.
Там се чувствуват те привлечени, там действуват те съвместно върху нас. Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича: ДЪЩЕРЯТА НА ЦАРЯ НА САМОВИЛИТЕ * * * Късно Олуф язди надлъж и на шир,
към текста >>

Това има взаимодействия също със заобикалящия свят, обаче по-сложни, много, много по-сложни, и те също се връщат като трептения обратно, само че тяхната амплитуда на трептението е по-широка.
И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта. Само благодарение на това, че с главата сме напълно будни, ние се издигаме вън от тази взаимна игра с елементалните същества. Ние не сме включени в царството на елементалните същества само чрез това, само чрез нашия буден живот на главата. С този живот на главата ние се издигаме над повърхността на елементалното море, в което непрестанно плуваме като човеци. Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения живот чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците. Това има взаимодействия също със заобикалящия свят, обаче по-сложни, много, много по-сложни, и те също се връщат като трептения обратно, само че тяхната амплитуда на трептението е по-широка. Те се връщат обратно едвам в следващия земен живот или в един от следващите земни живота. /Става въпрос за това, което се случва с нашата система на крайниците и обмяната на веществата. Бележка на преводача/. Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки живот в действителността на такива събития. Те не се връщат при нас неизменени, тези събития, те се връщат много силно изменени.
към текста >>

И онова, което трябва да се влее в човешкото културно развитие, това е съзнанието на хората за съществуването не само на един общ, абстрактен духовен свят, а на конкретен духовен свят, в който ние живеем с това, което чувствуваме и за което проявяваме воля и вършим и от който излизаме навън само с онова, което мислим, от който изпъкваме навън само с нашата глава.
Трябва да кажем: хора, които днес често говорят за Христос, даже богословите, те съвсем не говорят за този Христос по друг начин, освен така както древните юдеи или още днешните юдеи говорят за техния Яхве или Йехова. И аз наскоро Ви казах: можете да вземете книгата на Карнак "Същност на християнството" и навсякъде, където там е употребено името Христос, да заличите това име и на негово място да поставите общото име Бог. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството. Да, книгата "Същност на християнстовото", написана от Карнак, е страница по страница една описание на противоположното на същността на Християнството, защото тя съвсем не третира за Християнството, а третира за едно общо учение на Яхве. Много е важно да се обърне внимание върху тези неща, защото тези неща са напълно свързани с най-необходимите изисквания на нашето настояще. И онова, което трябва да се влее в човешкото културно развитие, това е съзнанието на хората за съществуването не само на един общ, абстрактен духовен свят, а на конкретен духовен свят, в който ние живеем с това, което чувствуваме и за което проявяваме воля и вършим и от който излизаме навън само с онова, което мислим, от който изпъкваме навън само с нашата глава. Положението е вече такова, че фактически един нов вид светоглед е оправдан с това, че се стремим към едно действително проникване на онова, което чувствуваме, искаме, и вършим, с Христовия Импулс. Фактът, че нашата астрономия, нашето учение за развитието /еволюционната теория/ са се развили напълно в абстрактни формули в по-ново време, то е възможно само благодарение на това, че Христовият Импулс не е обхванал отначало вътрешно хората, а е останал една традиция и е обхванал хората до най-висока степен субективно, но не ги е обхванал вътрешно така, че вътрешните изживявания да бъдат такива, които същевременно са обективни изживявания на света, т.е. такива, в които стоим във взаимодействие с това, кое то става духовно около нас. Днес ние виждаме тук или там да зазорява едно силно съзнание за това, че за развитието на човечеството са необходими нови импулси. Обаче хората могат много трудно да се насочат към един конкретен духовен живот.
към текста >>

И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят.
Днес ние виждаме тук или там да зазорява едно силно съзнание за това, че за развитието на човечеството са необходими нови импулси. Обаче хората могат много трудно да се насочат към един конкретен духовен живот. Когато говорят за духа, те постоянно имат повече или по-малко копнежа, да живеят в абстрактността. Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин. Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много. И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят. В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка. Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят. Чрез това обаче онова, което преследваме като познание, ще трябва да го чувствуваме като една сила, която ни дава възможност да преминем като цялостно човечество в следващия стадии на развитието, когато Земята под нас ще умре, както в малък размер преминаваме в други стадии на развитието, когато минаваме през вратата на смъртта.
към текста >>

Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка.
Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин. Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много. И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят. В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка. Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят. Чрез това обаче онова, което преследваме като познание, ще трябва да го чувствуваме като една сила, която ни дава възможност да преминем като цялостно човечество в следващия стадии на развитието, когато Земята под нас ще умре, както в малък размер преминаваме в други стадии на развитието, когато минаваме през вратата на смъртта. Ние минаваме като отделни хора през вратата на смъртта, т.е., в духовния свят, тялото умира под нас. Така ще бъде някога за цялото човечество. Това човечество като цялост ще премине развивайки се в Юпитеровото съществувание аз го наричам Юпитерово съществувание.
към текста >>

Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят.
Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много. И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят. В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка. Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят. Чрез това обаче онова, което преследваме като познание, ще трябва да го чувствуваме като една сила, която ни дава възможност да преминем като цялостно човечество в следващия стадии на развитието, когато Земята под нас ще умре, както в малък размер преминаваме в други стадии на развитието, когато минаваме през вратата на смъртта. Ние минаваме като отделни хора през вратата на смъртта, т.е., в духовния свят, тялото умира под нас. Така ще бъде някога за цялото човечество. Това човечество като цялост ще премине развивайки се в Юпитеровото съществувание аз го наричам Юпитерово съществувание. Земята ще се превърне в труп.
към текста >>

Ние минаваме като отделни хора през вратата на смъртта, т.е., в духовния свят, тялото умира под нас.
В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка. Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят. Чрез това обаче онова, което преследваме като познание, ще трябва да го чувствуваме като една сила, която ни дава възможност да преминем като цялостно човечество в следващия стадии на развитието, когато Земята под нас ще умре, както в малък размер преминаваме в други стадии на развитието, когато минаваме през вратата на смъртта. Ние минаваме като отделни хора през вратата на смъртта, т.е., в духовния свят, тялото умира под нас. Така ще бъде някога за цялото човечество. Това човечество като цялост ще премине развивайки се в Юпитеровото съществувание аз го наричам Юпитерово съществувание. Земята ще се превърне в труп. Днес ние вече се намираме в умиращото развитие. Отделният човек получава бръчки, косата ме побелява.
към текста >>

Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят.
Това съзнание, ето това е, с което трябва да се проникнем. От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно знание като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила. Това съзнание трябва да започне отново също днес да прониква хората. Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество. Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа. Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят. И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи. Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат. Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни представи. Искам да спомена само едно нещо, което ще бъде може би общо разбираемо. Да речем, хората си представят обикновено тривиално: някъде се намира Слънцето.
към текста >>

да държи сметка за заобикалящия човека свят, така щото както казваме, че водата и въздухът се намират около нас, да знаем, че наоколо се намират различните елементални и висши духовни същества.
Ние абстрахираме от скоростта тези две величини. Обаче пространството и времето като такива не са нещо действително в света, различните скорости. Това е една забележка, която аз правя само за физиците, но физиците ще ме разберат, че даже във всички неща, които днес се поставят теоретически на основа та на нашето съвременно знание, царуват неиздържащи условия. Навсякъде в това знание има условия, които съществуват само чрез това, че ние не сме в състояние да схванем духовното като нещо конкретно. Това е изискването на епохата на Михаел, човечеството да стигне в състояние да схваща духовното в неговата конкретност, т.е. да държи сметка за заобикалящия човека свят, така щото както казваме, че водата и въздухът се намират около нас, да знаем, че наоколо се намират различните елементални и висши духовни същества. Това е именно важното и това е нещо, което отново трябва да бъде включено в образованието на хората. Само че днешните хора не искат да допуснат това. Те не искат да допуснат такива преврати в развитието на човечеството, каквито са станали например в средата на 15-то столетие. Обаче можем да докажем в подробности, че това е така. Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която предава много цитати от алхимисти.
към текста >>

50. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия.
ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА 10 ноември 1923 г. От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия. Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек. Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния. Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата. Обаче спомнете си само за това, което аз казах вече във вчерашното разглеждане: Всичко минерално в човека трябва да бъде превърнато до състоянието на топлинния етер. Това значи: Всичко, което прониква като минерално вещество в човека, в човешкия организъм, трябва да бъде метаморфозирано, превърнато така, че поне за определено време да бъде чиста топлина, а именно да бъде едно с топлината, която човекът развива като собствена топлина над топлината на заобикалящата го среда.
към текста >>

Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек.
ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА 10 ноември 1923 г. От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия. Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек. Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния. Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата. Обаче спомнете си само за това, което аз казах вече във вчерашното разглеждане: Всичко минерално в човека трябва да бъде превърнато до състоянието на топлинния етер. Това значи: Всичко, което прониква като минерално вещество в човека, в човешкия организъм, трябва да бъде метаморфозирано, превърнато така, че поне за определено време да бъде чиста топлина, а именно да бъде едно с топлината, която човекът развива като собствена топлина над топлината на заобикалящата го среда. Дали приемаме една сол или нещо друго в нашия организъм, то трябва да приеме в нас по някакъв начин формата на топлинния етер, а именно да приеме тази форма, преди да бъде употребено в самия човешки организъм за неговото изграждане, за неговото формиране.
към текста >>

Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния.
ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА 10 ноември 1923 г. От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия. Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек. Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния. Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата. Обаче спомнете си само за това, което аз казах вече във вчерашното разглеждане: Всичко минерално в човека трябва да бъде превърнато до състоянието на топлинния етер. Това значи: Всичко, което прониква като минерално вещество в човека, в човешкия организъм, трябва да бъде метаморфозирано, превърнато така, че поне за определено време да бъде чиста топлина, а именно да бъде едно с топлината, която човекът развива като собствена топлина над топлината на заобикалящата го среда. Дали приемаме една сол или нещо друго в нашия организъм, то трябва да приеме в нас по някакъв начин формата на топлинния етер, а именно да приеме тази форма, преди да бъде употребено в самия човешки организъм за неговото изграждане, за неговото формиране. Когато следователно имаме някакъв минерал вън от човешкия организъм, и си представяме, че този минерал, внесен в човешкия организъм, просто се движи там и образува някоя част на неговите кости, на негови те зъби, и т.н., това е чисто безсмислие; напротив, това, което се явява отново там в човешката форма, трябва да е преминало първо в напълно летливата форма на топлинния етер и след това да бъде обратно превърнато в онова, като каквото се явява след това в живата форма на човешкия организъм.
към текста >>

Този свят на растенията има за човека нещо очарователно по най-разнообразен начин, когато човек започва да разглежда растителната покривка на Земята с очите на духа.
Вие виждате, всичко, което се намира навън в света, е отрова за човека, истинска отрова, и става използваемо за човека едвам благодарение на това, че човекът го усвоява чрез своите собствени сили. Защото само от човека отиват тогава по човешки начин нагоре силите до висшите йерархии, докато навън те остават при природните същества на елементите, при духовете на елементите. У човека трябва да става това чудесно преобразуване, така че духовете на елементите да могат в човека да предадат тяхната работа на висшите йерархии. Това може да се случи за минералното само тогава, когато минералното бъде превърната изцяло в топлинен етер. Да разгледаме света на растенията. Този свят на растенията има за човека нещо очарователно по най-разнообразен начин, когато човек започва да разглежда растителната покривка на Земята с очите на духа. Ние излизаме навън в ливадата или някъде в гората. Изравяме си ако щете едно растение с корените. Ако разгледаме това, което сме изровили, с очите на духа, ние имаме всъщност едно чудесно вълшебно съчетание. Коренът се разширява като нещо, за което можем в същност да кажем: то е преминало напълно в земното. О, един растителен корен, колкото по-брутално застава пред нас, той е всъщност нещо ужасно земно.
към текста >>

И когато притежаваме достатъчно за това нежното чувство на душата, над света на цветята се разлива нещо чудесно, над този свят на цветята, който ни заобикаля.
Той е приел в себе си солите на Земята и се чувствува така добре в това чувство, да е всмукал в себе си Земята. Между всичко земно не съществува нищо така по-доволно както един такъв цвеклов корен; той е представител на кореновото естество. Да разгледаме напротив цвета. Ние не можем в същност другояче, когато стоим срещу него с окото на духа, освен да го чувствуваме като наша собствена душа, когато тази душа храни най-нежните желания. Разгледайте само един такъв истински пролетен цвят: той е в същност един дъх на желанието; той е въплъщението на копнежа. И когато притежаваме достатъчно за това нежното чувство на душата, над света на цветята се разлива нещо чудесно, над този свят на цветята, който ни заобикаля. Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното. Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят. И когато след това идват по-късните цветя, да вземем веднага крайното, да вземем есенния минзухар, да, можем ли да гледаме с чувство на душата есенния минзухар, без да имаме едно чувство на срам? Не ни ли предупреждава той, че нашите желания могат да станат нечисти, че нашите желания могат да бъдат проникнати от най-разнообразните нечистоти? Бихме могли да кажем, есенните минзухари ни говорят от всички страни така, като че непрестанно биха искали да ни нашепнат: насочи поглед върху твоя свят на желанията, о човече, колко лесно можеш да станеш един грешник.
към текста >>

Бихме могли да кажем, есенните минзухари ни говорят от всички страни така, като че непрестанно биха искали да ни нашепнат: насочи поглед върху твоя свят на желанията, о човече, колко лесно можеш да станеш един грешник.
И когато притежаваме достатъчно за това нежното чувство на душата, над света на цветята се разлива нещо чудесно, над този свят на цветята, който ни заобикаля. Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното. Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят. И когато след това идват по-късните цветя, да вземем веднага крайното, да вземем есенния минзухар, да, можем ли да гледаме с чувство на душата есенния минзухар, без да имаме едно чувство на срам? Не ни ли предупреждава той, че нашите желания могат да станат нечисти, че нашите желания могат да бъдат проникнати от най-разнообразните нечистоти? Бихме могли да кажем, есенните минзухари ни говорят от всички страни така, като че непрестанно биха искали да ни нашепнат: насочи поглед върху твоя свят на желанията, о човече, колко лесно можеш да станеш един грешник. И така светът на растенията е всъщност външното природно огледало на човешката съвест. Не можем да си представим нищо по-поетично, освен да си представим този глас на съвестта разпределен във вътрешността и идващ като от една точка, освен да си представим този глас на съвестта разпределен върху най-разнообразните форми на растителните цветове, които говорят така нежно на душата ни по най-разнообразен начин. Светът на растенията е разгърнатата огледало на съвестта, достатъчно е само да знаем да гледаме този свят на растенията по правилния начин. Ако обгърнем с поглед това, тогава за нас ще стане особено важно да гледаме цветята на растенията, да сравним, как цветът е всъщност копнежът за светлите простори на Вселената, как цветът израства формено на горе, за да разлива желанията на Земята срещу светлите простори на Вселената, и как от друга страна снажният корен прави растението да бъде обвързано за Земята; как коренът е този, който непрестанно извоюва от растението неговите небесни желания и иска да го превърне в земна уютност. И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на еволюцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на растението, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята.
към текста >>

Светът на растенията е разгърнатата огледало на съвестта, достатъчно е само да знаем да гледаме този свят на растенията по правилния начин.
И когато след това идват по-късните цветя, да вземем веднага крайното, да вземем есенния минзухар, да, можем ли да гледаме с чувство на душата есенния минзухар, без да имаме едно чувство на срам? Не ни ли предупреждава той, че нашите желания могат да станат нечисти, че нашите желания могат да бъдат проникнати от най-разнообразните нечистоти? Бихме могли да кажем, есенните минзухари ни говорят от всички страни така, като че непрестанно биха искали да ни нашепнат: насочи поглед върху твоя свят на желанията, о човече, колко лесно можеш да станеш един грешник. И така светът на растенията е всъщност външното природно огледало на човешката съвест. Не можем да си представим нищо по-поетично, освен да си представим този глас на съвестта разпределен във вътрешността и идващ като от една точка, освен да си представим този глас на съвестта разпределен върху най-разнообразните форми на растителните цветове, които говорят така нежно на душата ни по най-разнообразен начин. Светът на растенията е разгърнатата огледало на съвестта, достатъчно е само да знаем да гледаме този свят на растенията по правилния начин. Ако обгърнем с поглед това, тогава за нас ще стане особено важно да гледаме цветята на растенията, да сравним, как цветът е всъщност копнежът за светлите простори на Вселената, как цветът израства формено на горе, за да разлива желанията на Земята срещу светлите простори на Вселената, и как от друга страна снажният корен прави растението да бъде обвързано за Земята; как коренът е този, който непрестанно извоюва от растението неговите небесни желания и иска да го превърне в земна уютност. И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на еволюцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на растението, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята. Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу. И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/.
към текста >>

Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното.
И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на еволюцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на растението, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята. Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу. И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/. Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното. И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена. Обаче от онова време насам, когато Луната напусна Земята, в съществуващите по-рано само малки, незначителни филизи се разви копнежът към мировите ширини, към светлите простори на Вселената и се роди естеството на цветовете, на цветята. Така щото отделянето на Луната от Земята бе така да се каже един вид освобождение за растителното царство, едно истинско освобождение. Но при това трябва да имаме все пак предвид, как всичко, което е земно, произхожда от духа. През време на старата Сатурнова епоха нека вземем само описанието, което аз дадох в моята книга "Тайната Наука" -Земята беше напълно духовна, в духовно състояние, тя живееше само в елемента на топлинния етер, беше на пълно духовна.
към текста >>

Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда.
И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса. От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното естество до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може растението да следва своя копнеж към светлите ширини на духа. Аз излизам навън в ливадата. Гледам цветята, които я покриват, как те се стремят към светлината. Човекът консумира растението. Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда. Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове. Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията. Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас. За целта трябва да издигнем растението до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното. Тук растението минава през един странен процес.
към текста >>

Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията.
Аз излизам навън в ливадата. Гледам цветята, които я покриват, как те се стремят към светлината. Човекът консумира растението. Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда. Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове. Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията. Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас. За целта трябва да издигнем растението до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното. Тук растението минава през един странен процес. Това става, когато човекът консумира растението. Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество.
към текста >>

Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас.
Гледам цветята, които я покриват, как те се стремят към светлината. Човекът консумира растението. Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда. Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове. Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията. Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас. За целта трябва да издигнем растението до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното. Тук растението минава през един странен процес. Това става, когато човекът консумира растението. Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество. Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете.
към текста >>

Естествено ние трябва да разберем тези неща, ако искаме да разберем света, но не трябва да се пренасяме така да се каже в тези неща, както материалистът се пренася за целия свят в неживата материя.
И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат. Естествено при такива неща трябва да си представите, че това бива изживяно в едно друго съзнание. Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното животно, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене? И започнете тогава да отидете за хищното животно според това, какво би могло да бъде за вас едно такова Камалока, тогава Вие сте естествено материалистични, в същност анималистични; тогава Вие се пренасяте в животинската при рода. Естествено ние трябва да разберем тези неща, ако искаме да разберем света, но не трябва да се пренасяме така да се каже в тези неща, както материалистът се пренася за целия свят в неживата материя. Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината. Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините. Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна. Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване. Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.
към текста >>

Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината.
Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат. Естествено при такива неща трябва да си представите, че това бива изживяно в едно друго съзнание. Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното животно, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене? И започнете тогава да отидете за хищното животно според това, какво би могло да бъде за вас едно такова Камалока, тогава Вие сте естествено материалистични, в същност анималистични; тогава Вие се пренасяте в животинската при рода. Естествено ние трябва да разберем тези неща, ако искаме да разберем света, но не трябва да се пренасяме така да се каже в тези неща, както материалистът се пренася за целия свят в неживата материя. Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината. Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините. Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна. Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване. Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене. Онова обаче, което аз исках именно да покажа, беше, че ние трябва да доведем минералните вещества в на шия организъм до формата на топлинния етер, за да могат те да приемат духовното; след това човекът бива изграден от минералното, след приемането на духовното.
към текста >>

Онова, кое то пчелите вършат, е всъщност същото нещо, само че във външния свят ние им даваме най-много една подкрепа с пчелния кошер, то е същото нещо, което главата върши във вътрешността, само че не е затворено, а действува отвън.
Видите ли, тук явно би било добре, ако бихме били в състояние да направим някъде отвън това, което главата прави във вътрешността като е затворена от черепа, ако бихме могли да извършим във външна форма това, което главата върши изцяло във вътрешността. Силите, които се намират там вътре, са добри за кон сумирането на млякото; когато млякото се намира там вътрешно в неговото етерно превръщане, тогава то дава една добра основа за това развитие на силите на главата. Ние трябва да имаме например нещо подобно като млякото, което обаче не е изработено вътре в човека, а е изработено от вън. Видите ли, в природата съществува нещо, което е една глава без череп, където следователно отвън действуват същите сили, които действуват вътре в главата, където те имат нужда от млякото, даже отново произвеждат млякото; защото детето трябва да превърне първо млякото в състоянието на топлинен етер и след това отново да го произведе. А една глава, която е отворена към всички страни, е пчелният кошер. Онова, кое то пчелите вършат, е всъщност същото нещо, само че във външния свят ние им даваме най-много една подкрепа с пчелния кошер, то е същото нещо, което главата върши във вътрешността, само че не е затворено, а действува отвън. И тогава в пчелния кошер имаме вече под външното духовно влияние същото не що, което имаме тук в главата под духовното влияние. В пчелния кошер имаме меда и го консумираме като по-възрастен човек; тогава той ни дава това, което сега трябва да даде повече от вън формиращите сили, същата сила и мощ, което млякото ни дава за главата през време на детската възраст. Следователно, когато сме деца, ние доставяме пластичните сили от главата чрез консумиране на млякото; ако в по-късните години се нуждаем от пластициращите сили, тогава трябва да ядем мед, и не е нужно да го консумираме в големи количества, защото важното е само, да имаме от него необходимите сили. Следователно ние виждаме от външната природа, как трябва да внесем подпомагащи импулси за човешкия живот, когато разбираме напълно тази външна природа. И ако бихме искали да измислим една страна, в която има красиви деца и красиви възрастни хора, каква би трябвало да бъде тази страна?
към текста >>

51. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия.
СКАЗКА ОСМА Лондон, 24 август 1924 г. Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия. Когато историческия живот се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено. Вие не ще успеете например да изведете световната война като едно следствие от събитията от началото на 19-то столетие до 1914 година. Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска революция от това, което е било по-рано. Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения. Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания.
към текста >>

Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот.
Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено. Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този учител. И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща. Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот. Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие. На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
към текста >>

След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал.
Миналата година в Пемнемавър аз говорих върху духовната особеност на Сведенборг от една съвършено друга гледна точка, но тогава не засегнах неговата Карма. Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове. С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал. Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот? И отново имаме една личност като Волтер сега искам да приведа отделни примери, които могат да ни поставят въпроси Волтер, който се явява, бих могъл да кажа, като една съвсем несравнима личност. Ние съвсем не знаем отначало, как този отчасти подиграващ се, отчасти намазан набожно с всички мазилки на живота човек израства от своята епоха и добива толкова огромно влияние върху тази епоха. И колко иронично действува тук съдбата!
към текста >>

В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух. Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния. И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс. Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи. Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите. Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен живот. И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно. Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия.
към текста >>

Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/.
Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено. И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта. Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух. Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора. Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство. Всичко това имаше извънредно силно влияние и когато насочим погледа върху целия човек, ние виждаме това, разбираме го. И това доведе този Игнациус де Лоайола във връзка с този марсов дух, с който аз се запознах обаче по другия път. И това, което се образува тук чрез тази връзка, то направи възможно, щото сега за Игнациус де Лоайола това пълно със значение ретроспективно виждане на изминалия земен живот да не престане никак, докато за другите хора то трае само няколко дни след смъртта; това ретроспективно виждане не престана да съществува.
към текста >>

именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят.
И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса. Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи. Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене. Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви. Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е. именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо. Накратко казано, това явяване на образа на Лоренс Олифант винаги сочеше към един важен кармически въпрос. Но при кармическите изследвания се беше явило едно такова духовно същество, което участвува в изработването на човешката Карма, каквото беше това, за което Ви говорих по случай разглеждането на Волтер и на Игнациус де Лоайола, същество, което се явяваше като гений на Марс, като дух на Марс. С такива гении, с такива духове ние можем да се запознаем по различен начин. Те са налице тогава именно, когато става въпрос да проведем изследвания, които са насочени към целта да проучим онова, което е дадено на човека физически в земния свят, да го проучим духовно.
към текста >>

Те са налице тогава именно, когато става въпрос да проведем изследвания, които са насочени към целта да проучим онова, което е дадено на човека физически в земния свят, да го проучим духовно.
именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо. Накратко казано, това явяване на образа на Лоренс Олифант винаги сочеше към един важен кармически въпрос. Но при кармическите изследвания се беше явило едно такова духовно същество, което участвува в изработването на човешката Карма, каквото беше това, за което Ви говорих по случай разглеждането на Волтер и на Игнациус де Лоайола, същество, което се явяваше като гений на Марс, като дух на Марс. С такива гении, с такива духове ние можем да се запознаем по различен начин. Те са налице тогава именно, когато става въпрос да проведем изследвания, които са насочени към целта да проучим онова, което е дадено на човека физически в земния свят, да го проучим духовно. Аз винаги съм бил близо до това. Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия волев живот. Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих.
към текста >>

И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте. Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия". Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин. Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант.
към текста >>

След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин. Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант. След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание. И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител. Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали? В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед. Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение. Върху тези неща ще говоря по-нататък в следващия час.
към текста >>

В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед.
Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант. След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание. И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител. Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали? В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед. Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение. Върху тези неща ще говоря по-нататък в следващия час.
към текста >>

52. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Наистина е много трудно да се говори за т.н. Осма Сфера, засегната открито за пръв път от Синет не може да се каже, че той даде "информация" за нея, тъй като казаното от него бе едно заблуждение. (Виж бележките в края на тази лекция бел. англ. пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет. Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера. Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея. Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
към текста >>

Вие ще сте схванали от лекцията сфера, че Осмата Сфера не може да бъде нищо принадлежащо на материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата Сфера, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във факта, че тя сочи към нещо материално и физическо.
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера. Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея. Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век. Вие ще сте схванали от лекцията сфера, че Осмата Сфера не може да бъде нищо принадлежащо на материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата Сфера, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във факта, че тя сочи към нещо материално и физическо. От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера. Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят. Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето.
към текста >>

От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера.
Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея. Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век. Вие ще сте схванали от лекцията сфера, че Осмата Сфера не може да бъде нищо принадлежащо на материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата Сфера, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във факта, че тя сочи към нещо материално и физическо. От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера. Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят. Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето. Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
към текста >>

Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят.
Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век. Вие ще сте схванали от лекцията сфера, че Осмата Сфера не може да бъде нищо принадлежащо на материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата Сфера, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във факта, че тя сочи към нещо материално и физическо. От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера. Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят. Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето. Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед. С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>

Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера.
Как се случи така, че изразът "Осмата Сфера" влезе в употреба? Знаете, че човешката еволюция преминава в своя ход през седемте сфери на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан. Ще считаме, че освен тези седем сфери има още нещо друго, което лежи извън тях и все пак е по някакъв начин свързано със Земята. Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на човечеството. Всичко в такива скици са изцяло, разбира се, във форма на диаграма; човек е задължен да нарисува отделни сфери, които могат само да бъдат наблюдавани всяка вътре в другите. Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера. Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет но не в пространствен смисъл. Той наблюдава, не от друго място, а говорейки физически, говорейки пространствено, от същото място. Тези седем сфери следователно би трябвало да се нарисуват една в друга. Те са последователни етапи и стадии на еволюцията и по принцип такава диаграма няма друга стойност, освен за да каже някой: човешките същества се развиват от раждането до седмата година в първи етап, от седмата до четиринайстата година във втори етап и т.н. Съществото, което се развива от първата до седмата си година не може да се счита за отделно от съществото, развиващо се от седмата до четиринайстата година.
към текста >>

Следователно ние сме въвлечени в свят на сгъстени имагинации, които не са лунни по характер, защото са били сгъстени от материалност, принадлежаща на Земята.
Присъствала ли минерална субстанция, това световно тяло щяло да бъде Земя, а не Луна. Четвъртата Сфера възниква с раждането на минералния елемент. Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата Сфера и я вливат в Третата Сфера, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята. Забележете добре това: вместо там да има чисти имагинации, имагинациите се сгъстяват от вливането на минерален елемент, изтръгнат от Земята. Така се създават сгъстени имагинации. Следователно ние сме въвлечени в свят на сгъстени имагинации, които не са лунни по характер, защото са били сгъстени от материалност, принадлежаща на Земята. Те са призраци, привидения с други думи, зад нашия свят има свят на призраци, създаден от Луцифер и Ариман. Позволете да го изразя схематично така: На Старата Луна присъствали определени картини. Те трябвало да преминат на Земята като нещо, видимо навсякъде. Но Луцифер и Ариман ги задържали за себе си. Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания.
към текста >>

Те са призраци, привидения с други думи, зад нашия свят има свят на призраци, създаден от Луцифер и Ариман.
Четвъртата Сфера възниква с раждането на минералния елемент. Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата Сфера и я вливат в Третата Сфера, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята. Забележете добре това: вместо там да има чисти имагинации, имагинациите се сгъстяват от вливането на минерален елемент, изтръгнат от Земята. Така се създават сгъстени имагинации. Следователно ние сме въвлечени в свят на сгъстени имагинации, които не са лунни по характер, защото са били сгъстени от материалност, принадлежаща на Земята. Те са призраци, привидения с други думи, зад нашия свят има свят на призраци, създаден от Луцифер и Ариман. Позволете да го изразя схематично така: На Старата Луна присъствали определени картини. Те трябвало да преминат на Земята като нещо, видимо навсякъде. Но Луцифер и Ариман ги задържали за себе си. Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания. В нашата Четвърта Сфера, следователно, се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената.
към текста >>

Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации.
Земя Осма Сфера В това лежи причината за жертвата, направена от Яхве или Йехова изпращането на субстанция далеч по-плътна от другата минерализирана субстанция. Това било установено от Яхве като Луна, като противодействащ фактор. Това е субстанция с извънредна плътност и тази плътност бе описана от Синет като субстанция от далеч по-плътен физично-минерален характер, отколкото съществува където и да е на Земята. Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации. И така тази Луна обикаля наоколо като кълбо плътна материя, твърда, сгъстена, неразрушима. Ако четете достатъчно внимателно ще намерите, че дори описанията на Луната, дадени от физиците, съвпадат с това. Всичко, което било подходящо на Земята е било изтеглено и поставено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване. Когато погледнем Луната, виждаме там във Вселената субстанция, далеч по-силно минерализирана, далеч по-плътна физически, отколкото съществува където и да е на Земята. Яхве или Йехова тогава трябва да се разглежда като онова Същество, което дори във физическата област осигурява това, да не може цялата материалност да бъде отнесена от Луцифер и Ариман.
към текста >>

Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман.
Яхве или Йехова тогава трябва да се разглежда като онова Същество, което дори във физическата област осигурява това, да не може цялата материалност да бъде отнесена от Луцифер и Ариман. И след това, в правилното време, по равноправен начин същият Дух ще се погрижи Луната да се върне отново в Земята, когато Земята е достатъчно силна да я приеме, когато опасността е предотвратена от развитието, състояло се междувременно. (Виж лекцията на Рудолф Щайнер "От отделянето на Луната до завръщането на Луната", изнесена в Дорнах на 13 Май 1921 год.) Това се отнася за външната, физико-минерална област. Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава. Точно както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман. Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман. Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените сетива, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители. Било необходимо да се създаде противотежест в областта на земния живот, така че там би трябвало да има в човешкото същество нещо изцяло независимо от главата. И това било постигнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята. С други думи, сега в човешката раса има нещо независимо от главата, което преминава от поколение на поколение и има своите най-дълбоки основи във физическата природа на човека.
към текста >>

Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят.
Ако мислите по-задълбочено по тези теми ще откриете, че нещо от огромна важност се съдържа в дадените сведения. Сега за да достигнем най-накрая някаква степен на разбиране, към въпроса трябва да се подходи от доста различно становище. Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода. В онези други етапи човекът е обхванат от паяжината на необходимостта. За да може той да бъде узрял за свободата, минералната природа трябвало да бъде включена в него; той трябвало да стане същество, проникнато от минералния елемент. Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят. Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят. Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция. В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята. Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент. От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята.
към текста >>

Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят.
Сега за да достигнем най-накрая някаква степен на разбиране, към въпроса трябва да се подходи от доста различно становище. Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода. В онези други етапи човекът е обхванат от паяжината на необходимостта. За да може той да бъде узрял за свободата, минералната природа трябвало да бъде включена в него; той трябвало да стане същество, проникнато от минералния елемент. Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят. Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят. Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция. В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята. Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент. От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата.
към текста >>

Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите.
То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера. Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера. Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана. Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души. Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите. Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата Сфера. Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свиделствуваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата Сфера. От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция.
към текста >>

Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят.
Но противотежестта трябваше също да бъде там: Любовта трябваше да бъде там като противотежест. Това бе заявено в най-първата статия в списанието, защото в онзи момент беше крайно необходимо това да се появи. Както виждате, нещата бяха сложни. В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера. Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера. Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят. Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно. Отделно в настоящия момент от нашето развитие за мен бе необходимо да дам определени насочвания към тези неща, насочвания които могат да бъдат допълнени по някое друго време от неща дори с още по-голямо значение. Трябваше да дам тези насочвания защото, ако ги имате правилно впредвид, ще видите как нашият кораб се е направлявал от началото на нашето Движение следвайки такъв път, че е вземал под внимание всички погрешни пътища, които могат да бъдат следвани, и всички онези неща, които могат да бъдат заплаха за духовното развитие на човечеството.
към текста >>

Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм.
Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно. Отделно в настоящия момент от нашето развитие за мен бе необходимо да дам определени насочвания към тези неща, насочвания които могат да бъдат допълнени по някое друго време от неща дори с още по-голямо значение. Трябваше да дам тези насочвания защото, ако ги имате правилно впредвид, ще видите как нашият кораб се е направлявал от началото на нашето Движение следвайки такъв път, че е вземал под внимание всички погрешни пътища, които могат да бъдат следвани, и всички онези неща, които могат да бъдат заплаха за духовното развитие на човечеството. Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм. Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера. И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено. Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство. Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение.
към текста >>

Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована.
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера. И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция. Стигнахме до точка, където е наш дълг да вземем под внимание тези неща това е защото те са били изнесени. Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците. Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи.
към текста >>

Ако както в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън.
Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците. Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи. Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим език. И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата. Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко. Ако както в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън. Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма. Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение.
към текста >>

Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения.
Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..." (3) Във втората лекция д-р Щайнер засяга "окултното затворничество", на което била подложена Елена Блаватска. Той също се отнася към това в пета лекция на курса "Нещата на настоящето и миналото в Духа на човека" Следното е цитирано от "Трансцедентната Вселена" на Харисън, стр.36: "Какво е окултното "затворничество", и как то бе наложено на мадам Блаватска? Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита", и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения. Това е действие, до което рядко се прибягва дори от Братята отляво, и в случая на мадам Блаватска бе осъдено от почти всички европейски окултисти. Само върху американските братства лежи отговорността за случилото се тогава..."
към текста >>

53. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото. Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят. Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
към текста >>

Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят. Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание. Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат.
към текста >>

Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят. Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание. Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато.
към текста >>

Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят. Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание. Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато.
към текста >>

Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят.
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят. Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание. Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно.
към текста >>

Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо.
Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света. Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада. За онзи, който живее в ясновидството, е напълно една опитност, че изворът, действителният извор, от който художникът твори, е точно същият както този, от който ясновидецът, наблюдателят на духовните светове, черпи своите опитности. Само че начинът, по който ясновидецът се старае да получи своите опитности и да изрази тези опитности в понятия, в мисли, и този, по който художникът твори се различават твърде много един от друг и върху този начин бих искал да говоря днес. Обаче изворът, това трябва да се подчертае, изворът е в действителност един и същ.
към текста >>

Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност.
С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени. Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата. В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството. Изкуството просто идва срещу естествения живот, както и другите форми на разглеждане нещата от човека. Ясновидецът, който е развил тези сили, за които аз говорих, има по отношение на изкуството един особен вид изживяване, и аз вярвам че, макар и нехудожествено, но все пак по отношение на оценката и схващане то на изкуството може да следва нещо от особеното изживяване на ясновидеца по отношение на изкуството. Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност. Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание.
към текста >>

Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят.
Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание. Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца. Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение. Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/. Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят. В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление. Мисленето не протича в абстрактни мисли. Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н. Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата.
към текста >>

Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н.
Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение. Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/. Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят. В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление. Мисленето не протича в абстрактни мисли. Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н. Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене.
към текста >>

Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят.
Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене. Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата. Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество. Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят. С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание?
към текста >>

Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих.
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания. Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса. Как аз стоя в Космоса, дали отивам към Слънцето или се отдалечавам от него и чувствувам да се приближавам все повече до светлината, а при отдалечаването ми чувствувам да се затъмнява по някакъв начин, това чувствуване на човека в целостта на света е нещо, което не можем да наречем другояче, освен: в своето движение като микрокосмос човекът е изграден от макрокосмоса и изживява като микрокосмос своето поставяне в макрокосмоса чрез едно такова сетиво. Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света. Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло. Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред. Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното. Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство?
към текста >>

Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното.
Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество. Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда. При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата. При всяко несъзнателно, което се явява в душевния живот, действува по съвършено друг начин чудесното устройство на нашия организъм.
към текста >>

Човекът влиза в съществуванието чрез раждането, съответно чрез зачатието, и това, което получава като наследствени закони, той го използува, но използува също така и това, което слиза от един духовен свят и се отнася към физическото така, че физическото е действително едно копие на духовното.
Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда. При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата. При всяко несъзнателно, което се явява в душевния живот, действува по съвършено друг начин чудесното устройство на нашия организъм. Ние разбираме все повече, че нашият организъм не трябва да бъде разглеждан така, както го разглежда обикновения биолог или физиолог, а трябва да бъде разглеждан като едно копие на един духовен първообраз, на един духовен образец. Това, което човекът носи в себе си, е копие на един духовен образец. Човекът влиза в съществуванието чрез раждането, съответно чрез зачатието, и това, което получава като наследствени закони, той го използува, но използува също така и това, което слиза от един духовен свят и се отнася към физическото така, че физическото е действително едно копие на духовното. Как става това, аз нямам време да го обясня днес. Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането. При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли.
към текста >>

Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено.
Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса. Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм. Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса. То се проявява в нашата вътрешна музика. Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество. Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено. Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание. Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система.
към текста >>

Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство.
Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството. Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство. Обикновено се мисли, че ясновиждането, което разбираме тук, е нещо, което е напълно чуждо но човека; но то стои на самия човешки живот, само че в една област, където хората не го забелязват. Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно растение, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек. Външните неща действуват върху мене чрез това, което те са с помощта на моите сетивни органи. Когато един човек стои срещу един друг човек, сетивата действуват съвършено различно. Хората от нашето време не са никак склонни да схващат духовното.
към текста >>

Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете.
Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете". Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното. Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете. В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура. Тази аура е описана в цветове. Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма. Това, което ясновидецът има пред себе си, е едно душевно изживяване. Когато казва, че аурата е синя, той казва, че има едно духовно изживяване, което е такова, като че би виждал синьо.
към текста >>

Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния свят и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния свят.
В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура. Тази аура е описана в цветове. Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма. Това, което ясновидецът има пред себе си, е едно душевно изживяване. Когато казва, че аурата е синя, той казва, че има едно духовно изживяване, което е такова, като че би виждал синьо. Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния свят и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния свят. Това показва, как ясновидецът изживява живописта. Това е едно различно изживяване, то се различава от всяко изживяване по отношение на всяко друго изкуство. По отношение на всяко друго изкуство ясновидецът има чувството, че се потопява в самия художествен елемент. Той има елемента, отива до определена граница, там престава ясновиждането. Ако ясновидецът би го продължил, той би трябвало да постави тук този, татък онзи цвят, да го нюансира цяло в цветове.
към текста >>

Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят.
Аз вярвам, че ще престанат времената, в които хората са мислели, че елементарното, първичното в изкуството бива възпрепятствувано от това, което бива изследвано чрез духа. Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си. Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>

54. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство.
Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство. Ако искаме по опростен начин да изразим тази разлика, то бихме могли да кажем следното: всичко, което протича в долното има свой негатив, своя негативен обратен образ в горното. Нещата винаги стоят така, че на всичко, което е свързано с горното, можем да открием обратния образ в долното. Значимото обаче се състои в това, че всъщност между това горно и долно не се осъществява материален контакт, но съществува само едно съответствие.
към текста >>

Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм.
И това става по следния начин. Да приемем, че в долното, т.е. в процеса на приемането на храна и в храносмилателния апарат в широк смисъл преобладава онова, което наричаме вътрешни химически или също така органически сили на приетата храна. В здравия организъм нещата трябва така да протичат, че всички онези сили, действуващи сами в хранителните вещества, присъщи на хранителните вещества, които сили в лабораториите изследваме в хранителните вещества, всички те трябва да бъдат преодолени чрез горното, така че изобщо да не влизат в съображение за вътрешната дейност на организма, да няма в тях никаква външна химия, никаква външна динамика, или нещо подобно, но всичко това да е преодоляно. Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано. Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм. Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса. И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия. Ще изберем като израз хистерия по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси. Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна. В действителност в достигащия чак до сексуалните симптоми хистеричен процес имаме залегнали нищо друго, освен подобни дисхармонии на вещество обмяната, които според природата си всъщност са външни процеси, които не би трябвало да протичат в човешкия организъм, т.е.
към текста >>

Поради това, че се е отпечатало във физическото, то не се проявява психически под формата на хистерично явление, но същевременно не е и достатъчно силно, за да се изяви като някакво обременяващо човека заболяване, като физическа болест.
Това е напълно възможно. То не получава функционален израз. Етерното тяло веднага го отпечатва във физическото тяло. То не проявява себе си като изразено заболяване някъде в долните органи, но е заложено вътре. Или да кажем в долните органи има нещо, което е като отпечатък на хистерията. Поради това, че се е отпечатало във физическото, то не се проявява психически под формата на хистерично явление, но същевременно не е и достатъчно силно, за да се изяви като някакво обременяващо човека заболяване, като физическа болест. Но все пак е достатъчно силно, за да действува в целия организъм. И тук имаме едно особено явление, при което нещо плава между болест и здраве, нещо действува отдолу върху горното, действува обратно върху горното, в известен смисъл заразява горното и се появява в обратния си образ. Това явление, при което първата физическа последица на хистерията в своето действие се появява в области, които обикновено, когато станат едностранливи, дисхармонични, са обект на неврастенията, това явление дава предразположението към туберкулоза. Виждате ли, това е интересна връзка. Предразположението към туберкулоза не представлява обратно въздействие на току що описаната дейност в долното върху горното.
към текста >>

55. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло.
Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е. тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране на еластичността на физическото и на етерното тяло бива нарушено, и тогава на астралното тяло отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното тяло в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността на физическото и на етерното тяло по отношение на тяхното изравняване. Противно на това ще откриете, и затова подчертах, че е най-важно да се вземе предвид възрастта, че болести, които по някакъв начин клонят към полиартрита (poluаrthritis възпаление на множество стави) към някакви свързани с него прояви, се проявяват най-вече във времето от 14-15-16 годишна възраст до края на 20-те години. Тук астралното тяло само трябва да вземе правилно отношение спрямо физическото и етерното тяло и ако то не е достатъчно подготвено за това, ако например в детска възраст не е направено необходимото, за да бъде подготвено по правилен начин, тогава то няма да може да заеме правилно отношение и последицата от това ще бъде, че или още в тази възраст ще възникнат болестни прояви, или в последващия възрастов период ще възникнат болестни прояви като последица. И това е важното да бъде включено времето в анализа на болестта, така че, ако мога да се изразя така едностранчиво да не очакваме природата да е изградила човешкия организъм по възможно най-удобния начин, за да можем лесно и удобно да разчитаме в него как да го лекуваме. Човешкият организъм не е устроен така, че по най-удобния начин да прочитаме в него как да го лекуваме.
към текста >>

Тогава става въпрос за следното срещу това да бъде приложена мед или нещо подобно на мед, нещо, което може да бъде взето и от растителния свят, както ще видите това.
Да, в съвременния човек, по определен начин, в зародиш, е напълно заложено онова, което той, органично, ще преживее през остатъка на своя живот. И ако търсим връзката между всичко онова, което сега казах, връзката между начина на действие на оловото, калая и желязото върху човешкия организъм, и това, което от метална страна може да бъде въздействие, тогава достигаме до извода, че на същите тях са в известна степен полярно протипоставени въздействията на медта, на меркурия и на среброто. Това, което казах сега, нямам предвид някакво протежение на определени лечебни средства; но трябва да го спомена, поради причината да насоча вниманието ви към това, че съществуват съвсем определени взаимодействия между онази конфигурация, която имат силите в тези метали и в други субстанции и етерните сили на самия човешки организъм. От това противодействие ще можем да вземем онова, което трябва да бъде употребено от другите сили, когато определен вид сили, да кажем силите на желязото, са твърде силни, когато действуват твърде силно. Така например, ще открием, че през определени явления, при болестни явления в човешкия организъм, явно силите на желязото трябва да са твърде силни в него. Тогава става въпрос за следното срещу това да бъде приложена мед или нещо подобно на мед, нещо, което може да бъде взето и от растителния свят, както ще видите това. С този обзор днес изглежда в много насоки Ви доверих доста неща. Но се надявам, че разглеждайки много от изложеното днес, ще разберете, как по-нататък трябва да се работи с тези неща, и как именно от тези работи може да се получи нещо много плодотворно за преобразяването на медицинското обучение и на цялото медицинско дело.
към текста >>

56. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Вие надали ще можете да се харесате на външния свят по друг начин, освен ако можете да му дадете доказателството поне чрез външни клинични доклади и т.н.
Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин. На това се дължи обстоятелството, че духовната наука може да действува благоприятно само, ако е в непрестанно взаимодействие с това, на което почиват толкова много неща в областта на лекарската професия, а именно във взаимодействие с клиничния процес. Това е, което прави така трудни връзките на духовната наука с медицината, тъй като и двете неща: възможностите на клиничното наблюдение и духов нонаучните наблюдения, просто поради нашите социални условия, все още напълно се разминават. Но тъкмо от това може да се разбере, че когато двете неща бъдат свързани ще се излезе на зелена улица. Или въпросът ще се свежда до това, действително да бъде натрупан опит в това отношение, защото с всички тези неща. Вие надали ще можете да се харесате на външния свят по друг начин, освен ако можете да му дадете доказателството поне чрез външни клинични доклади и т.н. Нуждата от това не представлява чак толкова вътрешна необходимост, колкото именно външна необходимост. Виждате ли, ще може също така да бъде доказано, че действието на имела наистина почива на това, което аз сега разясних. За това е необходимо само да се напредва методически. Защото човек ще си каже, след всичко, което казах преди няколко дни тук, стволовете на дърветата всъщност представляват по-скоро израстъци на самата почвена субстанция, представляват всъщност малки могили, в които вегетацията все още съществува, върху които вече израства това, което иначе е свързано с дървото. А сега, след като и имелът расте отгоре, нали, тогава той, със своите корени всъщност расте срещу земята, при което той удобно се настанява върху дървото.
към текста >>

Защото да въздействуваме понякога дори само едва забележимо върху психическия живот с неговото голямо многообразие, означава изключително много, и в това отношение наистина е необходимо постепенно да придобием една добра способност за наблюдение.
прев.) методи на лечение най-зле се справяме с тези неща, и същевременно сме в състояние да постигнем някакъв успех чрез духовни методи на лечение, но по-скоро при действителните органически заболявания, отколкото при тъй наречените болести на духа. Ще трябва да свикнем, болестите на духа да ги лекуваме с лекарствени средства. Това е същественото и това именно е втората област, където външно (в смисъл на официалното бел. прев.) медицинско направление трябва да потърсим път, за да достигне до духовната наука. Виждате ли, в тази област добрият наблюдател ще бъде винаги и един действително просветен психолог. Защото да въздействуваме понякога дори само едва забележимо върху психическия живот с неговото голямо многообразие, означава изключително много, и в това отношение наистина е необходимо постепенно да придобием една добра способност за наблюдение. Мога да поясня това чрез един пример: просто защото при човека нещата не стоят така, та по отношение на своите способности той да е устроен просто, да е изграден просто при което имам предвид и тези способности, които са заложени във физическото му устройство, представляващо от своя страна инструмента на духовното устройство. Колкото и странно да звучи, но е напълно възможно, някой човек да има в себе си качества, които да ни карат да го наречем глупак, малоумен човек, който обаче да дава такива неща от себе си които са одухотворени и гениални. Това е напълно възможно. Това е възможно по причина, че поради своето слабоумие даден човек може да бъде силно внушаем и може много лесно да отразява в себе си тайнствените влияния на околната среда. Културно-исторически и патологически тук можем да наблюдаваме най-интересните неща.
към текста >>

Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят.
Това е валидно в едно отношение. От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид. Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета. Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание. Ако вземете сега предвид, че действителният произход на тъй наречените душевни заболявания и заболявания на духа всъщност трябва да бъдат търсен в долуразположените органни системи на човека, тогава именно ще се натъкнете на взаимодействия в човек, които не бива да останат незабелязани, когато става дума за патология и за терапия. Тези взаимодействия между това, което аз нарекох просто долен и горен човек, тези взаимодействия трябва да бъдат взимани предвид винаги, както по отношение на патологията, така и по отношение на терапията, иначе никога няма да добием правилен възглед за това, по какъв начин външните влияния, чрез които бихме желали да въздействуваме върху болния, наистина го повлияват. Съществува голяма разлика между това, дали въздействуваме върху болния с топлина или вода чрез краката или чрез главата.
към текста >>

Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид. Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета. Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание. Ако вземете сега предвид, че действителният произход на тъй наречените душевни заболявания и заболявания на духа всъщност трябва да бъдат търсен в долуразположените органни системи на човека, тогава именно ще се натъкнете на взаимодействия в човек, които не бива да останат незабелязани, когато става дума за патология и за терапия. Тези взаимодействия между това, което аз нарекох просто долен и горен човек, тези взаимодействия трябва да бъдат взимани предвид винаги, както по отношение на патологията, така и по отношение на терапията, иначе никога няма да добием правилен възглед за това, по какъв начин външните влияния, чрез които бихме желали да въздействуваме върху болния, наистина го повлияват. Съществува голяма разлика между това, дали въздействуваме върху болния с топлина или вода чрез краката или чрез главата. Но не можем да постигнем рационалното във всички тези неща, ако преди това не насочим вниманието си върху големите различия във функциите на долния и на горния човек.
към текста >>

57. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

С това е свързано обстоятелството, че човек губи контрол върху определени психически влияния, проявяващи себе си като емоционални влияния.
Поради отпуснатостта на Аза, този процес на средното устройство била предоставен сам на себе си. Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата. До като Азът се занимава най-вече с мозъка, не осигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е едно осцилираща, циркулираща дейност. С това е свързано обстоятелството, че човек губи контрол върху определени психически влияния, проявяващи себе си като емоционални влияния. По каква причина оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо? Ние оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпратим разума си в областта на нашите черва, тъй като наистина сме в състояние да оставим не просто само в мозъка, но да ангажираме целия човек. Но ние не можем да сторим това, когато размишляваме. Ако се занимаваме едностранчиво интелектуалистично, изхождайки от нашия мозък, тогава вътрешността на човека извършва свое собствено движение. Човекът е така предразположен, че размишлява особено активно над вълненията и последицата от това е, че тези вълнения, също така интелектуално, тези вълнения предизвикват своите органични процеси, докато те всъщност би трябвало да извършат нещо друго; те би трябвало да предизвикат своите органични процеси не като вълнения, въздействуващи върху чувствата, но първоначално те би трябвало да бъдат проникнати от интелекта, би трябвало, първоначално смекчени от разума, да въздействуват върху вътрешността на човека.
към текста >>

Тъй както човешкият Аз работи над окото, където подобно като в един изтласкан напред залив влиза в непосредствена връзка с външния свят, ето така трябва да свържем Аза с процеса на маслообразуване.
с това, което спрямо Земята е разположено най-силно периферно. Всъщност всичко онова, което действува в нашия Аз, достига до нас от области, силно отдалечени от Земята. Ето защо трябва да опитаме, да опознаем онези процеси, които са сродни с процесите, имащи нещо общо с нашия Аз, и които са сродни с него от областта на извън човешкото, така че да бъдем в състояние да преместим Аза в една сфера, от която Азът в известен смисъл да се научи да взима участие в извънземното, както би трябвало да бъде. Но в земното е заложен същия онзи процес, изхождащ от извънземното, чрез който Азът бива подтикнат да работи в своето вътрешно устройство, в своето централно устройство, и който процес е разположен там, където същият този извън земен елемент подтиква Земята, минералната Земя или растителната Земя, да образува етерични масла, да образува изобщо масла. Това е пътя, по който трябва да тръгнем. Тъй както човешкият Аз работи над окото, където подобно като в един изтласкан напред залив влиза в непосредствена връзка с външния свят, ето така трябва да свържем Аза с процеса на маслообразуване. Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него.
към текста >>

Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността.
Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън. Същият този процес, животинският формообразуващ процес, той е налице и при човека; но при човека той е разположен повече към центъра на цялото физическо устройство. Той е раз положен повече по посока на онова, което протича между храносмилането, кръвотворението, дишането. Тук човекът, по отношение на своя човешки формообразуващ процес, най-много наподобява на съвременния животински формообразуващ процес. Ето защо този вътрешен човек, този физически вътрешен човек е най-силно сроден с всичко онова, което представляват жизнените тенденции на растителния елемент и ние винаги можем да разчитаме, че ще помогнем на този вътрешен човек тъкмо с онова, което проявява се бе си под формата на жизнени тенденции в растителното царство.
към текста >>

58. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
Много уважаеми присъствуващи! Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането. Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
към текста >>

Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането. Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията.
към текста >>

Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно.
Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането. Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита.
към текста >>

Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светоглед е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят.
И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света. Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко. Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива? Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светоглед е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят. Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
към текста >>

Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък.
Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука. И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта? Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
към текста >>

Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Върху това ние ще има още да говорим. Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това сетиво на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите. Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/. Третото нещо, което откриваме вътрешно, е сетивото на равновесието. 1. СЕТИВО НА ЖИВОТА 2. СЕТИВО НА ДВИЖЕНИЕТО 3. СЕТИВО НА РАВНОВЕСИЕТО
към текста >>

Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това сетиво на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите. Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/. Третото нещо, което откриваме вътрешно, е сетивото на равновесието. 1. СЕТИВО НА ЖИВОТА 2. СЕТИВО НА ДВИЖЕНИЕТО 3. СЕТИВО НА РАВНОВЕСИЕТО Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят.
към текста >>

Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/. Третото нещо, което откриваме вътрешно, е сетивото на равновесието. 1. СЕТИВО НА ЖИВОТА 2. СЕТИВО НА ДВИЖЕНИЕТО 3. СЕТИВО НА РАВНОВЕСИЕТО Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят. И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите. Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота.
към текста >>

И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно.
Третото нещо, което откриваме вътрешно, е сетивото на равновесието. 1. СЕТИВО НА ЖИВОТА 2. СЕТИВО НА ДВИЖЕНИЕТО 3. СЕТИВО НА РАВНОВЕСИЕТО Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят. И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите. Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота. Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
към текста >>

И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля. И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас. Ние разглеждаме човека в неговото развитие. Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек. И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука.
към текста >>

Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години.
При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло. То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново.
към текста >>

Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление.
То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата. Първичните явления трябва да бъдат емпирическата аксиома, достъпната за опита аксиома. Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията. И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
към текста >>

След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
Това изисква той като една естественонаучна дейност. С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние. След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”. Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”. За това ще говорим по-нататък утре.
към текста >>

59. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите.
Дорнах, 30 септември 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
към текста >>

Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл. Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки. Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично. Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност.
към текста >>

За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното.
към текста >>

Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот.
Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота. Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее. Ние долавяме първо духовното от елемента на свободата. А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща.
към текста >>

Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р.
Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот. Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”. Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин. Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека. От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек. Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят. Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността.
към текста >>

Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин. Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека. От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек. Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят. Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността. Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава.
към текста >>

Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят.
Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека. От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек. Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят. Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността. Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго.
към текста >>

Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене.
към текста >>

Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности.
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
към текста >>

Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта.
Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете .
към текста >>

. . . .срещу духовния външен свят.
Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека. Бих могъл да кажа, ако тук /Виж рис. №3/ установя човешката вътрешност и се приближа чрез себесъзерцание и чисто мислене до тази вътрешност, аз не трябва да вървя по-нататък с моето мислене, защото тук навлизам в една област, където чистото мислене не намира вече нищо, а може да постави само нагледни възпоминания или въобще възпоминания от живота. Трябва да се примиря и да се върна обратно.
към текста >>

Тогава ми се разкрива вътрешният свят като един имагинативен свят.
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека. Бих могъл да кажа, ако тук /Виж рис. №3/ установя човешката вътрешност и се приближа чрез себесъзерцание и чисто мислене до тази вътрешност, аз не трябва да вървя по-нататък с моето мислене, защото тук навлизам в една област, където чистото мислене не намира вече нищо, а може да постави само нагледни възпоминания или въобще възпоминания от живота. Трябва да се примиря и да се върна обратно. Но тогава в точката на отражението ще ми се открие имагинацията. Тогава ми се разкрива вътрешният свят като един имагинативен свят. Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека. Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това. Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите.
към текста >>

Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят.
№3/ установя човешката вътрешност и се приближа чрез себесъзерцание и чисто мислене до тази вътрешност, аз не трябва да вървя по-нататък с моето мислене, защото тук навлизам в една област, където чистото мислене не намира вече нищо, а може да постави само нагледни възпоминания или въобще възпоминания от живота. Трябва да се примиря и да се върна обратно. Но тогава в точката на отражението ще ми се открие имагинацията. Тогава ми се разкрива вътрешният свят като един имагинативен свят. Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека. Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това. Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите. Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм. Сега някой, изхождайки от някаква философска теория на познанието, лесно може да каже: но когато човек иска да остане в ясна логика, той трябва именно да остане сред понятията; той трябва да остане сред онова, което може да бъде оправдано доказателно дискурсивно и доказуемо по обикновения начин. Хубаво.
към текста >>

Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации.
Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически. Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека. Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие. Тук ние стигаме именно до имагинацията. Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации. И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука. Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието.
към текста >>

Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията. Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост. Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>

60. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло.
СКАЗКА ШЕСТА Дорнах, 2 октомври 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса.
към текста >>

И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна. Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
към текста >>

И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно.
Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна. Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота.
към текста >>

Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание?
Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна. Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера.
към текста >>

Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията. Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се! Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет. От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията.
към текста >>

Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие.
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се! Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет. От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие.
към текста >>

Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие.
Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето.
към текста >>

За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване.
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране. Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа. По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря пред Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”. Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието. Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене.
към текста >>

Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието.
Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране. Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа. По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря пред Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”. Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието. Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене. И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене. Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това.
към текста >>

Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата.
Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор. Тази клаустрофобия е нещо, което виждаме да обзема хората, макар и често да се явява в такава радикална форма; тя е нещо, което виждаме да се явява, когато можем да наблюдаваме по-точно душевните състояния на хората. След това има хора, които чувствуват в тялото си нещо необяснимо, стигащо до физически състояния. Що е това? Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния. Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата. Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията. От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра? При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния. Те са още в своето начало.
към текста >>

При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния.
Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния. Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата. Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията. От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра? При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния. Те са още в своето начало. Но се явяват смущаващи по отношение на спокойното схващане на живота, явяват се също така, че предизвикват вся какъв вид болестни състояния, които, понеже физическата картина на клаустрофобията или агорафобията или на астрофобията не се показва веднага, се приписват на всевъзможни причини. А всъщност те трябва да се приписват на особената конфигурация на душевния живот, който нахлува в човека. И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
към текста >>

Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото.
Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията.
към текста >>

Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р.
Обаче пред нас е перспективата на едно по-висше познание, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство. По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука. Обаче тези две сили, тези две способности, тази на Инспирацията и тази на Имагинацията, могат да се съединят. Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция.
към текста >>

Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки.
Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука. Обаче тези две сили, тези две способности, тази на Инспирацията и тази на Имагинацията, могат да се съединят. Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция. Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма.
към текста >>

Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция. Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма. Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми. Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик. От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие. Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите.
към текста >>

Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот. И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще. Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
към текста >>

Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока.
В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго.
към текста >>

Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо. Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие. Тя трябва да бъде схваната от сдружението, трябва да живее в сдружението. Едва когато се образуват сдружения, които преработват в себе си онова, което изхожда от производителя, търгуващия, консумиращия, едва тогава ще се роди, сега вече не от отделния човек, а чрез сдружението онова социално понятие, което като понятие за стоката трябва да живее в групата хора за един здрав стопански живот. Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход. Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>

61. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза.
СКАЗКА ОСМА Дорнах, 3 октомври 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото. Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме.
към текста >>

Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин.
Много уважаеми присъствуващи! Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото. Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път.
към текста >>

Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин.
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот.
към текста >>

Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот. Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин. Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада. Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот. Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги.
към текста >>

Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата” А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
към текста >>

Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят.
Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране. И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото. Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте. Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н.
към текста >>

Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н.
И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото. Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте. Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
към текста >>

Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
към текста >>

Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>

И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия. Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля. И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие. Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност.
към текста >>

Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество? Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
към текста >>

Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание.
Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество? Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл.
към текста >>

Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
към текста >>

Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира. Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора.
към текста >>

И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира. Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора. Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
към текста >>

Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух.
Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира. Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора. Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/. Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото.
към текста >>

Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух.
Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира. Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора. Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/. Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н.
към текста >>

Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира. Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора. Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/. Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н. Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека.
към текста >>

Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора.
Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира. Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора. Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/. Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н. Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека. Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата.
към текста >>

Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят.
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/. Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н. Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека. Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство. Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека.
към текста >>

А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза. Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях. Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота. Това е един велик момент, когато човек проникне през всичко това, което аз охарактеризирах като сетивна троица на обонятелното, вкусовото и осезателното сетиво, когато той проникне през всичко това и има така да се каже разголено пред себе си това, което се намира там в движението, в равновесието, в живота. Особено интересно е, след една такава подготовка, да проследим онова, което ни се предлага често пъти от западната мистика.
към текста >>

На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно.
Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на душата. Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изследовател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св. Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност. При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно. Ние я приемаме по нейната дисциплинирана, методическа страна. И именно когато човек е усвоил тази естествена наука, тогава той знае също от една страна да цени правилно онова, което идва от една мъглива мистика, но знае също, че тази мъглива мистика не е онова, което трябва да култивира днес едно духовно течение, а това духовно течение трябва да се стреми да добие едно ясно схващане на собственото човешко същество, за да се роди чрез това едно ясно духовно схваща не на външния свят. Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме последвали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие. Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот. Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека.
към текста >>

И именно когато човек е усвоил тази естествена наука, тогава той знае също от една страна да цени правилно онова, което идва от една мъглива мистика, но знае също, че тази мъглива мистика не е онова, което трябва да култивира днес едно духовно течение, а това духовно течение трябва да се стреми да добие едно ясно схващане на собственото човешко същество, за да се роди чрез това едно ясно духовно схваща не на външния свят.
Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност. При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно. Ние я приемаме по нейната дисциплинирана, методическа страна. И именно когато човек е усвоил тази естествена наука, тогава той знае също от една страна да цени правилно онова, което идва от една мъглива мистика, но знае също, че тази мъглива мистика не е онова, което трябва да култивира днес едно духовно течение, а това духовно течение трябва да се стреми да добие едно ясно схващане на собственото човешко същество, за да се роди чрез това едно ясно духовно схваща не на външния свят. Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме последвали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие. Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот. Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека. От устройството на самите неща ние знаем: сега не може вече да се проникне по-надълбоко. Но тогава ние имаме също в достатъчно изобилие това, от което се нуждаем.
към текста >>

Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго.
След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация. И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот.
към текста >>

В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене.
към текста >>

И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене. Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин. Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел.
към текста >>

И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>

Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината.
Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>

62. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но следобедното време той посвещавал на изследване на душата, на психически изследвания.
Макар и да не мога да се съглася с всичко, което е казал, въпреки това той е смятан за велик естествоизпитател. Той живял в наше време, в края на XIX век. Винаги до обед той се занимавал с естествени науки. Ходил в лабораторията, правел големи открития. Без предварителната работа, извършена от Крукс, нямаше да имаме рентгена и други подобни неща. Но следобедното време той посвещавал на изследване на душата, на психически изследвания. Както казах, не мога във всичко да се съглася с него, но във всеки случай той се занимавал с такива изследвания. В този случай на горепосочените хора би им се наложило да кажат следното: преди обед той е бил напълно разумен, затова пък след обед ставал глупав, бил глупак и умник едновременно! Ето как стоят тук нещата. А ето още един пример. Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена.
към текста >>

Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена. Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават. Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса! Пак конфузия! Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления. Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш.
към текста >>

И така, виждате, господа, работата е там, че в днешно време ние внезапно попадаме в съвсем абстрактен, отвлечен свят.
I, II, III, IIII, V пръста. Сега рисувам тази ръка на дъската (вж. рис.) така, че разтварям настрани тези две части (палецът и отстрани четирите други пръста). Сега имам ръка, а тук V, петица, при което казвам «пет». Сега на рисунката опростявам изображението и се получава римската цифра V от ръка с пет пръста. И така, виждате, господа, работата е там, че в днешно време ние внезапно попадаме в съвсем абстрактен, отвлечен свят. Ние се учим да пишем, ние се учим да четем: това няма пряко отношения към живота. Но вследствие ние се отучваме от това, което са притежавали хората, които още не са умеели да четат и пишат. Вие, разбира се, няма да кажете това, което говорят други хора, като например нашите противници: този Щайнер ни каза на занятията, че хората са били по-умни, когато още не са умеели да пишат и четат. След това те казват: та той иска хората да не се учат да четат и пишат! - това аз не искам.
към текста >>

Ако например хората намират някакви извънредни съобщения за спиритичните сеанси, те започват да казват: това са откровения на духовния свят!
Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него. Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения. И така, виждате, че в антропософията възниква истинската духовна наука. Трябва особено да обърнете внимание на това, че антропософията е чужда на суеверията. Ако например хората намират някакви извънредни съобщения за спиритичните сеанси, те започват да казват: това са откровения на духовния свят! Но духовният свят се разкрива преди всичко в човека! Ако хората седят около масата и я заставят да почуква, те казват: тук вътре (в масата) има дух. Но когато около масата седят четири човека, налични са четири духа! Трябва само да ги опознаеш! Обаче напротив, тези хора се стремят към безсъзнателното; тук им е необходим медиум.
към текста >>

Но духовният свят се разкрива преди всичко в човека!
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него. Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения. И така, виждате, че в антропософията възниква истинската духовна наука. Трябва особено да обърнете внимание на това, че антропософията е чужда на суеверията. Ако например хората намират някакви извънредни съобщения за спиритичните сеанси, те започват да казват: това са откровения на духовния свят! Но духовният свят се разкрива преди всичко в човека! Ако хората седят около масата и я заставят да почуква, те казват: тук вътре (в масата) има дух. Но когато около масата седят четири човека, налични са четири духа! Трябва само да ги опознаеш! Обаче напротив, тези хора се стремят към безсъзнателното; тук им е необходим медиум. Погледнете тези изрезки от вестници[5], които ми дадохте преди няколко седмици.
към текста >>

Именно от суеверията трябва да се избавяме, господа, ако искаме да говорим за духовния свят.
Всеки истински медиум обезателно има така наречения импресарио. На него хората дават своята лепта, своите парични вноски, получавайки удоволствие от сеанса. Организаторите на сеанса разчитат, че ще им оставят лепта. И аз казах - хората в такава ситуация проявяват страшен фанатизъм, те започват да се конфронтират с този, който иска нещо да им обясни и се проявяват по най-лош начин, - на някои разумни хора казах, че не в края, а в началото на представлението би трябвало да извършат претърсване: тогава те ще намерят цветя в гърбицата на гърба на импресариото! Така ще разобличите тези неща навсякъде. Именно от суеверията трябва да се избавяме, господа, ако искаме да говорим за духовния свят. Не следва да се хващате на въдицата на някакви бесни котки и гърбави импресарио. Не, до духа ние стигаме, ако не се поддаваме на суеверия, а винаги се ръководим от истинската наука. [1] Лесинг, Готхолд Ефраим: 1729-1781. [2] Франц Меринг: 1846-1919 «Легендата за Лесинг. Спасение», Щутгарт 1893 г.
към текста >>

63. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване.
Ако няма мишка, това вещество има определени химически свойства. Ако някъде наоколо, а може и по-далеч, има мишка, котката я възприема благодарение на химическата реакция, ставаща в мустаците, разположени на муцуната й. Веднъж вече ви казах за хора, които живеят на четвъртия етаж и могат да се разболеят от това, че долу, в мазето, се намира някакво вещество, например елда, тъй като те я възприемат. Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност. И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива. Вървим по-нататък: вие предполагате, че младите пчели не жилят. Това е лесно да се обясни: при младите пчели просто няма още орган, който жили, защото цялата им вътрешна организация още не се е формирала окончателно.
към текста >>

И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност. И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива. Вървим по-нататък: вие предполагате, че младите пчели не жилят. Това е лесно да се обясни: при младите пчели просто няма още орган, който жили, защото цялата им вътрешна организация още не се е формирала окончателно. Това се появява едва в определена възраст. Тук няма нищо особено и то не противоречи на това, което казах. Господин Мюлер пита за изкуственото подхранване.
към текста >>

Написал е монографията «Психически способности при мравките», 1901 г.
Така е и с чая от лайка, който вие добавяте към захарта. Солта трябва да се добавя поради това, че тя въобще способства за преработката на компоненти, които иначе биха останали непреработени. Инстинктивно човек си добавя сол в супата и т. н., тъй като солта притежава свойството бързо да се разпространява по цялото тяло и да способства за преработката на храната. [1] Август Хенри Форел – (1848–1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател. Написал е монографията «Психически способности при мравките», 1901 г. и «Възприятието при насекомите», 1910 г. [2] венерина мухоловка – Dionaea muscipula, сем. росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, растящи в пущинаците в топлата зона на Северна Америка.
към текста >>

НАГОРЕ

3.2863931655884